Терористичните атаки вече приличат на военни операции

„Атентатите в Брюксел не са изненадващи. Тези атаки вече все повече започват да приличат на военни операции. Тези атентатите ни изненадват, защото политиците не успяват да свържат фактите или просто не се вслушват в експертите. Австрийските служби в доклад по сигурността още през 2012 г. бяха предупредили за дестабилизиране на европейските страни. Предотвратяването на тези актове трябва да стане международен ангажимент.“ Това бе заявено от Симеон Николов – директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, пред Факти.бг. Той коментира последните атентати в Брюксел обвързвайки ги с атаките в Париж от миналата година и бежанската война, която залива Европа.

Как ще коментирате атентатите в Брюксел?

Струва ми се, че това не е изненада, тъй като още след атентатите в Париж прогнозирахме, че те ще зачестяват и ще стават все по-мащабни. Лошото е, че не си правим изводите и прогнозите от развоя на ситуацията, а фактите показват, че терористичните атаки не само зачестиха, ами и все повече се насочват към сърцето на Европа. Това е първият извод, който се налага.

Вторият извод, който вече се потвърждава е, че това вече не са обикновени атаки на терорист – единак или екстремист, който на религиозна основа предприема индивидуални действия. Още след парижкия атентат, ние предупредихме, че тези атаки вече все повече започват да приличат на военни операции. Това са военни акции, защото първо са много добре подготвени и второ координирани. Координацията я видяхме и при атентатите в Брюксел, където бяха нанесени удари на различни места. На второ място можем да отбележим доброто въоръжение. В Париж видяхме много добро боравене с въоръжение и техника, което свидетелства за добра военна подготовка. Третата е нарастващата мащабност на самите терористични атаки. Все повече ни се внушава впечатлението, че сякаш ислямисткият тероризъм ни обявява война. Ние наблюдаваме това все по-често. Сега трябва да си направим изводите.

Защо те ни изненадват? Те го правят, защото политиците не успяват да свържат фактите или просто не се вслушват в експертите. Можете да свържете с една съединителна линия фактите от последните 5 години, които и преди сме опитвали да разясняваме на експертно ниво. Да започнем от периода преди Сарафово. Тогава стана ясно, или поне ние от други информации, касаещи терористичните групировки, още тогава обяснихме, че са създадени 6 терористични специализирани групи и 14 териториални групи. Една от тези специализирани групи беше за атаки срещу летища и пристанища. Тогава това не се възприе особено. На държавна основа беше много характерно и предупреждението на австрийските служби, които в доклад по сигурността още през 2012 г. бяха предупредили за дестабилизиране на европейските страни и гражданска война, както и използването на хибридни методи, без да споменават или прогнозират дори бежанската криза, която дестабилизира тези страни.

Другият фактор е това, че бойни командири на Ислямска държава започнаха да бъдат прехвърляни от две турски пристанища още от януари миналата година. Тогава се питахме: Какво точно ще оглавят тези командири в Европа? В крайна сметка за хвърлянето на бомба, могат да се изпратят обикновени бойци. След атентатите в Париж обаче, френските служби съобщиха, че зад един заподозрян от тях стоят 86 човека, които по един или друг начин са свързани с ДАЕШ и лагери, в които може би са подготвяни. Тоест още през януари миналата година ние имахме съмнение, че това са едни многобройни клетки от терористи, които започват да представляват едни бойни групи.

В същото време имаме бежанската криза, която беше използвана за проникването на терористи. Подценяването на това, че още през миналата година, доказано от английските специални служби при разпити на заловени джихадисти, 4000 бойци на Ислямска държава бяха вече влезли в Европа. 3000 преминаха в европейските държави, още когато на 30-ти септември започна операцията на Русия в Сирия. Трафикантската дейност от Либия на 100% беше овладяна от Ислямска държава. Когато на 100% владееш този канал от Либия към Европа можеш да изпращаш цели бойни групи.

Като свържем тези няколко факта от близкото минало, ще видите, че ние сме подценявали много неща, без да си правим необходимите изводи. Сега сме принудени да стигаме до извода, че все повече става необходимо преследването на терористите и предотвратяването на тези престъпления трябва да стане международен ангажимент. Без това не може. След това ние трябва да координираме една обща стратегия срещу ислямисткия тероризъм и да изградим една обща антитерористична банка от данни. Между службите, които са едни консервативни структури, това е доста трудно, но друг начин няма.

Важно е и ефективното сътрудничество на граничните служби. При всички атентати се вижда, че има такава нужда. Спомняте си, че при миналите атентати се говореше за преминаването по френско - германската граница и френско - белгийската граница. А и сега, когато Салах Абдеслам беше арестуван.

Генерално трябва да си дадем сметка и за сътрудничеството си с мюсюлманските държави, защото вие виждате как те се дистанцират, както от тази борба, която се води в Сирия, така и от този неразрешим за нас въпрос, относно исляма. Тоест мюсюлманите трябва сами да стигнат до извода, че сами трябва да се борят до онова изкривяване на исляма от дълбока древност, което се използва само като предпоставка за аргументиране на едни насилствени действия, които се разпространяват из цял свят. Това прилича на едно раково заболяване, което се разпространява, когато имунната система на Европа не е в ред. Това значи, че много сериозно трябва да се замислим. Терористични методи се употребяват, там където има провалени държави и има пропуски в системите за сигурност. Това са сериозни неща, които трябва да се възприемат.

България до сега беше пощадена. Ние обаче не можем да разчитаме повече на късмета си. Трябва много точно да следим кой влиза в страната ни. Оказа се, че и в докладите на германските и австрийските служби за сигурност, още през миналата година се посочи, че те губят способността да гарантират сигурността и кой влиза през границите, в следствие на бежанския поток. Това означава, че би трябвало както на национално ниво, така и на европейско, да се обобщава опита от досегашните антитерористични атаки, защото някои схващания, които се прокрадват и в България, че сме избегнали тероризма, освен атентата в Сарафово и че сме избегнали бежанската вълна, могат да доведат до много трагични последствия. Ние няма да имаме време как да реагираме, когато това ни връхлети, защото сме си въобразявали, че ние можем да бъдем някакъв щастлив остров сред бурите, които бушуват в Европа и близки до нея континенти. Това мога да кажа на пръв прочит, тъй като още няма по-широки данни, които можем да коментираме /бел. ред. интервюто бе взето вчера/.Много странно съвпадение е, че това в Брюксел стана само дни, след като Реджеп Ердоган предупреди, че това може да стане. Явно той е бил прав. Естествено това предупреждение беше направено с користни цели, спрямо Европа. Това мога да кажа като обобщение на досегашните ни анализи през последните години.

Срина ли се либералната система на Европа?

О, разбира се. Неолиберализмът се издъни жестоко и продължава да се дъни по отношение на бежанската криза. Именно ислямисткият тероризъм и това, което се случи в Брюксел ще предизвиква втвърдяване на политиката спрямо приемането на бежанците. Следващият етап на ескалацията ще е противопоставяне на исляма, което е цел на терористите. Това ще е недопустимо хлъзгане към т.нар. война на цивилизациите. Все повече ще се увеличава натискът върху мюсюлманите, те да се противопоставят на политическия ислям и да защитят истинският ислям. А колкото до толерантността, действително е назрял момента, в който ние трябва да посочим границата, за това къде започва и къде свършва толерантността. Този атентат ще доведе до това втвърдяване, но и до действия, които бяха забавени.

Ние не можем да се надяваме това да е последен подобен атентат. Тенденцията ще продължи в посоката, която ние бяхме прогнозирали след атентата в Париж. Ще вървим към посока на по-мащабни терористични атентати, прилика с военни операции, за разлика от единични самоубийствени атаки и обхващане на все повече жертви. Може и да прозвучи конспиративно, но разработката на австрийските служби през 2012 г. за дестабилизацията на европейските страни и граждански сблъсъци е наистина тревожна. Оказва се, че 4 години по-късно, в следствие на тероризма и бежанската криза, които се наслагват една върху друга , като заплахи, плюс икономическата криза и международните противоречия с икономически санкции и загуби, нещата вървят към мястото, посочено от австрийския доклад. Това ни звучеше много конспиративно тогава, но сега се движим към подобен вариант.