Кой кого: Системата срещу референдума

Арогантността на депутатите и наглостта им да стъпчат едва ли не всички демократични права на народа стигна своеобразен връх при гласуването на промените в Избирателния кодекс. Зад множеството абсурди, които се приемат в комисии и пленарна зала, прозира едно - прецакването на референдума на Инициативата на Шоуто на Слави, на другия - съпортващият референдум на Марешки, никой не обръща внимание. Още повече, че за това бе получено признание на най-високо ниво /бел. ред самият премиер Борисов откровено призна, че всички поправки са породени от предстоящия референдум на Слави/. Страх тресе обаче не само управляващите, а и всички депутати от целия политически спектър в Народното събрание, които уж са избраниците на народа и работят в негово име. Страх ги е толкова много, че ще си счупят краката да бързат с приемането на един толкова важен закон, само и само да проведат референдума в отпускарския сезон с надеждата, че няма кой да се юрне към урните.  Та дори стигнаха в обосновките си дотам, че развиха и шизофрения, разчитайки на късата памет на избирателите. За това говорят фактите от заседанията на „обичаните” ни народни представители в пленарна зала.

Миналата година Народното събрание гласува, че при провеждане на избори и референдум в една година, те трябва да се състоят в един ден. Тогава ни обясниха как по този начин ще бъдат спестени едни 50 милиона лева, ще се използва и изборната енергия на избирателя. Сега се запя точно обратната песен от народните избраници, които гласуваха референдумите да се отделят от изборите. Година по-късно те вече ни убеждават, че паралелното провеждане на референдуми е трудно, документацията е различна, който си правел референдум, трябвало да си прави и отделна кампания, а за парите и дума не обелиха. Но факт, в пленарна зала гласуваха единодушно, единствено реформаторите се противопоставиха. Само те отбелязаха, че по този начин се влага двоен ресурс и се гони по-ниско участие на референдуми.  Депутатите приеха, че когато трябва да гласуваме за избори това е задължително, т.е. когато трябва да ги изберем, но когато народа поставя щекотлив въпрос на масата, т.е. иска референдум, хич не е задължително да се ходи до урните. Защо ли?! Не искат ли радващите се на всенародната любов отново да ни кажат: „Вие сте овце, ние пак ще ви прецакаме, а вие може пак да си ни плюете, но колелото се върти. Е, ходете си  за гъби!”

Трябва обаче да подчертаем, че въпросът е принципен - тук става дума не за референдума на този или онзи. Тук става дума за гражданската инициатива,  за това суверенът да си каже думата, а не да го правят на маймуна.

С бързането депутатите сътвориха и другото безумие „задължителното гласуване” , което вероятно ще бъде оспорено в Конституционния съд. Срещу него скочиха и от дясно, и от ляво. Защо толкова се бърза, бе логичния въпрос са Янаки Стоилов от БСП Лява България . Според него, ако парламентът заеме предварителна позиция за или против задължителното гласуване, ще се направи опит за обезсмисляне на избора на гражданите и произнасянето им на референдума. „Какъв ще е смисълът от тази промяна, ако референдумът отхвърли това решение. Тогава пак ли, преди предстоящите избори, Народното събрание ще се събере, за да промени Изборния кодекс?”, попита зам.-председателят на левицата.

Според приетите промени, ако не гласуваш на два поредни избора, името ти бива заличавано от избирателните списъци. Предвидена е възможност за връщане в списъка, минавайки през цялата бюрократична машина. Това едва ли ще увеличи избирателната активност, по-скоро ще отреже от изборите активните млади хора. А може би всеки има глава на раменете, достатъчно отговорност и свободна воля, за да реши дали да гласува и за кого да го направи. Макар, че голяма част от българите са вече тотално отвратени от политическата ни система.

Със задължителното гласуване ни връщат и в едни времена назад.  Никъде в Европа, където е било въведено, то не е имало успех и тенденцията е да не се върви към него. Но ние и този път ще откриваме по български топлата вода?!

Въведоха и графа "не гласувам за никого" (произтичащо от задължението да се гласува) да се зачита за действителен глас и така изкуствено вдигнаха бариерата за влизане в парламента, което облагодетелства само големите партии като ГЕРБ, ДПС, БСП.

Но по-всичко изглежда, че голямата болка на народните представители в предстоящия референдум е мажоритарният вот, който ще ги парира стъкмистиките им. Ето това най-много ги плаши. Чудейки се как да го избегнат, те сътворяват гаф след гаф с надеждата, че и този път ще направят народа на пълен идиот.

За да не се чуе гласът на суверена бе измислена и предизборна кампания от 21 дни. Големите така или иначе ще си изиграят играта, малките да му мислят.

Скандали възникнаха и около гласуването в чужбина. И за да се „преборят” с гласуването от Турция, хързулнаха 2 милиона българи зад граница. Те трябва да гласуват само в консулствата и посолствата. Електронното гласуване отива в преходните и заключителни разпоредби като пожелателно. Все едно и сега всичко ни е наред – как гласове никога и по никакъв начин не са се пазарували?!

Сагата продължава и през следващата седмица. Народните ни избраници имат още доста точки за гласуване от Изборния кодекс. Не че, и при тях покрай поправките, не се пропуква коалиционното разбирателство. Ще видим още колко пъти на премиера ще му се наложи да отива извънредно в парламента, за да омиротворява обстановката. Ще видим още колко PR акции ще се измислят, за да се отклони общественото мнение от важните за него въпроси, какъвто е и Изборния кодекс. Но сега ще видим и дали наистина имаме гражданско общество или само партийни НПО-та. Малко по нататък ще видим и дали президентът ще наложи вето на гласуваните безумия. Но така или иначе, референдум ще има и ще стане ясно дали българинът ще продължи да си говори под сурдинка или наистина ще каже – стига, писна ми.