Токсичната връзка между САЩ, Обединеното кралство и Саудитска Арабия

Strategic Culture/а-specto

ИДИЛ започва своя живот като инструмент на американците и марионетка на администрацията на Рейгън за водене на прокси война в Афганистан срещу Съветския съюз. Поговорката, че врагът на моя враг е мой приятел е упражнявана със студена, твърдоглава реална политика (realpolitik*) от назначения за директор на ЦРУ Бил Кейси, както и от Каспър Уайнбъргър** и Ричард Пърл*** от Пентагона. През 80-те години на миналия век тази ислямистка, прокси организация, подкрепяна от Рейгън, е била съставена от муджахидини, настроени срещу Съветския съюз, и афганистански бойци, които са дали отпор на намесата на Москва в Афганистан през 1979 г. Муджахидините са подкрепяни от ЦРУ, те са финансирани, тренирани и оборудвани целенасочено.

С разпадането на СССР и след като са отрязани от администрацията на ЦРУ

и Буш-старши и са преминали през Балканските войни от 90-години, муджахидините се трансформират в това, което е познато като „Ал Кайда” на Осама бин Ладен (с основна база за операции в частта от Афганистан, контролирана от талибаните). До голяма степен те са финансирани от Саудитска Арабия, съюзник на Америка и Великобритания, чрез Министерството по въпросите на исляма (Ministry of Islamic Affairs) в Рияд, и са тясно свързани с пакистанските разузнавателни служби (ISI). Тесните бизнес връзки между семействата на Буш и Бин Ладен вече са добре документирани. Любопитно е това, че на самия 11 септември, когато небето над Съединените американски щати е прочистено от всякакви търговски и пътнически самолети и американското въздушно пространство е затворено, е било позволено един търговски полет да бъде осъществен над САЩ, преди самолетът да потегли за Саудитска Арабия.

На членове на семейството на Осама бин Ладен е позволено да отлетят от САЩ

малко след терористичните атаки на 11 септември, казва високопоставен служител. Въпреки че въздушното пространство на Америка е затворено, администрацията на Буш е позволила на самолет да лети в американското небе, като е прибирал членове на семейството от 10 града, включително от Лос Анджелис, Вашингтон, Бостън и Хюстън. На борда са и около 140 високопоставени представители на Саудитска Арабия. Разкритията идват от бившия шеф на отдела за борба с тероризма към Белия дом Ричард Кларк, който е работил както за президента Бил Клинтън, така и за Джордж У. Буш. Кларк заяви, че администрацията на Буш е одобрила репатрирането на семейството, непосредствено след атаките.

„Някой ни донесе за одобрение решението да позволим на самолет, пълен със саудитци, включително членове на семейството на Бин Ладен, да напусне страната”, казва той пред списание Vanity Fair. Господин Кларк заявява, че се е допитал до длъжностни лица от ФБР, които са му дали зелена светлина. „Затова казах: „Добре, оставете ги да излетят”. Първо се допитва до Федералното бюро, за да провери дали и някой „неподходящ” няма да напусне страната. „Нямам никаква представа дали са свършили добра работа. Не съм в позиция да се съмнявам във ФБР”, казва той. Но Дейл Уотсън, шеф на отдела за борба с тероризма към ФБР, казва, че

саудитците „не са били обект на сериозни събеседвания и разпити”.

За щастие, някои смели и добросъвестни длъжностни лица в Америка вече са започнали да говорят. Бившият говорител на Камарата на представителите в САЩ и лидер на демократическото малцинство в Камарата Нанси Пелоси е заявила публично, че иска 28 редактирани страници от доклад на Конгреса от 2003 г. да бъдат разсекретени. Те се отнасят до готовността на разузнавателната общност на САЩ да отговори на атаките от 11 септември.

„(…) съгласна съм с бившия сенатор Боб Греъм, че тези документи трябва да бъдат разсекретени и направени публично достояние, както и че отказът на администрацията на Буш да направи това е бил грешка”, казва в свое изявление Пелоси. „Винаги съм се застъпвала за това да бъде осигурена възможно най-голяма прозрачност в полза на американците, съпътствана от защитата на националната сигурност”. Администрацията на Буш-младши е разпоредила тези 28 страници да бъдат редактирани, да бъдат класифицирани като „строго секретни” и да бъдат трайно запечатани. Нейното изказване се появява в същия ден, в който (в предаването на CBS – бел. прев. ) „60 минути” излъчват репортаж с участието на бившия сенатор Боб Греъм и други настоящи и предишни служители на правителството, които искат топ секретните страници от доклада да бъдат декласифицирани. Само няколко избрани хора са виждали този конкретен раздел.

Греъм, които отказва да се впусне в детайли около редактираната секция, е участвал в създаването на доклада и сега заявява, че въпросната част може да осветли вероятна подкрепа от страна на саудитците за похитителите от 11 септември.

15 от 19 похитители са били саудитци.

Той намеква още, че ще се осветли мрежа от агенти, подкрепяни и финансирани от саудитци. Според Греъм саудитците са оказвали помощ на похитителите в САЩ, като са намирали и отпускали средства за тяхното подслоняване, както и за обучението им за пилоти. Затова тези близки отношения между правителствата на САЩ и Великобритания със Саудитска Арабия са доста притеснителни.

Защо британското правителство със своето евангелско отношение към правата на човека продължава да продава оръжия, куршуми, бомби и други отвратителни оръжия за около 3 милиарда паунда на Саудитска Арабия, която е сред най-големите агресори, потъпкващи човешките права? За всеки, който е проучвал ислямския фундаментализъм, е ясно, че Саудитска Арабия е основният донор и поддръжник на медресетата (мюсюлманските духовни училища – бел. прев.), които радикализират новобранците на „Ал Кайда” и ИДИЛ. Защо и кой разреши саудитският флаг да се развява наполовина свален по фасадите на обществените сгради във Великобритания, когато през 2015 г. саудитският крал почина, и то въпреки ужасяващите доклади за човешките права в Рияд и неговите силни връзки с ислямските фундаменталисти? Лицемерието на безпомощния и корумпиран британски естаблишмънт и на неговите така наречени „служби за сигурност и разузнаване” е наистина нахално и отвращаващо.

И все пак има някои добри, принципни хора,

готови да унищожат тази отблъскваща, токсична мрежа, като сенаторът от Ню Йорк Чък Шумър, който е внесъл законопроект в Сената на САЩ. Документът ще позволи семействата на жертвите от 11 септември да съдят чужди правителства на страни, които спонсорират тероризма. Законопроектът му има подкрепата на двамата водещи кандидати за президент на Демократическата партия – Хилъри Клинтън и Бърни Сандърс, но, което е любопитно, не и на самата администрация на Обама, която прави всичко възможно да осуети превръщането на законопроекта в закон. Наистина, правителството на Саудитска Арабия е излязло със становище, в което се казва, че ако законопроектът бъде придвижен, те ще продадат активите си в САЩ, които се равняват на стотици милиарди долари. Очевидно е, че саудитците имат какво да крият и тяхното уродливо Министерство по ислямските въпроси е фокусната точка за домогване до истината за това кой реално е участвал в атаките на 11 септември.

След онзи 11 септември през 2001 г. последва инвазия от страна на САЩ и НАТО в Афганистан,

за да унищожат тренировъчните лагери, бази и съоръжения на „армията” на „Ал Кайда” и техните домакини талибаните (въпреки че си затвориха очите за факта, че отпечатъците на Саудитска Арабия са навсякъде около 11 септември). Тогава голяма част от терористите от онова, което тогава се наричаше „Ал Кайда”, бяха отведени със самолети от пакистанските военни, докато инвазията на САЩ/НАТО в Афганистан беше в ход. Тези бойци на „Ал Кайда” се оказаха изпратени в Ирак през 2003 г. след инвазията, вдъхновена от неоконсервативната администрация на Буш-младши и падането на режима на Саддам Хюсеин.

Малко след това „Ал Кайда” стана известна като „Ал Кайда в Ирак” (AQI). Много от терористите, които са бойци на AQI, влязоха в окупирания от Съединените щати Ирак с пълната подкрепа, знание и помощ на семейството на Асад, което управлява в Дамаск, Сирия. Няколко години по-късно, когато стана ясно, че администрацията на Буш-младши е попаднала в капан при нахлуването в Ирак (една инвазия с финансови, политически, дипломатически и военни последствия), и това стана ясно на световния елит, както и на масите, в Близкия Изток и Северна Африка избухна така наречената „Арабска пролет”.

Въстанието през март 2011 г. в Сирия срещу подкрепяния от Русия

режим на Асад не е спонтанно, вътрешно, некоординирано, местно „гражданско” въстание срещу малцинството на алауитите от семейството на Асад. През март 2011 г. въстанието в Сирия е предварително планирано, подкрепено и финансирано от ЦРУ, за да повали дългогодишния и единствен в Близкия Изток регионален съюзник на Москва. Да прекъсне подкрепата на Дамаск за иранските проксита „Хизбула” и „Хамас” и да отбележи точки срещу режима на Асад (респ. Москва) за това, че са разбили носа на американците в Ирак по време на предишната окупация от страна на американската армия през 2003-2011 г. Вероятно Западът, особено Великобритания и Америка с техните дългогодишни, заплетени военни отношения и интервенции в Близкия Изток, ще е добре да се откажат от намеса в регион на света, за който очевидно знаят много малко. Регион от света, който, с изключение на Израел, е погълнат от средновековни методи на управление. Лондон и Вашингтон трябва да се вслушат в примера на Пекин и вместо да се наместват във военните и политическите дела на Близкия Изток, да продават оръжие на лошите диктатори и да правят преврати (явни или скрити), по-добре да правят бизнес, базиран на търговията със стоки, а не на доставки на оръжие и намеси на ЦРУ/МИ-6.

* Realpolitik в превод от немски означава „реална политика”. Терминът е използван за пръв път през XIX в. от канцлера Ото фон Бисмарк, за да обозначи провеждането на външна политика, която отчита съотношението на силите и националния интерес.

** Каспър Уайнбъргър е военен министър на президента на САЩ от 80-те години Роналд Рейгън, а освен това е създател на идеята за ракетен щит, известен като „Звездни войни”.

*** Ричард Пърл е смятан за един от най-видните представители на крилото на „ястребите” в американската президентска администрация и е отявлен привърженик на военната кампания на САЩ в Ирак.