Гъста носталгия се стеле над родината

Сълзливата история за „изоставения абитуриент“, свила сърцата на по-чувствителната част от народа е естествен резултат от дългата терапия на ориенталските тв сериали, която очевидно ще продължи, докато свят светува. Щом е възможно фалшивите сълзи на всяко измислено ферхунде да потекат от твоите очи, нормално е да започнеш да фабрикуваш сходни сюжети. Сандвичите с имитиращи продукти за душата се преглъщат по-лесно, ако са загънати в лична драма. Огромни женища реват безутешно цял час от екрана и е толкова непоносимо тъжно, че ти се иска червената точка между очите им да е от снайпер, който да ги избави от мъките. Между две серии са пъхнати енигматичните прогнози на синоптика Емил Чолаков. Трябва ли да бъде отвлечен и изтезаван от радикални ислямисти, та да благоволи да обясни с думи прости, какво ще е пустото време. Отказът от съществуване в сегашно време е очевиден.

Гъста носталгия се стеле над Родината. Левите си бленуват за заводските бунгала от живково време, десните – за „българския Аденауер“ Костов, а емигранти напират да гласуват от тъга по България. Забързани привидения вършат малко бягство и търкат картончета край оранжеви будки. След минута унило се завръщат в собствения си сериал. В Галиче горят коли от носталгия по 90-те. Тази година няма кметски избори – няма да има и баби на море. Местните са изнервени. Кандидатът за президент Жорж Ганчев може да вземе цялото село за масовка в епична продукция за живота и делото на Ценко Чоков. „Властелинът на Галиче“ –  със специалното участие на Кейт Бланшет, която без съмнение е лична позната на Жорж и ще дари хонорара си за „Българската Коледа“. Столицата посрещна празника на българската култура с нов паметник и дежурен скандал. След Хайтовия Самуил със светналия поглед и алея „Роналд Рейгън“, дойде време за разправии и покрай увековечения Алеко. Защо бил с куфар, така приличал на случаен турист. Нима всички не сме случайни туристи. Да, бе! Чувството за изключителност яде доста народ по тези ширини.

Запечатания фонтан-убиец на площад "Славейков" е чудесна метафора за съвременната ни култура, затисната с тежък похлупак от претенции, хленч и обикновена глупост. Пътят към мъдростта често отвежда до алцхаймер, колкото и хората да бъркат двете понятия. Но тарикат мъж не писка, твърди народът. Ето, Мариус Куркински кротко си прибра ордена „Св.св Кирил и Методий“, без да се терзае като Нешка, имал ли е някакви обструкции повелителят на ваксините Москов или пък кошмарът на Путин министър Ненчев. Рицарят на изначалната тъга, мистър Ти-ри-ри-рам, знае, както и повечето българи на три ракии, че най-важно е уважението. Премиерът го потвърди покрай британския подарък – ние не сме за  някакви 40 джипа, но оценяваме жеста.

В суматохата около празника на буквите икономическият министър Лукарски взе, че се ожени. Да се надяваме, че сам е узрял за тази идея, а не под давление на съветника си Владо Каролев. Колегата му Горанов пък е добре да си вземе за съветник някой обикновен клетник, който сам се е отървал от кошмара на бързите кредити, за да му помогне с вещи съвети от извора при затъване в дългова спирала. Кабинетът пък реши парламентът да има последната дума при отдаването на концесии за повече от 50 години. Онзи отгоре сигурно се залива от смях. Но да не губим надежда – на 20 октомври иде Миле Китич!   Ликуй, народе…