За разлика от лозето, борбата със „сивия сектор“ в строителството не ще мотика, а хладен ум и чисти ръце

Иван Рачев, в. "Строител"

Бавно, но за сметка на това сигурно, една от надеждите на управляващите за повишаване на ефективността в борбата срещу „белите якички” – Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет, по-известен като БОРКОР, е на път да рухне. Причината е, че преди две седмици (на 20 септември) Висшият съдебен съвет поиска Законът за съдебната власт да бъде ремонтиран така, че в работата на БОРКОР да участват и магистрати.
Тази структура е създадена с Постанов¬ление № 158 на Министерския съвет от 29 юли 2010 г.
Четири месеца по-късно – на 24 ноември с.г., правителството осигури летящия й старт с бюджет от 16,5 млн. лв. (до 2013 г.) и я настани на едно от най-„лъскавите” места в столицата – в сградата на бившето Министерство на извънредните ситуации, която се намира на площад „Света Неделя”.
А на 30 ноември, с Постановление на Министерския съвет № 280 е приет Устройственият правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.
Според този правилник в БОРКОР ще се трудят 155-има души: 40 – на постоянни трудови договори и 115 – временно преместени от други администрации. 
На 14 юни 2011 г. правителството отпусна на БОРКОР още 2,5 млн. лв., този път за изграждане на непрекъснато електрозахранване в сградата на бившето МИС, за изграждане на вътрешни компютърни мрежи и за текуща издръжка.
Днес, година и три месеца след фактическото създаване на БОРКОР и девет месеца след приемането на устройствения му правилник, данни за попълване на щатовете и бройките на външните експерти… няма. Информация за проблемните области, от които експертите на Центъра „започват” превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност – също.
Но най-лошото е, че всичко се отлага за неопределен период от време. Или по-скоро – докато управляващите не отговорят положително на новите магистратски щения, защото отказът ще вкара страната в нова спирала на печално известната вече война между изпълнителната и законодателната власт. 
Какво гласи законът…
Според чл. 5 от Устройствения правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, дейността на тази структура се ръководи методически от Консултативен съвет, състоящ се от представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, на Сметната палата и на директора на центъра. Председател на Консултативния съвет е заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи. И още – членовете на Консултативния съвет не получават възнаграждения за работата си по линия на БОРКОР
Според чл. 11 от правилника и приложението към него „общата численост на служителите в центъра е 155, от които 40 постоянно назначени и 115 временно преместени от други администрации”.
Ключовото словосъчетание тук е „временно преместени от други администрации”, защото то автоматично препраща към Закона за държавния служител, глава четвърта „Изменение на служебното правоотношение”, раздел „Временно преместване в друга администрация”, чл. 81б, според който:
- държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години, ако отговаря на условията за нейното заемане, едногодишният срок за изпитване е изтекъл и служебното му правоотношение е безсрочно;
- временното преместване в друга администрация се извършва след сключване на писмено споразумение между органите по назначаване на изпращащата и приемащата администрация, и на държавния служител;
- основната заплата не може да бъде по-ниска от заплатата, получавана от държавния служител преди преместването му;
- всички заповеди, свързани със служебното правоотношение в рамките на срока за изпълнението на новата длъжност, с изключение на тези за прекратяване на правоотношението, се издават от органа по назначаването на приемащата администрация;
- когато временното преместване в друга администрация е свързано със смяна на населено място, органът по назначаването в тази администрация е длъжен да изплати на държавния служител пътните разноски за него и за членовете на семейството му; разноските по пренасяне на покъщнината му; заплатата за дните на пътуване и за още два дни;
- след изтичането на срока за временно изпълнение на длъжност в друга администрация държавният служител заема незабавно предишната си длъжност в изпращащата администрация.
За какво се борят слугите на Темида…
В най-общи линии „щението” им е разбираемо. Устройственият правилник на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност е написан така, че те – или по-скоро онези от тях, които смятат себе си за корифеи в областта – не могат да участват в работата на БОРКОР като командировани.
Съгласно чл. 195 от Закона за съдебната власт, докато заема длъжността си, нито един съдия, прокурор и следовател няма право:
- да е народен представител, кмет или общински съветник;
- да заема длъжност в държавни или общински органи, както и в институции на Европейския съюз;
- да упражнява търговска дейност или да е съд¬ружник, управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи или на други юристи;
- да получава възнаграждение за извършване на дейност по договор или по друго правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец с изключение на научна и преподавателска дейност.
Освен това магистратите нямат право да получават възнаграждение за:
- участие в Централната избирателна комисия и в избирателни комисии при произвеждане на избори за народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, президент и вицепрезидент на републиката и местни избори;
- участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или от органите на изпълнителната власт;
- упражняване на авторски права и за участие в международни проекти, включително финансирани от Европейския съюз.
И накрая – пак според чл. 196 от ЗСВ, слугите на Темида не могат:
– да упражняват свободна професия или друга платена професионална дейност;
- да членуват в политически партии, коалиции и организации с политически цели;
- да членуват в организации или да извършват дейности, които засягат независимостта им;
- да членуват в синдикални организации извън системата на съдебната власт.
Така че, ако някой съдия, прокурор или следовател иска да стане експерт в БОРКОР, пред него има два пътя. Единият е дълъг и свършва… неизвестно къде: той подава оставка като магистрат, след което се явява на конкурс за някоя от все още вакантните 40 щатни бройки. Другият път е по-кратък и начертан като на длан: магистратът завинаги забравя за БОРКОР, защото ЗСВ не разрешава той да бъден командирован в структура извън съдебната система, и продължава да си работи като съдия, прокурор или следовател.
Казаното дотук обаче е само едната половина от антикорупционното „щение” на магистратите. Другата част е посветена на парите, защото слугите на Темида искат хем да работят в изпълнителната власт, хем магистратските им заплати да бъдат запазени. Което, ако се случи, ще доведе – ама много меко казано – до… нова война между „тружениците” на изпълнителната и съдебната власт. Защото за никого не е тайна, че в момента средната магистратска заплата е доста по-висока от средната заплата на редовия държавен служител. Примерно – с 800-850 лв. на месец, ако не и повече…
И още няколко конституционни реда на тема „действащи документи”, преди да сме отворили по същество приказка за „бъдещите дела”.
Според основния закон „съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи” (чл. 120, ал. 1), „прокуратурата следи за спазване на законността” (чл. 127), а „следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон” (чл. 128).
Оттук нататък, както неведнъж сме казвали по други поводи, в задачата се пита: „Какво действащите в момента магистрати не са били в състояние да направят, че да им се налага да бъдат командировани в БОРКОР?” Че нали най-добрата превенция на корупцията и организираната престъпност е разкриването и осъждането на „белите якички”, кварталните разбойници и едрокалибрените мафиоти, т.е. противодействието?
Всъщност истината е много простичка, още по-тъжна и подлага на съмнение смисъла от съществуването на самия Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Не за друго, а в структурите на изпълнителната власт съществуват безкрайно много информационно-аналитични звена, отдели и служби, създадени още преди години именно с такова предназначение: да изследват и да анализират корупционните рискове и секторите, застрашени от „посивяване” или криминализиране.
Нещо съществено да се е случило до момента в положителна посока? Не е и тъкмо поради тази причина през март т.г. директорът на ¬БОРКОР – ген. Румен Миланов, направи опит да разсее розовата мъгла около поверената му структура: „БОРКОР не може да се пребори с корупцията, защото има за задача да изследва условията за поява на корупция на различни места. Това е информационно-управ¬ленски модел, а не оперативна служба…”.
През последните три петилетки ген. Румен Миланов е ръководил последователно КАТ, две национални служби в МВР – „Борба с организираната престъпност” и „Жандармерия”, Националната служба за охрана (НСО) и е съветвал премиера Бойко Борисов  по въпросите на националната сигурност през периода 2009-2011 г. С други думи – човек, който много е чел, още повече е видял и прекрасно знае какво говори.
А пък, ако трябва и ние да бъдем докрай откровени, в БОРКОР изобщо не трябва да ходят служители на МВР и ДАНС, ревизори от Сметната палата или магистрати. Там трябва да бъдат назначени – чрез публични конкурси, естествено – ведомствено необременени експерти, с по две-три висши образования, с по два-три чужди езика, с висока компютърна грамотност и… способни да четат и анализират публична информация. И сега ще видите защо.
Разбиването на „сивия” строителен бизнес тръгва от… четенето на реклами
Едва ли има смисъл да обясняваме надълго и нашироко какво означават понятията „корупция”, „сива икономика” и „криминален бизнес”. Ще споменем обаче най-важното, и то в неговия най-актуален вариант:
- корупция: виновно поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно (злоупотреба с власт);
- сива икономика: въпреки че заобикалят действащи правила и норми, този тип предприемачи създават добавена стойност и влияят върху разпределението на ресурсите. В повечето демократични държави дейностите в „сивата икономика” не се преследват от наказателното законодателство, защото от значение е не липсата на закони и регулации, а нежеланието на администрацията да ги прилага в полза на обществения интерес;
- криминален бизнес (да речем наркотици): при него е забранено абсолютно всичко – от  производството, през търговията, до инвестирането на печалбите в легалната икономика.
Какво е положението в нашата си „къщичка”? От¬край време в публичното пространство битува тезата, че ограничаването на „сивия сектор” в строителството е дело на „ресорните” браншови организации, начело с Камарата на строителите в България.
Как би трябвало да се случи това, също не е тайна за никого: централното ръководство на КСБ трябва да получава сигнали от областните представителства, след което или да ги препраща директно до т.нар. съответни ведомства и инстанции (МРРБ, ДНСК, прокуратура, икономическа полиция, ДАНС и т.н.), или да ги пуска по трасето в обобщен вид – под формата на справки и анализи.
Дали тази „рецепта” върши работа? По принцип, да, но в частност…цялата тази история понамирисва малко на приказката „С чужда пита помен правил!”. Става дума за поведението на споменатите вече „съответни ведомства и инстанции”.
В МВР например работят около 60 000 души, половината от които са оперативен състав, а другата половина… чиновници. Какво пречеше на МВР ръководството, още преди няколко години, когато източването на предприсъединителните фондове на ЕС и на държавния бюджет – през обществените поръчки, бяха публично установени факти, да създаде специално звено за анализиране на „нещата” и процесите? И служителите на това звено да поддържат активна обратна връзка както с КСБ и областните представителства, така и с ДНСК и регионалните й поделения?
Какво пречеше на държавното обвинение например да „задели” пет-шест щата и да пусне назначените на тях прокурори свободно да „вършеят” из виртуалното пространство? Тоест
да четат рекламни сайтове, да съпоставят информацията в тях с действащата нормативна уредба
и когато се наложи, да образуват проверки със следната тематична насоченост.
Фирма рекламира себе си като елитен строител, способен да вдигне 10-етажна жилищна кооперация и да предаде апартаментите на собствениците им в срок от една календарна година. Следващата стъпка е проверки в Търговския регистър и в Централния професионален регистър на строителя. Ако двата потока данни съвпадат – проблеми няма и четенето на интернет рекламите продължава.
Ако фирмата обаче не е вписана в ЦПРС, тогава идва ред на третата стъпка: вярно ли е, че въпросната фирма е построила обектите (блоковете, хотелите, улиците, мостовете и т.н.), чиито снимки и описания доказват възможностите й. И ако това се окаже вярно – идва ред на същинското разплитане на чорапа: кой е инвеститор; на чие име е издадено разрешителното за строеж; чия собственост е фирмата за строителен надзор; кой и срещу какво е узаконил отделните етапи от строителството; кои длъжностни лица са се разписали срещу получаването на дължимите такси (в зависимост от обекта – между 15 и 25 на брой); чии са подписите под Акт 15 и Акт 16; защо съответните инспектори от ДНСК са проспали първата копка… И тъй нататък, и тъй нататък.
С други думи – не може малкият, но сплотен колектив на в. „Строител” да свърши нещо подобно, а пък целокупното войнство в МВР и прокуратурата (да речем) да чака някой да му подаде сигнал. Прост пример.
Като напише човек в търсачката „Гугъл” строителство, след половин-една секунда на екрана се появява: „18 200 000 резултата”. Като ограничи търсенето чрез филтъра „до ключ”, резултатите са далеч по-скромни – само 3,260 милиона. А като свие периметъра на любопитството си до „Всичко за строителството”,
интелектуалната хамалогия въобще не изглежда стряскаща: 934 000 резултата,
от които и първите 20 вършат работа. Защото, ако някой не знае, от известно време във виртуалното пространство могат да се изкарат много и… съвсем законни пари. Хватката е елементарна: предоставя ти се софтуер за генериране на трафик и започваш да цъкаш с мишката върху линка на предварително спазарените специализирани сайтове: едно кликване – 2,5 или 10 стотинки. Двеста кликвания се правят за около десетина минути, а 1000 – за час и половина-два. При това  без изобщо пръстите ти да изтръпнат или да ти се схване гърбът от физическо напрежение.
Резултат от „другата страна” на монитора е също толкова изкусителен. За отрицателно време сайта ти набира 200 – 300 хил. посещения на седмица. Рекламните агенции и фирмите, които сами се грижат за рекламите си, започват да те търсят и… парата потича. Ама дали информацията, която публикуваш, е вярна, дали тиражираната от теб реклама не е въвела някого в такова заблуждение и той е бил измамен със стотина хиляди евро – от това никой не се интересува. У нас, разбира се, защото по света нещата стоят по съвсем различен начин.
Защо изписахме всичко това? Ами отдавна е очевидно – и в МВР, и в прокуратурата би трябвало да знаят, че фирма, която не е вписана в Централния професионален регистър на строителя, няма право да сложи тухла върху тухла. Камо ли да строи жилищни блокове, хотели и инфраструктурни съоръжения. А без никакво преувеличение, поне от онзиденшния ни експеримент, статистиката е повече от стряскаща: най-малко 25% от фирмите, които се рекламират като строителни, нямат нищо общо с легалното строителство. По простата и безкрайно очевидна причина: те никога не са били вписвани в ЦПРС, за да се оправдават – в случай на нужда, че някой по някакви причини ги е отписал. И… ние леко сме се объркали. Де тоя късмет за държавната хазна!
 
 
Рекламите на менте строителите в специализираните сайтове се делят на два основни вида: едните „професионалисти” са се постарали нещата да изглеждат истински. И толкова много, че човек направо не вярва на очите си, когато установи липсата им в Централния професионален регистър на строителя.
Втората категория „професионалисти” са доста по-скромни в оценките на собствения си професионализъм, но винаги са по-безмилостни към евентуалните си жертви. Точно като таксиметровите шофьори от раздел „копърки”: правят на ден по един курс, но за сметка на това с парите изхранват семейството си по една седмица.