Защо „Ислямска държава“ още съществува?

Анализът е от Джефри Сакс за „Project Syndicate“.

Джефри Сакс е американски икономист и директор на Института за Земята в Колумбийския университет. Автор е на книгата „Краят на бедността“.

Смъртоносните терористични атаки в Истанбул, Дака и Багдад демонстрираха убийствения обсег на „Ислямска държава“ в Европа, Северна Африка, Близкия изток и части от Азия. Колкото по-дълго ИД задържа своите крепости в Сирия и Ирак, толкова по-дълга ще е и опасността от подобни атаки. И все пак „Ислямска държава“ не е толкова трудна за побеждаване. Проблемът е, че нито една от страните, замесени в конфликтите в Ирак и Сирия – включително САЩ и съюзниците – до този момент не са смятали „Ислямска държава“ за основен враг. Време е това да се промени.

„Ислямска държава“ има малка бойна сила, която САЩ оценяват на 20 000 – 25 000 души в Ирак и Сирия, и други 5 000 бойци в Либия. В сравнение с активния военен персонал в Сирия (125 000), Ирак (271 500), Саудитска Арабия (233 500), Турция (510 600) и Иран (523 000), „Ислямска държава“ е нищожна.

Въпреки обещанието на американския президент Барак Обама от септември 2014 г. да „отслаби и в крайна сметка да унищожи“ „Ислямска държава“, САЩ и съюзниците му, включително Саудитска Арабия, Турция и Израел (зад кулисите) вместо това се фокусираха върху свалянето на Башар Асад. Наскоро израелският генерал-майор Херци Халеви откровено заяви: „Израел не иска ситуацията в Сирия да завърши с победа над „Ислямска държава“, защото суперсилите ще си тръгнат от региона и Израел ще бъде оставен да се бори с „Хизбула“ и Иран, които имат големи възможности“.

Израел се противопоставя на „Ислямска държава“, но по-голямата загриженост на Израел е иранската подкрепа за Асад. Асад позволява на Иран да подкрепя военните врагове на Израел - „Хизбула“ и „Хамас“. Поради тази причина приоритет за Израел е свалянето на Башар Асад, а не победата над „Ислямска държава“.

За Съединените американски щати, управлявани от неоконсерватори, войната в Сирия е продължение на плана за глобална хегемония на САЩ, обявен от министъра на отбраната Ричард Чейни и Пол Улфовиц в края на Студената война. През 1991 година Улфовиц казва на американския генерал Уесли Кларк:

„Едно нещо, което научихме (от войната в Персийския залив) е, че можем да използваме нашите военни в региона – в Близкия изток – и руснаците няма да ни спрат. И ние имаме около 5 до 10 години да изчистим тези стари съветски режими – в Сирия, Иран и Ирак – преди следващата суперсила да се изправи срещу нас“.

Многобройните американски войни в Близкия изток – Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и други – са целели да отстранят Съветския съюз, по-късно Русия, от сцената и да осигурят хегемонията на САЩ. Тези усилия са се провалили.

За Саудитска Арабия, както и за Израел, основната цел е Асад да бъде свален, за да отслаби Иран. Сирия е част от мащабна прокси-война между шиитски иранци и сунитски саудитци, която се разиграва на бойните полета в Сирия и Йемен, и в горчивите сблъсъци между шиити и сунити в Бахрейн и други разделени страни в региона (включително самата Саудитска Арабия).

За Турция свалянето на Асад ще заздрави нейните позиции в региона. Но Турция е изправена пред три съперника по южната си граница“ Асад, „Ислямска държава“ и кюрдите. До този момент „Ислямска държава“ бе назад в списъка – след Асад и кюрдите – но терористичните атентати в страната могат да променят това.

Русия и Иран също преследват своите регионални интереси, включително чрез прокси-войни и подкрепа за военни операции. Въпреки това и двете страни изразиха готовността си да си сътрудничат със САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“, и може да решат и другите си проблеми. Досега САЩ отхвърляха тези предложение, защото бяха фокусирани върху свалянето на режима на Асад.

Американският външнополитически елит обвинява руския президент Владимир Путин за неговата защита към Башар Асад, докато Русия обвинява САЩ, че се опитва да го свали от власт. Тези взаимни обвинение могат да изглеждат симетрични, но не са. Опитат на САЩ и неговите съюзници са свалят Асад нарушава Хартата на Обединените нации, докато руската подкрепа е в съответствие с правото на Сирия за самозащита. Да, Асад е деспот, но Хартата на ООН не дава право на всяка страна да избере кои деспоти да свали.

Съществуването на „Ислямска държава“ указва три стратегическа пропуска в американската външна политика, сред които и фатален тактически такъв.

Първо, неоконсерваторското преследване на хегемония чрез смята на режима е не само кръвожадна арогантност; това е класически пример за имперско надценяване. Провалило се е навсякъде, където САЩ го е опитал. Най-пресните примери са Сирия и Либия.

На второ място, ЦРУ е въоръжавало сунитските джихадисти чрез потайни операции, финансирани от Саудитска Арабия. На свой ред, тези джихадисти „родиха“ „Ислямска държава“, която е пряко вследствие на политиките на ЦРУ и неговите саудитски партньори.

Трето, американското третиране на Русия и Иран като заклети врагове е в много отношения остаряло пророчество. Сближаване с двете страни е възможно.

Четвърто, от тактическа страна, опитът на САЩ да водят война на два фронта – срещу Асад и „Ислямска държава“ - се провали. Всеки път, когато Асад е бил отслабен, сунитските джихадисти, включително „Ислямска държава“ и фронтът „Ан Нусра“, запълваха вакума.

Асад и неговите иракски колеги могат да победят „Ислямска държава“, ако САЩ, Русия, Саудитска Арабия и Иран осигурят въздушно прикритие и логистична подкрепа. Да, Асад ще остане на власт. Да, Русия ще бъде негов съюзник в Сирия. И да, Иран ще има влияние там. Терористичните атаки без съмнение ще продължат, може би дори от името на „Ислямска държава“ за известно време; но групировката ще бъде изтласкана от базите си в Сирия и Ирак.

Подобен резултат не само ще сложи край на „Ислямска държава“ в Близкия изток, но и може да положи основите за намаляване напрежението като цяло в региона. САЩ и Русия могат да обърнат доскорошната нова Студена война в споделени усилия за ликвидиране джихадисткия тероризъм.

Това не е всичко. Съвместни усилия за побеждаване на „Ислямска държава“ ще дадат на Саудитска Арабия и Турция да намерят нов модус вивенди (бел.ред. латински израз – начин на съжителство). Сигурността в Израел ще укрепне, ако Иран си сътрудничи икономически и геополитически със Запада. Това, от своя страна, ще повиши шансовете за уреждане на дълготлеещия конфликт с Палестина.

Възходът на „Ислямска държава“ е симптом за недостатъците на сегашната западна стратегия – особено на САЩ. Западът може да победи „Ислямска държава“. Въпросът е дали САЩ ще предприеме стратегическата преоценка, която е нужна за постигане на тази цел.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.