Финландия: най-щастливата страна в света затъна в дългове

Финландия - страната, която в продължение на девет години бе най-щастливата в света, е обзета от тревога: предстои студена зима, а в която страната влиза с един от най-рестриктивните бюджети, които е имала. Преди предстоящите през април догодина избори дебатите вече не се водят за това колко големи ще са икономиите, а кои услуги, социални помощи и пенсии ще бъдат орязани най-много.

Показателите за дълга и дефицита на Финландия са в най-лошото си състояние от 1990-те години насам. Тогава банковият колапс и разпадането на Съветския съюз, който беше ключов експортен партньор на Финландия, вкараха северната страна в тежка икономическа криза.

Дълговете на Финландия са нараснали рязко

Миналия месец Статистическата служба на Финландия потвърди, че държавните дългове през второто тримесечие са достигнали 90,3 процента от БВП. Преди Ковид пандемията този показател бе само 65 на сто.

И този път причината трябва да се търси на изток. Финландия увеличи отбранителните си разходи, след като се присъедини към НАТО. Финландците предприеха тази стъпка година след нахлуването на Русия в Украйна. Освен това страната, която преди това получаваше една трета от енергията си от Москва, се сблъска със значително по-високи разходи, когато се наложи да потърси други доставчици.

Но финландското правителство още от световната финансова криза през 2008/2009 година харчи повече, отколкото получава - наред с другото заради застаряващото население и слабия икономически растеж. Миналия месец държавната финансова администрация прогнозира, че бюджетният дефицит през 2026 година ще достигне 4,2 процента от БВП.

ОТ ЕС критикуват дефицита

Брюксел поставя Хелзинки под натиск да намали новите си задължения, тъй като правилата на ЕС изискват от държавите членки дефицит под 3 процента от БВП. Затова през януари Европейският съвет започна процедура и даде срок на Финландия до края на 2028 да постигне набелязаната цел.

Правителството на министър-председателя Петери Орпо, което управлява от юни 2023 година, си постави за цел да икономиса около девет милиарда евро. Но който и да спечели следващите избори, ще трябва да спести много повече, предупреждават експертите. Финансовият анализатор Ярко Кивисто казва пред ДВ, че най-вероятно ще става дума за между 8 и 11 милиарда евро.

Още в началото на годината - с едно изключение - всички политически партии се договориха да подкрепят вземането на нови дългове, а правителство иска да ограничи бюджетния дефицит на страната до 2031 година до 2-2,5 процента от БВП.

Премиерът отхвърля повишението на данъците

Консервативната партия на Орпо „Kokoomus" досега е единствената, която не изключва следващи икономии от девет милиарда евро, ако спечели втори мандат. Наред със съкращенията в здравеопазването и социалните услуги Орпо планира и мерки за намаляване на фирмените пенсии.

Докато социалдемократите са склонни да орежат разходите и да вдигнат данъците, Орпо е решен да осъществи реформите и без увеличаване на данъците. Това би означавало основната тежест да се поеме от обществените услуги. Но както казва Кивисто: „Дефицитът е толкова голям, че ще е необходим пакет от мерки, който да включва както повишение на данъците, така и свиване на разходите".

В момента делът на застрашените от бедност хора във Финландия е по-нисък от средната за ЕС, но безработицата (10,3 процента) е по-висока, отколкото във всяка друга страна членка на Общността. Младежката безработица достигна 23,3 процента - при средно 15,4% за Европа.

В контекста на вече спадащите разходи за потребление директорът на финландския Център за нови икономически анализи Лаери Олапа предупреждава, че нов пакет от икономии ще означава тежък удар по икономиката. „Над една четвърт от населението е заета в обществения сектор и ако тези хора са застрашени от уволнение, ще пестят още повече и разходите на домакинствата отново ще спаднат."

На този фон проектобюджетът за 2027 година предвижда дефицит от 12,4 милиарда евро.

Финландия се въоръжава

Още преди войната в Украйна Финландия се ангажира с покупката на изтребители 64 F-35A от САЩ за около 8,4 милиарда евро. А заради войната тя увеличи военните си разходи от близо 4 милиарда на над 7 милиарда евро годишно.

През април правителството обяви, че ще увеличи тези разходи още - до 3,2 на сто от БВП, приближавайки се до поставената от НАТО цел от 3,5 процента.

Въпреки последствията от конфликта в Иран правителството на Финландия засега устоява на натиска за увеличаване на субсидиите за горивата. Пренасочването към възобновяемите енергии и включването в експлоатация на нов ядрен реактор през 2023 година предотвратиха кризата, но през лятото Централната банка предупреди, че трайно високите цени на нефта и газа ще доведат в следващата година до по-слаб икономически растеж и по-висока инфлация.

Светлина в тунела е процъфтяващият финландски експортен сектор, който печели от големия обем поръчки в металургията и корабостроенето. „Има вероятност експортният сектор да ни изведе от рецесията, ако търсенето от останалата част на Европа остане високо", каза Олапа пред ДВ.

Източник: www.dw.com