"Проблем 12 000" и хурката на баба Пена

Преди 17 години зли пророци вещаеха края на света. „Проблем 2000“ тровеше дните ни с мрачни очаквания, а въображението рисуваше апокалиптични сюжети. Контролираната от компютри и машини цивилизована част от планетата трябваше да претърпи катастрофа веднага след преминаването ни в 21 век. Заради първата цифра на първата година от третото хилядолетие. Дойде „фаталния“ 1 януари 2000 г., но освен празничните фойерверки не гръмна нищо друго от глобално естество. Някак се разминахме със сакатлъка, а лошите вестоносци засрамено млъкнаха.

Днес страната ни е изправена пред „Проблем 12 000“. По някаква тайнствена прищявка на съдбата и подреждане на космическите тела, броят на бюлетините без плик в есенния Референдум е сходен с този на необходимите машини за гласуване. Две събития в два дни разбуниха духовете и са на път да обърнат с хастара навън избирателната система и обслужващите я институции заедно със срамотиите им.

Най-напред от прокуратурата обявиха, че резултатите от Референдума трябва да бъдат задължителни, тъй като пуснатите в урните 12 410 бюлетини без плик трябвало да се считат като част от избирателната активност, а не да се вадят от нея. Изявлението на прокуратурата бе по повод жалбата от инициативния комитет по организиране на Референдума. Дали това ще се случи и бъдещият парламент трябва веднага и задължително да запретва ръкави за ремонт на Избирателния кодекс, зависи от Върховния административен съд, който трябва да се произнесе до дни.

На следващия ден ВАС се превърна в основно действащо лице, шокирайки обществото с решение за въвеждане на задължителна възможност за машинно гласуване във всичките 12 340 избирателни секции в страната и чужбина. Дотук се стигна, след като съдиите уважиха жалбата на доскорошните депутати от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров, сега част от „Нова република“, и отмениха решението на ЦИК за машинно гласуване само в 500 секции. Решението хвърли в екстаз лидерите на новата формация. Говорителят й Трайчо Трайков, намерил пристан в новата формация след изборния си крах обяви, че това е първата победа на „Нова Република“, а лидерът й Радан Кънев обеща още лоши новини за ГЕРБ и БСП.

И така, както звучи досадното клише на футболните коментатори, времето започна да тече много бързо за ЦИК, които изведнъж станаха догонващи в резултата с 12 000 машини. Които трябва да се осигурят до изборите на 26 март чрез обществена поръчка – дали със закупуване или под наем – все тая. Пък и предварителната информация сочи, че цената на покупка и наем е сходна – между 1300 – 1800 лв на парче. Но крайната си остава мистерия.

Ами ако вземат, че започнат да ни изнудват?! Нали сме на зор, времето ни притиска. Ами, ако не се яви нито един мераклия да снабдява секциите, просто защото бройката е убийствена.

Веднага започнаха и оправданията. От ЦИК твърдят, че осигуряване на машини за всички секции е задължително само за редовни избори, а не за извънредни, като предстоящите. Освен това не обявили обществена поръчка за машините по-рано, защото за това било необходимо първо президентът да издаде указа си за насрочване на дата за изборите. Хората от комисията перхвърлиха топката в двора на доскорошните управляващи. Десислава Атанасова от ГЕРБ веднага отвърна, че това не е ангажимент на правителството, а задължение на комисията.

Тълкувания всякакви, но решението на ВАС е факт и не подлежи на ревизия. От служебния кабинет увериха, че ще отпуснат необходимите средства. Бяхме теглили чертата на около 30 милиона крайна цена на вота, а в новата ситуация тя може да скочи двойно.

Докъде добутахме каруцата, братя и сестри. Преди имахме съмнения, че изборните резултати се манипулират, а сега не сме сигурни дали изборите ще са легитимни, още преди да са проведени. Помислете си, какво ще се случи в първия работен ден след изборите. Всички недоволни от резултата си могат да подадат жалби с искане за касиране – къде частично, къде цялостно, на изборите.

И проблемът, как да се конструира правителство при паритет между водещите политически сили, ще ни се стори като лек обрив в сравнение с това, което може да се случи. Да оставим настрана въпроса, че хиляди от машините в изборния ден ще останат недокоснати като монахини. В селата – категорично. Представяте ли си, как баба Пена пита комисията, защо машината не е включена „у контакто“ и заплашва протестно да си подпали хурката пред секцията. А ЦИК няма идея, как ще достави машини на корабите, по затворите и високопланинските села…

Но, млъкни сърце. Ще ни обвинят в сиромахомилство и ретроградност, ако продължим да се противим на прогреса. „Проблем 12 000“, „Отмъщението на Трайчо“, „Машините срещу човешкия фактор“ или просто „Добре дошли в 2017 г.“. Каквото и име да поставим на безумната ситуация, тепърва ще става интересно. Дали няма да се прочуем, като президентът Радев бъде принуден да отмени указа си за насрочване на изборите, за да даде време на ЦИК и служебния кабинет да организират вота, според новия канон. Колко ли комбинативни и предприемчиви българи сега се тюхкат, как не са се сетили да въртят търговия с машини за гласуване. Държавата щеше да е в краката им и да се моли…

Между другото, сънувах, че разполагам с 12 340 машини за гласуване на склад. Телефонът звънна и, о, Боже, на дисплея пишеше „ЦИК“. Вдигнах развълнуван, но…Оказа се, че е била алармата за събуждане.

Все пак, не спирайте да мечтаете – на езика на един братски нам народ, за сън и мечта ползват една и съща дума…