Егати държавата, щом аз съм зам.-министър

Най-често срещаните графити по фасади и подлези у нас през последните години са с надписа "Фарс". На пръв поглед с този комедиен жанр може да се характеризира и случващото се от началото на работата на новия кабинет. Но ако фарсът цели да забавлява публиката, това което се случва с кадровата политика в администрацията е толкова несериозно, че дори не е смешно.

След като си имахме зам.-министър на здравеопазването еднодневка, се сдобихме и с регионална двудневка. Срамежливият бонбон в кутията на д-р Стоил Апостолов, с която почерпи за назначението си в министерството, сигурно още стои недокоснат, а уискито е едва наченато. Само че той вече не е зам.-министър. Завърна се при простосмъртните след предаване на "Господари на ефира", излъчено в деня на назначението му. Но заснето месеци по-рано. Публиката поне се ограмоти, като научи, че цената на пункция и операция на коляното, изплащана от Здравната каса на болниците, е една и съща - 900 лв. В случая лечебното заведение не получило нищо, тъй като така или иначе било надхвърлило лимита си. Допусната е грешка, но техническа. Сигурно. Но премиерът вече бе наточил сатъра. Решил е явно третия път да го играе принципен и безкомпромисен. И да им вземе страха от самото начало. Докторът прояви доблест и обеща да не вписва в трудовата си биография скоротечното си министерстване. Толкова трогателно...

Не чакахме дълго за втория епизод от поредицата. Осем години след като отдал нацистки поздрав на восъчен фриц, от министерството на регионалното развитие се наложи да си тръгне и Павел Тенев - квотен обединен патриот. И зам.-министър на два дни. Никой нямаше да знае за поздрава в парижкия музей, ако снимката не "живееше" в профила на Тенев във фейсбук. Скоростно закрит, но след дъжд качулка. Тук изобщо не обсъждаме професионалните му качества, каквито вероятно притежава.

Особеностите на българския политически живот изтикват по върховете хора, които месеци по-рано не са и сънували, че ще заемат възлови позиции в държавната администрация. По ред причини ние не притежаваме потомствени или професионални политици, а разполагаме с това, което докара приливът след избори. Или водовъртежът на коалиционните взаимоотношения изхвърли най-отгоре. Не от вчера търсим място за нашия човек, а не човек за мястото. Някои от тези герои се сепват и си казват, егати държавата, щом аз съм й зам.министър. А последното вече се превръща в правило, а не в изключение. Авторът на крилатата фраза от кабинета "Беров" Нейчо Неев сигурно е спокоен, че отдавна не е сам. Ако не попадаха случайно във властта, героите на нашето време не биха допускали толкова лекомислено да дават възможности за бъдещото си компрометиране. И биха внимавали как упражняват чувството си за хумор, ако в случая с изпънатата ръка можем да говорим за такова. Тенев отдавна трябваше да е разкарал тази снимка.

А вие бъдете внимателни и почистете профилите си в социалната мрежа от всичко, което може да бъде използвано срещу вас. Кой знае, след някой месец може да сте зам.-министри. Нищо, че и вие не сте го сънували. Тука е така...