1953 г.: Открадната демокрация на Иран

Междувременно вече никой не оспорва, че САЩ са били замесени в държавния преврат

Публикувана: 19 Юни, 2017 08:00
10 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3170
1953 г.: Открадната демокрация на Иран
Снимки: АП/БТА
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Deutsche Welle
Преди близо 65 години ЦРУ организира свалянето на демократично избрания премиер на Иран Мохамед Мосадък - с фатални последици

От гледна точка на САЩ, Иран е „фундаменталистки режим, който се опитва да създаде атомна бомба“ и част от „оста на злото“. И обратното - в очите на Техеран Вашингтон е „безбожният голям сатана“ и „коренът на всички злини“.

Едва ли отношенията между други две държави в света са така трайно увредени, както тези между САЩ и Иран. Двете държави са изпълнени с огромно недоверие, чувстват се засегнати, даже унизени. Причините за тази враждебност са много по-стари - още отпреди Ислямската революция от 1979 година. През 1953 САЩ за първи път масивно се намесват в иранската политика – с последствия, които и до днес оставят своя отпечатък над Средния изток.

Дълго време Вашингтон прикриваше участието си във въпросните събития, макар че още непосредствено след тях се появиха съмнения, че ЦРУ има пръст в цялата работа. Едва сега – близо 65 години по-късно - американското външно министерство публикува подробен доклад за участието на американските тайни служби в преврата срещу тогавашния демократично избран ирански премиер Мохамед Мосадък.

Колониално мислене и страх от комунизма

След края на Втората световна война отношенията между Вашингтон и Техеран все още са напълно нормални. Реномираното американско списание „Тайм“ дори обявява иранския премиер Мосадък за „мъж на годината“ - през 1951 година. Тогава иранският премиер се осмелява да одържави британските съоръжения за добив на петрол в страната. Високопоставени американски политици дори му засвидетелстват уважението си за тази смела стъпка.

„В САЩ по онова време изпитваха големи симпатии към всички антиколониални движения в Третия свят. Мосадък дори беше сравняван с Бенджамин Франклин“, казва професорът по история от университета в Ерфурт Юрген Марчукат.

Не така очаровани обаче са британците, които по онова време държат иранския петролодобив - още от началото на 20-ти век. Англо-иранската петролна компания (AIOC) осигурява на британската империя гигантски печалби всяка година. „В продължение на десетилетия иранският петрол на практика беше заграбван от британците. Иран получаваше само жълти стотинки за него“, казва живеещият в Берлин ирански публицист Бахман Нируманд.

Още от края на 1940-те години иранските политици искат по-справедливо разпределение на печалбите. Великобритания обаче невъзмутимо настоява да се изпълняват изгодните за нея договори. След идването на власт на премиера Мохамед Мосадък през 1951 г. обстановката ескалира: на 20 март същата година той едностранно прекратява договора с AIOC и одържавява иранската петролна индустрия.

Лондон реагира възмутено, заплашва с военна инвазия и се обръща за помощ към Вашингтон. Но американският президент Хари Труман им отказва, защото Вашингтон по онова време не желае да отслабва позициите на Иран. Прекалено голям е страхът, че страната може да се преориентира към комунистическия СССР. Труман смятал също така, че британците и сами са си виновни, тъй като били твърдоглави.

ЦРУ и превратът

Поведението на САЩ се променя с идването на власт на президента Дуайт Айзенхауер през 1952 година. В продължение на две години британците и иранците преговарят без успех, позициите и на двете страни окончателно се втвърдяват, а отношенията между тях стават направо враждебни. Великобритания обявява пълно ембарго за внос на петрол от Иран, в резултат на това иранската икономика изпада в тежка криза, а радикалните сили в страната, като Комунистическата партия, набират все повече поддръжници.

В екипа на Айзенхауер пък надмощие взимат антикомунистическите хардлайнери. Джон Дълес става външен министър, а брат му Алън – ръководител на ЦРУ. Те започват да гледат с голямо безпокойство на развитието в Иран - в техните очи Мосадък е „безумник“, който може да привърже страната към комунистическа Русия. Във Вашингтон решават, че сложната ситуация около Иран няма как да бъде решена, ако Мосадък остане на власт. Това е моментът, в който в играта се включва и ЦРУ.

През лятото на 1953 американските тайни служби стартират в Техеран „Операция Аякс“: ЦРУ подкупва политици, офицери от армията и духовници, за да ги накара да се противопоставят на Мосадък. Едновременно с това убеждава шах Мохамед Реза Пахлави да освободи Мосадък от поста му със специален декрет. Пред частния дом на премиера на 19 август се стига до улични схватки между привържениците на Мосадък и пучисти.

„Странни бяха хората, които демонстрираха срещу Мосадък – сред тях имаше истински убийци, както и бедни хорица от южните покрайнини на града, на които бяха обещали пари, за да участват в пуча“, спомня си Бахман Нируманд, който по онова време е ученик в Техеран и е имал възможност да следи събитията отблизо. След намесата на верните на шаха войски, Мосадък е свален от власт, а на демократичния експеримент в Иран е сложена точка.

Диктатура на шаха и Ислямска революция

„Още по време на преврата се подозираше, че той не е бил организиран от иранци“, спомня си Нируманд. По-късно тези подозрения се потвърждават – особено когато шахът получава мощна подкрепа от страна на САЩ. Одържавената преди петролна индустрия отново е върната в частни ръце. Иран получава половината от приходите от петрола, а другата половина си поделят 17 предимно американски и британски фирми. Шах Реза Пахлави въвежда диктатура в страната, която получава военна, финансова и лична подкрепа от САЩ. „По онова време в Иран имаше над 10 хиляди американски съветници. На практика именно те владееха страната в продължение на цели 25 години“, казва Бахман Нируманд.

Властта на шаха е пометена от Ислямската революция на аятолах Хомейни в началото на 1979 година. По време на предшествалите я масови демонстрации срещу шах Реза Пахлави през 1978 г. много от демонстрантите носят портрета на бившия премиер Мосадък. Стига се до щурм на американското посолство в Техеран - разярени иранци нахлуват в него в края на 1979 година и взимат за заложници 52 западни дипломати. Този акт е изпълнен с голямо символично значение, защото именно от сградата на това посолство през 1953 са били дърпани конците на преврата срещу Мосадък.

Свалянето на законно избрания премиер Мосадък и до днес се възприема като дълбока травма от иранското общество. Фактът, че антиамериканската пропаганда на днешните управници в Иран и до днес среща благодатна почва за развитие, до голяма степен се дължи на разрушената тогава - с помощта на ЦРУ - иранска демокрация. „Ислямистите в Иран и до днес се възползват от този факт, когато твърдят, че на американците просто не бива да се има доверие“, казва Нируманд.

Историческа грешка

В краткосрочен план превратът от 1953 донася на американците огромни ползи – в продължение на 25 години те си осигуряват спокойствие, благодарение на марионетния режим на шаха, както и почти неограничен достъп до иранските петролни резерви. Но в дългосрочна перспектива този преврат се оказва огромна грешка. Защото в началото на 1950-те години САЩ все още са много популярни не само в Иран, но и в целия Среден Изток.

„Като държава, която сама е успяла да се освободи от колониалното владичество на Европа, на САЩ тогава се гледа като на пример за подражание. Всичко това обаче приключва в момента, в който - заради икономически съображения - американците решават да свалят едно демократично управление и да го заменят с диктатура. От това американците със сигурност загубиха много“, казва историкът Марчукат.

Иран (Ислямска Република)

Въвеждане на коментар към статията
Име (като гост):


Напишете кода от картинката КИРИЛИЦА
(само главни букви)
Визуална кептча
Коментар с регистрация »
Коментар:
Много екстри за регистрирани потребители
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.

Ловци на бисери
Джейми Карагър
Бившата легенда на Ливърпул далеч не бе доволен от представянето на защитника Алберто Морено във финала на Лига Европа и призова селекционера на тима Юрген Клоп да му потърси заместник:
Юрген, трансферен комитет, някой веднага да привлече ш***н ляв бек!"

Още бисери