Църква на конци

Михаил Иванов, експерт по етническите въпроси и вероизповеданията и съветник на президента Жельо Желев, смята, че омразата към духовното, към религиозното от страна на атеистичните комунисти се корени в същността на самия комунизъм. Когато се говори за една тоталитарна доктрина, основана на репресивна идеология, нейната цел е пълното обсебване на хората от самата доктрина. В този смисъл религията и вярващите не са угодни на властта, поради което религиозните институции са подлагани на гонения. Известен е огромният натиск, оказван над  православната църква в първите години след септември 1944. Така че сегашната картина с досиетата не би трябвало да изненадва никого, пояснява Михаил Иванов.
Комунистическа „народно-демократична” църква
В строго поверителен доклад от юни 1949 година тогавашният помощник-министър на вътрешните работи генерал Йонко Панов прави следните предложения за създаване на „народно-демократична” църква, която да се впрегне в служба на народа: „На първо място трябва да се направят някои промени в Светия Синод. Да стане една минимална чистка във върховете, което ще стресне останалите митрополити, от някои от които ще може да се вземат ангажименти към ОФ власт и ще се насърчи прогресивното свещеничество. Да се заемат ключови позиции в църквата от доверени ОФ духовници и миряни. Такива ключови позиции са: главен секретар на Синода, началник на културно-просветното отделение, началник на църковно-стопанското отделение, директор на книгоиздателството, редактор на "Църковен вестник", ректорите на семинариите и Богословския институт, игумените на Рилския, Бачковския и Троянския манастири”.
Резултатите от изпълнението на тази политика спрямо БПЦ днес стават видим факт.
Вържи попа да е мирно селото!    
Оказва се обаче, че тайните комунистически служби са се подсигурили двойно и в мюфтийството – предишният и сегашният главен мюфтия са агенти, дори Недим Генджев е бил кадрови офицер от ДС. Във  Висшия мюсюлмански съвет също изскочиха петима сътрудници на тайните служби. Това е било известно на българските мюсюлмани и все пак те са го толерирали до днес. Защо?
Експертът по вероизповеданията и етническите въпроси Михаил Иванов твърди, че ако бъде сравнено състоянието в мюсюлманското вероизповедание с висшия клир на БПЦ могат да се видят някои съществени разлики. След 10 ноември 1989 сред висшето духовенство на БПЦ не настъпват никакви реални промени и сега там се виждат същите лица, които промените завариха. Всички те, без патриарх Максим, се оказаха дългогодишни агенти на ДС и убедени помагачи на тогавашната власт. От своя страна мюсюлманското вероизповедание е подложено на тежки удари през 70-те и 80-те години. Михаил Иванов си спомня прочетеното в архивите за радикални съкращения на броя на духовните лица – от две или три хиляди те са сведени до 440 човека, а в папките на МВР може да се прочете тогавашното изказване на комунистическия вътрешен министър Димитър Стоянов: „Ние смачкахме православната църква, а в същото време нехаем за състоянието при мюсюлманите”. Нарежданията след неговия доклад, одобрени лично от Тодор Живков, са били да се разреши да проповядват единствено на възрастните и недееспособни имами, а останалите да бъдат тотално вербувани като агенти на ДС. В документа е отбелязано също: „За пари няма да говорим, пари ще се дадат колкото трябва!”. И действително, всички тези мерки са били приложени безкомпромисно към цялато духовенство в мюсюлманското вероизповедание.
Генджев - проводник на линията
След 10 ноември 1989 по различни причини при мюсюлманите настъпва доста по-голямо „преобръщане на пластовете”. Колкото до одиозната фигура на Недим Генджев, при него нещата са пределно ясни, пояснява Михаил Иванов. Преценено е било, че главният мюфтия до 1988 година не е провеждал достатъчно последователно мероприятията по Възродителния процес и затова той, като по-мек и недостатъчно „дисциплиниращ”, е заменен с офицера от ДС Недим Генджев, твърд и последователен проводник на комунистическата милиционерска линия.
След промените в Главното мюфтийство се появяват млади и образовани хора, като зам.-главният мюфтия, които започват да осъществяват дейността си по един толерантен и разумен начин, коментира експертът. Прави впечатление положението на Мустафа Хаджъ, който е вербуван от службите през октомври 1989 година. Просто той не е осъществявал като агент на ДС политиката на комунистическия режим по Възродителния процес преди това. Ако трябва от днешна дата да погледнем назад, допълва Михаил Иванов, мюсюлманското вероизповедание в България продължава да има нужда от млади, образовани и добронамерени хора, за което са нужни сериозни грижи от страна на държавата. През изминалите 22 години такова нещо не се забелязва. По-скоро има намеса на кръгове, превърнали територията на мюсюлманското вероизповедание в арена на собствени политически битки без да отчитат гласовете на мюсюлманите в страната, поради което процесът на обновление, на връщане към духовността при тях, върви относително бавно.
Агент „Петър” и сатанинската ДС
През септември 1952 година комунистическият режим организира два съдебни процеса срещу католически свещеници в България, обвинени в създаване на „нелегална контрареволюционна организация, агентура на папското и империалистическото разузнаване”. Петима свещеници са осъдени на смърт, а други 40 получават присъди за различни срокове затвор. През 2002 година Светият престол беатифицира разстреляния от комунистите Никополски епископ Евгений Босилков, а екзекутираните свещеници Камен Вичев, Йозафат Шишков и Павел Джиджов от Софийско-Пловдивската католическа епархия бяха обявени от папа Йоан Павел Втори при посещението му в България за „блажени”. Днес епископът на същата тази епархия Георги Йовчев се оказва, че е агент на комунистическата ДС с псевдоним „Петър”. Как отлично информираната външна служба на Ватикана е направила подобен пропуск?
Според Михаил Иванов, вербуването на Йовчев е мрачен „успех” на сатанинската ДС в България въпреки унищожените документи от досието му през пролетта на 1990 г. В други медийни коментари се изтъква, че католическото вероизповедание в страната е понесло най-тежките удари и репресии след 1944 година. Има още живи, които помнят репресиите срещу католическите свещеници. Затова важността на отношенията на Светия престол с българската държава предполага премахването на всяка сянка на съмнение в почтеността на неговите духовни служители в България.