Бойко, виж Орбан, бъди опако момче

Бойко се разсърди, че медицинските сестри протестирали под прозорците му.
Давал 5 милиарда за здравеопазването, ако продължавал така, накрая щял да счупи държавата – от щедрост.
Прав е, но се усеща, че повече мисли да не счупят прозорците му.

И, разбира се, проблемът не е в това, колко даваш, а как се харчи даденото.
Бойко няма да го запомнят с това, че е бил „председател“ на Европа, а с нещо далеч по-дребно – ако успее да постигне някакъв ред в здравеопазването.
Но зает с Европа, той прехвърля проблема на други.
И сякаш не разбира, че го търсят/ще го търсят за всичко, защото сам се постави в ролята на Арбитъра.
Да си пази прозорците тогава.

Здравният министър Ананиев тия дни каза, че лекарите от Врачанската и Ловешката болници били виновни, понеже „търпели порочни практики“ – след такава глупост как да не замерят заместничката му с яйца.
Ананиев не знае ли, къде, всъщност, изтичат парите?
Знае, разбира се, но не смее да каже.

Цецка Ц. пък си трае – а Бойко ѝ даде срок от три месеца, за да изпълни препоръките на Европейската комисия за съдебната реформа.
Камбаните на „Ал. Невски“ не биха тържествено, обаче трите месеца минаха. И?

Цецка най-сетне схвана, колко ценно в нейния случай е мълчанието.
За разлика от Захариева, която отдавна няма никакъв контрол над дърдоренето си.
Авторитетни икономисти казват, че „българите ще настигнат по доходи средния европеец след 24 години“.
Нашата бърборана обаче казва, че това ще стане след само 10 години.
И сякаш не е чела годишния доклад на Еврокомисията, според който ние сме първенци в ЕС по неравенство на доходите.

Най-големият майтап на Прехода е, как узряват нашите „управници“-скорозрейки.
Сещам се сега и за министъра на културата Банов: емнаха го преди време, че е поздравил Криско за рождения му ден.
А той чистосърдечно си призна за зреенето: когато бил 15 години директор на театъра в Хасково, тръпнел някой министър на културата да го поздрави за рождения ден!
Щял да лети тогава и да е мотивиран да прави много повече неща! Да ти имам летенето!
На тоя спокойно могат да му чупят прозорците – и така да ускорят летежа му.

Личната биографка на Бойко направи равносметка на първата година на третия му кабинет – заглавието беше :“Успехи навън и крехък баланс в коалицията“.
Да ти се не види и коалицията, скъпа.
Мерим лигавенията на „коалицията“ – докато българите умират най-млади в ЕС /а и в Европа изобщо/ и сме с най-висока смъртност в ЕС.

Същата авторка написа, че „Борисов е човекът, на когото всички разчитат да е мирен регионът“.
По този начин и тя се опита да счупи няколко джама на Бойко.
Надявам се, че той изобщо не й е повярвал, или поне не изцяло. Това би било много опасно: освен, че си Арбитър на тираджиите, да се мислиш и за първи миротворец на Балканите.
Трябва да си луд, за да се нагърбиш с тази роля.

Преди време Костадин Филипов, един истински познавач на „региона“, написа крайно интересна дописка за „балканското лидерство“, подзаглавието й беше „Биографиите на водачите – крайно подозрителни на младини, умело прикривани в настоящето и забравени в бъдеще“.
Ясна ви е картинката. Да се надяваме, че тя е ясна и за Бойко.

Той, за негова чест, си призна, когато започна третия си мандат, че „Няма радост в управлението“.
Нямало и тщеславие – но това да го пропуснем, за да не ми счупят прозорците.

Тия дни Любен Дилов – Син коментираше твърдението на Бойко, че „няма нищо общо с цензурата“; и разказа следната история, цитирам я дословно: „За цялата ми журналистическа кариера, особено докато бях главен редактор на „Новинар“, премиерът веднъж е упражнил натиск. По следния начин: обади ни се с Миро Боршош да пита нарочно ли сме му пуснали толкова грозна снимка… Ние казахме: „Нарочно“ – защото как да пуснеш снимка, без да искаш?! „Добре“ – каза той и затвори телефона. А можеше да каже „Лошо“, например…“ /край на цитата/
След този мил спомен, на Любчо Дилов явно няма да му чупят прозорците.

Бойко има обаче доста по-големи ядове, в сравнение с една „грозна“ снимка.
Медиите на/край Прокопиев разпространиха новината, че
мон шери Макрон внезапно наритал Бойко, казал му: „Така е Бойко, ще вървят заедно европейските държави, които спазват общите правила и искат веднага бързи реформи. Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент“.

Въпросните медии представиха нещата така, сякаш Макрон е издърпал ушите на самия Бойко – а пък услужливите, засега, медии си замълчаха.
Наложи се нашият човек да уточнява, че критиката е адресирана към кандидатите за ЕС от Западните Балкани и да се оплаче, че го щавят с фалшиви новини.
Сигурно вече е наясно, че далеч по за предпочитане е да ти сложат грозна снимка.

Пак тия медии навремето му направиха номера с фалшивата дописка на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
Това беше прекрасен пример, как автори с претенции /“Дойче веле“/ се препитават с файтонджийски масали.

Но и Бойко си заслужава компроматите, поне от това естество – докато се ослушва за финансирането на някои медии от чуждестранни фондации.
Виж какво прави Орбан, бъди Опако Момче и ти.

Тъй или иначе, българското Европредседателство приключва. Опозицията доста време гледаше на боб, какво може да го провали. Нищо, разбира се.
Тези процедури са намислени така, че да няма провали.
Идеята да се вдигне шум за Западните Балкани беше добра, още повече, че членството им в ЕС е видение от далечното бъдеще.
Никога балканските лидери не са се ласкаели толкова обилно помежду си.
Следва поетапно чупене на прозорци.

„Моншеритата“ не изневериха на себе си – те са царе в поощряването на миражи, салонни кавалери и дами, на които не бива прекалено да се вярва.
Но пък никога не сме били толкова добре с Турчина, двамата с Падишаха са чик до чик.

Да се надяваме, че Нашият не си губи времето с Иван Кръстев, според когото няма да има „студена война“.
И понеже тя е в разгара си, да си налягаме парцалите.

Междувременно, съобщиха ни, че Бойко е „минал“ Стамболов и вече е най-дълго управлявалият демократичен премиер.
А според Валери Найденов, на когото може да се вярва, „Чукне ли 10 години на поста, Борисов може да изкара и 20“.
Преди време Бойко се похвали, че е построил повече от Живков – и не му счупиха прозорците.
Почти в същото време стана ясно, че покупателната способност на Народа е достигнала онази от 1988 година. Най-сетне.
Никой не обърна внимание на този празничен факт, новите еничари си затраяха.
Политическата Секта – също, сигурно съчиняваха отговор на въпроса, защо толкова скотски обедня немалка част от Народа.
Още го съчиняват.

Отваряйте стъкларски ателиета.

***