Валерия Велева: Когато Радев срещна Путин...

Първа визита в Русия като държавен глава.

Първа среща с Путин.

Първо гостуване в лятната резиденция „Бочаров ручей” в Сочи.

Престой три часа и половина, в рамките на който - три срещи с Путин в различен формат.

Последната - извън протокола – 40 минути на четири очи без преводач.

Начални встъпителни слова пред медиите. Путин - 1 минута. Радев – 4.

Финален брифинг на крак - 6 минути на терасата на резиденцията.

Путин - пак 1 минута. Радев – 5.

Радев - напрегнат.

Путин - отегчен.

Радев - със скръстени отпред ръце.

Путин - с отпуснати ръце покрай бедрата

КОЕ Е ЗНАКОВОТО?

Какви знаци да търсим зад тази суха статистика, за да разгадаем посещението на президента Радев при президента Путин, което и двамата определиха като „знаково”.

Между Москва и София лежи дълга пауза, в която контактите на високо ниво бяха прекъснати. Путин е идвал в България три пъти, но за последно през 2010 г. в качеството си на премиер. Български президент пък не е посещавал Русия от втория мандат на Първанов през 2009-та.

С избирането на Плевнелиев за държавен глава през 2011-а между двете страни настъпиха невиждани до тогава „ястребски времена”. Русофилството стана порок, русофобията - знаме, братушките се превърнаха поробители, а ние за тях- в предатели. Отнесе го бизнесът. Енергийните проекти оттекоха в канала, „тройният шлем” на Първанов замина в историята, санкциите пък ни затвориха пазарите.

До идването на Радев. Едно от първите обещания, които даде като новоизбран президент бе, че ще работи за подобряване на отношенията с Русия при спазване на ангажиментите ни към ЕС и НАТО. И покани Путин да дойде в България. За ужас на ястребите!

Честването на Дните на българската просвета и култура и славянската писменост пък се оказа поводът първо Радев да бъде поканен в Русия.

ФОРМАТИТЕ НА СРЕЩАТА И СЪСТАВЪТ НА ДЕЛЕГАЦИИТЕ

Така се стигна до срещата в Сочи – знакова наистина, но която поставя въпроси, на които все още няма отговори и в която, въпреки приятелския тон, проличаха и ръждивите натрупвания.

По първоначална програма срещата трябваше да се състои в два формата.

През първите 45 минути делегациите са в състав 1+3. До президента Путин се наредиха помощникът му Ушаков, министърът на промишлеността и търговията Мантуров, министърът на енергетиката Новак и зам.-външнят министър Грушко. Все акули.

Радев застана срещу тях в компанията на началника на кабинета си Иво Христов, главния секретар Димитър Стоянов и външнополитическия си секретар Атанас Кръстин. Видя се, че делегациите са неравностойни. При подготовката на посещението си Радев е отправил чрез премиера Борисов покани към министри да участват в делегацията му. Получил отказ. Това снижи нивото на представителността на визитата на президента. И ограничи възможността за конкретни икономически договорки.

РАЗГОВОР В УСЛОВИЯТА НА СТУДЕН МИР

Затова още в приветствените си думи в началото на разговора Путин заяви, че "сега няма да засяга темите на икономиката, защото по тези въпроси ще говори с премиера Борисов, когото очаква с нетърпение в близките дни”.

Въпреки това обаче и икономиката, и енергетиката са извадени на масата пред Радев. Разговорът е тежък. Сянката на миналото, на отровните думи, на „недалновидното политическо говорене”, на трите спрени руски проекта, на избуялото недоверие кара руският президент да е обран и предпазлив, както в оценките, така и в очакванията. Налага се на Радев да разчупва ледовете, да припомня за приятелството и духовните връзки, да уверява, че България има интерес да работи за ускоряване на диалога и за разбирателство с Русия.

Путин приема с разбиране, но лицето му не променя каменното си изражение. В душата му е горчивият спомен.

Въпреки това Радев настоява за откровен диалог, който да изчисти негативните наслоенния от миналото. Влизат в детайли. И двамата са прями. Не заобикалят болните теми.

ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРОЕКТИ И ГРУБАТА ГРЕШКА НА БЪЛГАРИЯ

Радев подчертава, че България иска да възобнови някои от спрените енергийни проекти, говори за директна газова връзка между България и Русия, даже я нарича "Български поток", но руският министър на енергетиката е скептичен и категоричен – „Русия е готова да разгледа съвместните газови проекти с България при условние, че те бъдат гарантирани от българското правителство и от ЕС”. За да не се повтори сагата „Южен поток”! Този "Южен поток" вече ни виси като проклятие!

Става дума и за газовия хъб „Балкан”, „който няма с какво да се пълни”, подиграват се руснаците, и за АЕЦ „Белене”, към която „Росатом” проявява интерес.

Путин е прав. България няколко пъти се отказва от договорките и доверието е счупено. А дипломати под сурдинка цитират думите му „на българите не може да се вярва”. Същия ден членът на Съвета на Федерацията и известен тв коментатор Алексей Пушков написа в своя „Туитър“: „Отказът на България от „Южен поток“ беше груба грешка. Турция веднага се възползва от своя шанс, а Германия строи „Северен поток 2“. Добър урок за София“. Думите му бяха широко отразени от руските медии и най-точно отразяват отношението на руснаците към нас сега.

Този първи разговор с Путин продължава 50 минути и преминава в пленарно заседание с разширяване състава на екипите. Към съветниците на Радев се присъединяват и двамата депутати: Красимир Велчев, единственият член на делегацията от страна на управляващите, и Петър Кънев от БСП. Тонът на диалога като че ли леко се променя, но не съществено. Час и половина продължава тази среща. В която всичко е в пожелателно бъдеще. А Путин е все така с каменно лице.

ШЕСТМИНУТЕН БРИФИНГ НА КРАК

След пленарното заседание, което би трябвало да е финалът на визитата, двамата президенти дават предварително обявен заключителен брифинг. Но не в зала, а на терасата на резиденцията. Явно ще е кратък, но никой от журналистите не очаква, че ще трае само 6 минути, в които новината ще е, че руснаците чакат с нетърпение Борисов да пристигне в Москва, а пък Радев отново поканил Путин да дойде в България. Той обещал... когато намери време.

И двамата обаче дават висока оценка на завършилата среща.

Защо? Заради възстановения диалог. Заради излизането от мъртвата точка на контактите. Зарадии някакви надежди...

За Радев срещата е „пробив и положителен импулс за българското правителство, което се зае по-сериозно с българо-руските отношения”.

За Путин - „добър сигнал за възобновяване на пълноформатните руско-български отношения”.

Радев е по-обнадежден. Путин - обран. Лицето му не трепва. Сините му очи са стъклени. Скулите - като восъчни. Стои изправен в безупречно сако, което подчертава фигурата му, леко разкрачен, с панталони по-дълги от допустимото, които правят видима чупка над обувките, но с изражение на повелител на света, пред който са дошли някави просители... Радев - с глава по-висок, притеснен, но точен в изказа си.

Въпреки изопнатите физиономи двамата дават да се разбере, че очакват ново начало.

Поне на думи.

За журналистите обаче това се оказва недостатъчно. Няма документ, няма подписи, няма даже обещания. За какво тогава е тази визита? Дори новината за идването на Борисов излезе от срещата на Радев с Медведев предишния ден, Путин само я подпечата в Сочи и задълбочи интригата, защото София мълчеше. Възобновяването на енергийните проекти е в обозримото бъдеще, с много условности и е от компетенцията на изпълнителната власт – затова и Путин, и Медведев чакат с отворени обятия Борисов.

Къде тогава е станал пробивът в подобряването на българо-руските отношения?

НА ТРЕТАТА СРЕЩА.

Извън регламента. Извън протокола.

Оказа се, че след 6-минутния брифинг, на който лицето на Путин изразяваше по-скоро досада, отколкото задоволство, двамата с Радев се оттеглят в една от залите на резиденцията. Освобождават преводачите. И вместо да си кажат довиждане, започват отново разговор. Прави. Един срещу друг. Разхождат се. Ръкомахат. Спорят. И се допълват...

За този динамичен разговор разказа в самолета президентът Радев, след като журналистите го предизвикаха...

Путин се оживил след брифинга, тогава диалогът им станал истински, задушевен. Двамата започнали приказката си от духовните връзки между двата народа, минали през Достоевски и стигнали до днешните глобални отношения. Без да влиза в детайли, за да запази създаденото доверие и да не нарушава искреността на споделеното, президентът Радев все пак очерта някои аспекти от разменените мисли, които са от съществено значение и за българската политика.

Според Путин ситуацията на Западните Балкани се усложнява, нещата не стоят добре. Софийската среща не е коментирана, но на евроразширяването се гледа със скептицизъм.

Руският президент изразил опасения за влиянието на Турция в Европа. Специално го подчертал.

По отношение на енергийните проекти Путин заявил, че няма яснота откъде ще мине „Турски поток” и откъде ще се пълни хъбът „Балкан”. Споделил проблемите, които има със САЩ, говорили за Китай, за военните проекти на Русия, за общата несигурност в света и растящото противопоставяне. Радев поставил въпроса за премахванетоо на лицензионните режими, които са от времето на СССР и пречат на търговските ни отношение с други страни, което каза и на Медведев. Путин не бил склонен. Отговорил, че ще мисли. И пак за енергетиката...

Без да се споменава името, в този разговор витаела сянката на онзи човек, който „с каска и шмайзер ще освобождава Крим” и чиито заклинания срещу Русия вгорчиха отношенията ни в последните години.

Руски дипломати няколко пъти подчертаха и пред Епицентър.бг, че те разбират ангажиментите ни към НАТО и ЕС, но не разбират отявленото антируско говорене у нас. Същото казал и Путин.

Даже в магазини, когато продавачките разбирали, че обслужват българин, сбръчквали вежди и изсъсквали:"Предател!", разказват наши дипломати. След всяка медийна изява на "човека с каската и шмайзера" в Русия настръхвали срещу нас. Няколко пъти Лавров викал посланика ни. за обяснения. След което отношенията ни тръгвали пак от нулата. Така поне четири пъти за пет години.

ВИЗИТАТА НА БОРИСОВ - ТАЙНА, РАЗГАДАНА В МОСКВА

За медиите остана необяснимо защо от Москва трябваше да научим, че отдавна се готви визита на премиера Борисов по негово настояване и че тя ще се състои в края на месеца. Ако това е тактика на българската дипломация – президентът да трасира пътя на премиера, би било много добре. Но самият Радев призна, че не е очаквал да чуе от Медведев тази новина, която в София се е носела като слух. На всичкото отгоре и българският посланик в Москва Бойко Коцев остана изключително смутен от факта, че чува тази информация първо от руснаците, а не от българския премиер. Това говори не само за липсата на координация между българските власти на най-високо ниво, но и за някакво ревностно пазене на международни територии, което изглежда странно в очите на чужденците.

Някакси не звучеше добре и от устата на Медведев, и от пестеливете изявления на Путин пред медиите Радев да чуе: Добре дошъл си, но ние чакаме с нетърпение Борисов! Радев запази самообладание, но коментарите плъзнаха веднага. А и не беше измислено обяснението защо президентът идва седмица преди премиера, пък на хартия нищо не остава. Вероятно заради това е и отсъствието на министри в делегацията на Радев. Нито едно посещение на президента обаче не би имало ефект, ако то не продължи на ниво изпълнителна власт. Може да му го каже и Стоянов, и Първанов. Последната визита на Първанов в Москва като президент бе в компанията на четирима министри!

Това първо посещение на Радев наистина е разчупване на ледовете и вероятно, ако той не бе станал президент, сега и Борисов нямаше да има път към Москва. Но може би трябваше да има някакъв базисен документ, върху който да стъпят новите отношения.

А сега за протокола остава клишето, че „Путин е информирал президента Радев за приоритетите на Русия по отношение на двустранните сътрудничества и подхода на Русия към международните проблеми и въпроси”, както съобщава лаконично ТАСС. И добавя новината, че „Путин е отбелязал, че след няколко дни Русия ще има удоволствието да приеме министър-председателя на България. И с него ще продължим тази дискусия".

От което излиза, че ако Радев е отворил вратата и е направил първата стъпка, то важният гостенин е Борисов. Приемаме оценката на президента, че това е „признак на реализм и отговорно поведение, от което се нуждаят нашите две страни”, но на Радев като че ли беше отредена неблагодатната роля, а за Борисов са фанфарите.

Ако така са се разбрали – добре. Все пак от премиера зависят и проектите, и парите, и отговорността.

Ако обаче не са – противоборството ще продължи.

Създаде се впечатлението, че руснаците са дирижирали и двете посещения, но защо са ги направили толкова близо едно до друго – не е ясно. Визитата на Борисов изглежда като спешна. Дали е заради отприщваннето на проекта АЕЦ „Белене” или заради идеята за пряка газова връзка – тепърва ще разберем. В Москва обаче не пропускат да отбележат задоволството си от позицията на правителството по скандала "Скрипал".

Има още един детайл, който се заслужава да му обърнем внимание. Путин казва: „Ние ще отбелязваме Деня на славянската писменост”.

Радев е коректен: „Честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост”. Някакси трудно се преглъща БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА в Москва.

След срещата с Радев, Путин си тръгва от Сочи. Заминава за Петербург, на икономическия форум, където ще бъде разговорът му с Макрон.

А в средата на другата седмица – ще посрещне Борисов в Кремъл.

Радев прие тази роля – да понесе негативите от „неблагоразумното” поведение на българските политици спрямо Русия в последните 5-6 години. И с много такт да трасира новия път. Дали от тази първа стъпка ще стане пътека – зависи от разума ни. Защото не пътека, а магистрали към Путин са направили и Меркел, и Макрон, и други европейски лидери, минавайки през същите двери, през които влезе и Радев. И които гласуват за санкциите срещу Русия, но уреждат чрез Путин бизнес за милиарди за своите страни.

А ние? Верноподаниците на ЕС? Опитваме се да заслужим „газовата прошка“ на Русия”, както написа „Рамблер/новости“, защото направихме „изключително груба газова грешка и изпуснахме своя шанс”, според „НСН“.

Е, дали ще научим най-после урока си?

Поне като гледаме другите. По-умните от нас!