Новини

Свободата започва с ирония

Сами сме били свидетели как за едни и същи деяния дадени хора за едни са терористи, а за други - борци за свобода. Ботев и "Радецки" е само един от примерите

Публикувана: 24 Юни, 2018 00:00
5 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1311
Свободата започва с ирония
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Отдавна си мисля коя от двете познати ми статуи на Свободата - онази на входа на Нюйорксото пристанище или тази тук на Сена - е по-голямата сестра, защото и двете са творение на Федерик Огюст Бартолди. Не бях сигурен обаче коя е първородната му рожба. Това пише във „Фейсбук“ Георги Димитров.

Наложи се да опресня познанията си. Историята се оказа хем не толкова сложна, хем леко объркана и нееднозначна. Идеята и инициативата е на самия скулптор, не е имало поръчка. Изпълнението също негово, заедно с известния за времето си архитект Южен Виоле-льо-Дюк, а след смъртта му - прочулият се сетне Гюстав Ефел (Айфел). Средствата са събирани във Франция, където е и построена през 1884 г. и впоследствие транспортирана през океана, за да бъде издигната на сегашното си място през 1886 г.

Три години по-късно, по случай стогодишнината на Френската революция, американската общност в Париж подарява умалено копие на статуята на Франция и тя е поставена на река Сена. На 4 юли, забележете, не на 14-ти! Може това да е била единствената свободна дата за министър-председателя Карно, който е присъствал на иногурацията, но така или иначе не е много по френски.

Това, че след време статуята е завъртяна от първоначалната си позиция с лице на изток да гледа на запад към Америка, не е толкова необичайно - и други са го правили през годините. Но Бартолди вероятно е почувствал някакво неудобство и е сътворил статуя със същия размер като "американската", която сега стои в Музея д'Орсе, като и още една, поставена по-късно в Музея Люксембург и после изнесена в едноименната градина.

Една позната специално отиде да я търси, но не я намери, аз също не съм я виждал. Оригиналният гипсов модел е в Музея на изкуствата и занаятите. Реплики на статуята има днес в много градове по света, дори и в Прищина, както разбирам. Чудя се как едни наши съседи не са сложили такава на централния си площад, но вероятно им се е видяла твърде съвременна.

Но да се върна към темата. Замислих се дали още по онова време не се е зародило усещането за "големия брат" - голяма-малка статуя, 4-14-ти юли, изток-запад? Ако е така, показва силна прозорливост, а това е много добро политическо качество. Знае ли човек!

Но защо разказвам тази история, позната сигурно на мнозина? По-вероятно, мисля си, е французите и техните министри да са припознали в новата и амбициозно вървяща напред държава свой духовен, идеен и политически събрат и естествен съюзник. И тогава местата на големия и малкия брат всъщност се разместват и всичко става логично и разбираемо около историята на статуята. И изглежда вече по френски.

Но защо са си допаднали толкова двата народа и държави? Заради прохождащата все още републиканска идея, разбира се. За нея са вдигали революции, защитавали са я с кръв и разпръсквали по света като модел - твърде последователно и до наши дни между впрочем. Защо тогава статуята е наречена на Свободата, а не на Републиката? Та нима във всяка република тържествува свобода? Сигурно тогава са мислели, че е така.

Оттук нататък мислите ми се отплеснаха към разбирането за Свобода - що е тя, как се измерва, постижима ли е в чистото понятие на класическата философия като способност на индивида да действа безпрепятствено и без ограничения според неговата собствена воля? Тук веднага се изправя Ясперс, който посочва, че най-дълбоките противоречия между хората произтичат от тяхното разбиране за свобода. Така е и до днес.

Сами сме били свидетели как за едни и същи деяния дадени хора за едни са терористи, а за други - борци за свобода. Ботев и "Радецки" е само един от примерите. Като споменах Ботев, оставям политическите интерпретации и се обръщам към душеведите. За поета-революционер (не е клише за мен), свободата е нещо, за което най-вероятно ще се мре, но си струва ("Тоз, който падне в бой за свобода...", "Умря сиромах за правда и свобода...").

Самият той се наниза на копието, на върха на което трябваше да се намира свободата, според героя на Сервантес. Има значение обаче от коя страна на копието си... Иначе, "свободата, Санчо, е сладко нещо". Пак опираме до гледната точка. За Русо, свободата е "не да правиш каквото искаш, а да не правиш каквото не искаш". Джон Стюарт Мил я разделя на "възможност за действие" и "липса на ограничение". "Свободата е отговорност", казва Джордж Бърнард Шоу. Оруел я превръща в нейна противоположност - "Свободата е робство". И т.н., и т.н.

За мен най - широкоъгълен и близък до моя е погледът на мъдреца Дънов към свободата като възможност да се избира между различни варианти на поведение и се носи отговорност за последиците. Обаче и той се пази от генерализации и има едно наум за спецификата на различните житейски ситуации като казва: "Човек трябва да е вътрешно свободен. Щом е вътрешно свободен, и като женен, и неженен човек може да учи, да служи на своя идеал".

Спирам на тази по-забавна нотка, че сигурно станах досаден с дълбокомислените си напъни. А в крайна сметка, "свободата започва с ирония", намигва Юго.

* Заглавието е на ФАКТИ

Франция

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
Курти
(гост)

Неутрално
1 Отговор
Аха, ясно

Оценка:
-1 +0

Гост
(гост)

Неутрално
2 Отговор
Много тъпа статия

Оценка:
-4 +0

поли
(гост)

Неутрално
3 Отговор
Благодаря,интересно четиво.Някои факти не ги знаех

Оценка:
-0 +1

плевен
(гост)

Неутрално
4 Отговор
Видях , че можеш да пишеш и отлични статии.С удоволствие я прочетох.

Оценка:
-0 +1

VIP
(гост)

Неутрално
5 Отговор
Изключителен професионализъм! Обективно мнение за различните мирогледи!
6+ за статията

Оценка:
-0 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери