Губернията „ДАНО“

Нашите политици сега пък се заоплакваха от „фалшивите новини“ – което си е истинско нахалство, като се има предвид, че тъкмо те са най-пъргавия източник на взаимно изключващи се твърдения, както и на откровени лъжи.
Те са Свещения Извор на Фалша.

Преди време евродепутат от ГЕРБ /Андрей Ковачев/ се изпъчи, че „Хората трябва да се съмняват, а не да вярват на всички новини“.
Пропусна обаче да допълни, че те трябва да се съмняват най-напред във всеки звук, дошъл откъм политиците.
Онова, което те произвеждат, отдавна се е превърнало в нещо хаотично - в някаква мазня, в която всичко, още в момента на изговарянето му, вече се опровергава.

Само българският инат може да понесе това бреме.
Ако някой ден изгазим Прехода, което е малко вероятно, ще бъдем Народ, готов да изтърпи абсолютно всичко, всяка идиотщина.

В епизод от поредицата „Силата е в теб“, американското посолство ни съветва да изхвърлим от речника си думата „Дано“ - тя е видяна като главният източник на нашите злини.
Не дивите ни политици, а тази скромна, свитичка думица.
Ако я разкараме обаче към някакъв крематориум за грешни думи, всичко щяло да се оправи – това ни казват.
Вятър – ние до края на света ще си останем приютени при „дано“.

Когато те лъжат непрекъснато, нямаш друг избор.
При това, лъжат те примитивно, без никакво въображение, без капчица артистичност.
Треснат някоя глупост, сетне я замитат с друга.
Метачи, които имат усърдието на циганките от „Градска чистота“ – и след тях остава повече боклук, отколкото преди метенето.

От ГЕРБ вече дори не се притесняват, когато се самоопровергават - те създадоха едно нова политика, която почива на непрекъснати опровержения.
Новаторското в случая е, че така палят фишеци под собствените си недомислици.

Същото се случи и сега – с поправките към приватизационния закон.
Приеха го, а сетне излезе, че, всъщност, били съгласни с ветото на президента Радев – той пък ги дебне, както горски дебне бракониери.
Обаче все едно, че нищо не се е случило – пишат и поправят, като в халваджийски тефтер.
А Ковачев ви съветва да не вярвате на фалшивите новини – е, каква по фалшива новина от сбъркан закон.

Добре, че в ГЕРБ има хора, на които им отива да правят безгрижно/веселяшки въпросните опровержения.
Царе са на ведрия тепегьозлък.
Много сладък в това отношение е шефът на правната комисия – той излъчва винаги такъв оптимизъм, че не можеш да разбереш закони ли прави, или търка талончета от Националната лотария.

Има, все пак, един положителен ефект: вече никой на нищо не вярва – имам предвид „наивниците“ от Народа.
При нормални обстоятелства, това би притеснило политиците – в нашата „Дано Губерния“ обаче става точно обратното.
Обзема ги лъчезарно спокойствие.
Може би смятат, че и опроверженията, в края на краищата, са форма на напредък.

Например. След като в началото на февруари Падишахът й даде три месеца срок да завърши съдебната реформа, от месец май Цецка Цачева трябваше да е опразнила кабинета си на правосъден министър, понеже нищо особено не се случи.
Но Монтескьо от Плевен все още е там.

В този въртоп от опровержения, изтъняват и рефлексите на Властта.
И тя се обърква, дори при дребните кризи.
Защото Чумата не можеш да я залъжеш със словесни фокуси.
Но някои хора си въобразяваха, че могат – и то постфактум. Но не познаха.
Вместо още първия ден да пратят в Странджа всички устатници, които са им под ръка, за да обяснят разумно проблема, те предпочетоха да си играят на стражари и апаши.

Разбира се, диалогът за Чумата не е лесен – това не е бълнуването за Западните Балкани.
Но реалният престиж, истинското влияние на един политик личи в подобни ситуации.
Трудно е обаче да надговориш хора, които от десетилетия са хранени с опровержения.
Те може да се кланят и молят на думата „Дано“ - обаче пък думата „Доверие“ отдавна е изхвърлена от църквицата им.

А, освен това, са и предпазливи и недоверчиви.
Идете и вие да газите из животинските ла.на – само половин ден, не повече - и вие ще станете такива, че и по-проклети дори.

Никой не поиска – а и не посмя – да говори с Народа.
Властта отдавна няма подходящи умения за това, липсват й нужното търпение и упорство.
Всъщност, на нея й е по-лесно да върти Ножа, както винаги.

Между другото, пак се движат със закъснение.
Стопаните, в поразената от Чумата зона, започват да колят добитъка, който предстои да бъде евтаназиран – и да складират месото във фризери.
А безопасно ли е то? Кой да ти каже.

Пак се изплюват прибързани недомислици.
От Би Ти Ви съобщиха, че според министъра на земеделието, оградата по румънската граница, която трябва да спира заразените с африканска чума свине, ще струва около 80 хиляди лева – и това за около 130 километра!
Четири реда бодлива тел – да бяхте направили такава и срещу бежанците - условна, предупредителна, знак, че прекрачиш ли я, нарушаваш законите на една държава.
Сетне обаче излезе, че не са изчислили изкопните работи, коловете, които ще придържат мрежата и пр.
Сметката набързо стана 200- 300 хиляди лева, засега. Повтаря се историята с другата ограда.

Щяха да правят цялостна ревизия на Криминалната приватизация на Прехода – а опряха до това, набързо да къдрят собствените си поправки.
Обещаната ревизия си остана тлъста лъжа.
Крайно време е някой ентусиаст да се сети и да направи една Бяла Книга на Лъжите.
Докато окончателно не сме свикнали с тях.
Всъщност, режимът на безкрайните опровержения вероятно цели тъкмо това.

Опроверженията си вървят, веселието продължава – обаче тук-там прокапва и нещо истински мръсно.
След като не успяха да разкарат палатковия лагер на майките на деца с увреждания, изведнъж се появи още един лагер, пак на хора с увреждания.
Сега Майсторите на Опровержения вече имат готова реплика към тия клетници:
„Разберете се помежду си – ние ще ви изчакаме…“.
Подличко ще омърсят и призива „Системата ни убива“.

***
В миналата си дописка написах няколко думи за решението на американското радио „Свободна Европа“ да възобнови излъчванията си на български – мил поздрав за успехите ни напоследък.
По този повод цитирах и малко известно писмо на Георги Марков – в него той пише, между другото и следното:
„Техните /Западните/ обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и ПАРФЮМЪТ на демагогията (за да прикрие миризмата на ла.ната) - много по-силен…“

Парфюм при парфюма отвежда - и ето ви сега друга история.
Тия дни съобщиха подробности за двойката англичани, която, също като Скрипал, се беше отровила с „Новичок“.
Оказа се, че мъжът намерил някакъв флакон и го подарил на жена си, понеже го взел за парфюм, идиотът му с идиот!

Ей тъй върви светът:
Несвободният Марков търси свобода при англичаните, за да разбере, че и там, като тук, парфюмират ла.ната – а пък някакъв свободен англичанин парфюмира с „Новичок“ жена си…