Какво чака светът за Сирия?

Докато бройката на загиналите в Сирия расте, същото става и с отчаянието на хората, които спешно се нуждаят от помощ. „Какво чака светът?“, пита сирийска жена, криеща се от бомбите със сина си. И продължава: „Да умрем от глад или страх ли?“.

САЩ, ЕС, Арабската лига и Турция наложиха санкции на режима на Башар Асад, но това явно няма никакъв ефект за спиране на насилието в страната. Дори през последните седмици ужасите и смъртните случаи зачестиха. Правителствените сили от дни са обсадили Хомс, гнездото на съпротивата срещу Асад, опустошавайки домове и ранявайки много хора.

Всички тези събития само подсилват въпроса: нужна ли е чужда военна намеса в Сирия? Какво може да направи светът, за да се намали кръвопролитието, пита в анализ Си Ен Ен.

Мнозина виждат въоръжаването на опозицията като възможен вариант. Защо пък да не им се доставят оръжия и провизии по въздуха, както стана с Либия?

В момента военната интервенция изглежда малко вероятна. Има няколко основни причини.

Липса на съгласие

Разединение цари в Съвета за сигурност на ООН. Русия и Китай, които са съюзници на Дамаск, наложиха вето на резолюция, заклеймяваща режима в Сирия. Така основанията за военна намеса на Алианса отпаднаха.

САЩ също не са много склонни да се впускат в нова война. Среди от консервативната партия са убедени в обратното – те призоваха Обама да вземе „незабавни мерки“, въпреки ветото. Според анализатори обаче, това е най-лошото нещо, което Вашингтон може да направи, особено след провала на мисията в Ирак.

Като че ли никой не иска сам и първи да се нагърбва с „първия удар“ срещу Асад, коментира телевизията.

Неясна опозиция

Едва ли някой знае кой стои зад съпротивата срещу Башар Асад. Какви са тези хора? Кой ги ръководи? Колко единни и колко силни са? Може ли да им се вярва? И подкрепят ли ги сирийците?

Според американския генерал Мартин Демпси първо трябва да се изясни какво точно представлява сирийската опозиция, преди да се обсъди въпроса за въоръжаването й.

Либийските бунтовници имаха свой бастион – Бенгази, и свое командване, което после прерасна в Преходния национален съвет. Сирийските революционери нямат подобни позиции. Дори не е ясно каква територия точно контролират, освен малки анклави, където основно се отбраняват.

Мнозина са на мнение, че да дадеш оръжия на подобна неясна група, е нещо твърде рисковано. Не трябва да се забравя, че президентът Башар Асад все още се ползва с някаква част от доверието на своя народ.

Силни позиции на Асад

Според репортер на Си Ен Ен около 30% от сирийците подкрепят режима. И  вярват на Асад, че той наистина се бори срещу терористи, а не срещу продемократично движение.

Самият Асад е шиит, докато мнозинството от населението на сунити. Това създава усещане за сигурност, че той може да удържи страната единна. Най-важното е, че той има подкрепата на армията. А сирийските армейци със сигурност са по-добри, по-многобройни и по-подготвени от либийските лоялисти на Кафади.

Чиста география

Военната намеса в Сирия е въпрос и на чиста география. Либия бе доста отворена, особето на въздушни мисии, откъм Средиземно море. Но Сирия има много по-малка брегова ивица, а съседните й страни вероятно няма да иска да дадат път на чуждите военни.

Самолетите на НАТО над Либия бяха пращани от бази в Италия. Ирак и Либия надали ще се „отворят“ да чужди военни. Йордания също няма да е ентусиазирана от тази възможност.

Освен това, територията на Сирия е планинска и трудна за водене на война.