В мъка след мъка умира България

Коментар във „Фейсбук“ на Николай Слатински

Ужасна е поредната катастрофа! С дни на траур нещата няма да се подобрят. Всичко, което се прави е да се тича след събитията, да се реагира на нещастията. Постфактум.

А днес е съвсем друго общество - Обществото на рисковете.

Вече не става не само с ре-активно поведение, нито с активно, а с про-активно.

Не с реагиране, дори не с превенция, а с ранно сигнализиране.

Днес от напукването на язовирната стена до спукването й времето може да е нищожно малко.

Но дори езикът на управляването ни е архаичен, останал в ХХ век.

Той не разбира и затова не употребява такива понятия, като споменатото ранно сигнализиране, като диагностика на уязвимостите, като сценарийно планиране, като стратегическо прогнозиране.

Господи, каква неукост лъха от управляването на България!!!!

Плюс корупция. Убийствена и убиваща корупция!

Затова спирам - каквото и да добавя, ще е още по-сурово. Не знам за какво България е наказана точно така да бъде управлявана, явно като общество сме сторили огромен грях, като сме си причинили това...

Накрая ще цитирам току-що получен есемес от моя добра позната:

Всичко руши се, всичко изгаря,

В мъка след мъка умира България.