Путин на лов, Путин на кон, Путин, Путин…

Длъжен съм да предупредя читателя за възможен конфликт на интереси. Защото в известен смисъл съм конкурент на един от героите в тази колонка: подобно на мен, и Владимир Соловьов води сутрешно шоу по радиото. Впрочем, не точно за него иде реч тук. Малцина обаче ще оспорят факта, че сред ухажваните от властта руски журналисти Соловьов и бездруго си е най-успешният, а ако щете – и най-малко отдалеченият от Владимир Путин. Така че – на кого другиго, ако не на него, би могло да се възложи воденето на седмично телевизионно предаване за дейността на руския президент, озаглавено: "Москва. Кремъл. Путин"?

Да не би някой да си помисли, че в руските медии има някаква сериозна липса на информация за онова, с което се занимава Владимир Путин... Освен ако не се е случило някакво извънредно събитие, всяка емисия новини започва именно със съобщения за Путин, а нерядко за него се говори и почти през цялото останало време. А дори и да има нещо извънредно, медиите полагат големи усилия, за да намерят начин как да впишат президента в този контекст, и още по-точно - как извънредната новина да бъде вкарана в големия блок от известия, озаглавен „Владимир Путин“.

Поради тази причина стартът на извънредното ново седмично ТВ-предаване е известна изненада. По всичко личи, че целта е зрителят да затвърди – но вече в доста по-разчупена форма, тъй да се каже „с човешки разказ“ – минатия през седмицата материал за Путин, гарнирайки го с повечко цифри и с някои непубликувани кадри, запечатали грижата на президента за благото на държавата.

Всяко събитие, в което участва Путин, е важно

И досега информационните предавания, включително и тези на телевизия Россия 1, бяха нещо като "Путин-ТВ", но новият продукт ще е още по-изчистен и концентриран, без всякакви чужди премеси. В него няма да има никакви събития, в които да не е участвал Владимир Путин. Още в първото издание на предаването например имаше репортаж от погребението на известен певец, на което е бил и Путин. Ако президентът не беше присъствал там, навярно нямаше да има и репортаж.

Преформулираната от Вячеслав Володин сентенция на Сталин, чийто нов вариант гласи „Няма Путин, няма Русия!“ сега ни се предлага под формата на телевизионно ток-шоу. Защото явно няма никакво значение какво точно се е случило – от определящо значение е участието на президента. С приоритет се ползват новините и събитията, хората и сюжетите, които са свързани с руския президент.

Трудно е да си представим, че такова предаване може да съществува без одобрението на Кремъл и на самия Владимир Путин. Всякаква самоинициатива, пък била тя и най-лоялната, е напълно изключена на това високо ниво. А и появата на президентския говорител Дмитрий Песков в първото предаване не оставя никакво съмнение в това. Изводът от всичко това е, че Кремъл дава зелена светлина за по-нататъшното разрастване на култа към личността на Владимир Путин, която и бездруго съществува в много други форми - в телевизионните новини, документалните филми, в многобройните изображения на президента по всевъзможни календари, тениски и други сувенири.

Само си някакви 18 години бе издигнат култ към личността на един човек, чиято власт е почти неограничена, и който е заобиколен от угодници, чиито брой расте правопропорционално на близостта им до обекта на тяхното обожание. Това, всъщност, е доста забележително като постижение! Макар да е доста срамно за страна, която поне географски принадлежи към Европа. Но нали твърдим, че сме тръгнали по някакъв собствен път на развитие. И затова нека кажем, както беше модерно преди 100 години: “Долу срама!“.

Да, Путин не е Чавес, и очевидно не е човекът, който би разговарял по 6 часа седмично с ентусиазираните си избиратели. Достатъчно е, ако веднъж в годината той се включи в "пряка линия" с тях. Защото, съгласете се, че ако Дядо Коледа раздаваше подаръци всяка седмица, то Коледата едва ли щеше да ни се струва толкова чаровна.

Рейтингът се топи

а фона на най-сериозното социално сътресение от последните няколко години, а именно пенсионната реформа, ресурсът от рейтинг на Путин започна да се топи като пясък, изтичащ между пръстите на ръцете. А това означава, че от Путин започнаха да се разочароват дори негови съмишленици. Именно за тях е предназначен и новият, очевидно доста скъпо струващ телевизионен продукт. Но какво пък - повечето хора не са устроени така, че да правят сметка на парите, похарчени за тяхно забавление.

Но основното предизвикателство пред създателите на новото предаване (и строители на култа към Путин) изобщо не е това да оправдават разточителството на обществени средства. Проблемът им е чисто творчески - с какво още могат да изненадат и спечелят зрителя, който вече е виждал какво ли не през последните 18 години: как Путин вади от морското дъно антични амфори, как с голи ръце лови риба в Сибир, как управлява самолети и т.н. Говори се, че вече се поизчерпва дори ефектът от едно значително по-важно и мощно като въздействие събитие, каквото беше анексирането на Крим. С други думи – наближава моментът, в който хората ще се окажат изцяло преситени от пропаганда и дори ще започнат да се обръщат срещу Путин. Затова надеждата е свързана с безспорния талант на Владимир Соловьов и изобретателността на неговите колеги.

Историята, както знаем, често се повтаря като фарс. Сегашната ситуация много наподобява на някои трагични моменти от недалечното съветско минало. Разказването на вицове, например, отново се преследва, макар хората днес да не живеят в атмосфера на страх, както едно време. Ето, че и култът към личността се връща, но това вече не изглежда нито величествено, нито зловещо, а по-скоро смешно. Дай Боже с това и да се приключи.