Да се мразим и отричаме, можем още

Коментар на Румен Скрински

Видяхте ли какво се случи отново? Живеещите в социалните мрежи моралисти изпиха поредната си чаша отрова, изпънаха вратове и стовариха добре отработено кроше върху Азис и Цветана Манева. Заваляха коментари от омраза и противопоставяне, сблъскаха се жлъчни сокове, а блюстителите на добри порядки в музиката и посланията, които тя отправя, се надпреварваха да бъдат оригинални в непременното отричане. Въобще, жалки игри, облечени във фрак, изцапан с лютеница.

Видяхте ли какво се случи отново? Тъй като у нас всеки разбира повече от другия, отколкото от себе си, набързо се изредиха съдници (впрочем - все едни и същи), въобразили си, че като вдигнат ръка срещу някого, ще го свалят до собственото си его. А там е лесно, тъй като на терена на "високата (им) култура", се правят на ментори, но преживяват сами сред нарцисизма си. В този 'панаир на суетата' нямаш полезен ход освен да отричаш очевидното, че и Азис, и Цветана Манева са добри в това, което правят. Но мълчете! Не изричайте нищо отвъд морала, който други наслагват, тъй като ще попаднете в лепкавата пихтия на стигматизацията, а за там трябват студено високомерие и изтънчени маниери. Все неща, които ще ви струват скъпо.

Видяхте ли какво се случи отново? Намразихме се, издухме жили едни срещу други, намерихме пореден повод, чрез който да се разделим, да се захраним с още отрицания за следващи обречени битки. А в деня, в който се самозатрием, ще останат единствено моралистите. Нали все пак някой трябва да ни изкрещи в очите, че ще умрем безлично, без финес, без смокинг и дантели! Понеже “..сме жестоки хора, забравили, че са добри”