На всички им писна от Македония

Помните ли онзи стар виц от времената на социализма? За хипопотама, който бил затънал до шията в калта. Всъщност, май не беше точно кал, но поне цветът съвпада! Важното е, че хипопотамът искал още и още от същото. Е, този виц е особено актуален в момента. Действието в него се развива зад югозападната ни граница.

Няма такава държава като Македония. Безкрайна поредица от управленски гафове, политически абсурди и балканско твърдоглавие. Държавата, която все по-малко хора държат да виждат на картата, сама „пали” спасителните мостове и се носи към унищожението. Лимитът на доверие отдавна е изчерпан. Македония се отдалечава с всяка минута от набелязаните цели и няма сигнали на някой да му пука особено.

Управляващите не правят почти нищо, с което поне да опитат да сплотят разделеното общество. Или да променят неотстъпчивостта на съседите си по спорните теми. Нещо повече, македонците успяха да се скарат с абсолютно всички. И днес са сами. Но не сами срещу всички, а сами срещу себе си.

Днес Скопие е в центъра на събитията. За пореден път. Въпреки уроците от миналото, балканските страсти в македонски вариант отново предизвикаха струпване на буреносни облаци по и без това неясното небе над Скопие. И този път обичайната теза за „външния враг” не работи. Няма актуални критики на Брюксел или пореден ултиматум от Гърция. Проблемът е изцяло вътрешен. Какъвто всъщност винаги е бил. И този път македонците трябва да бъдат оставени да се оправят сами, защото очевидно не искат и не позволяват на друг да им помогне. А желаещи не липсваха. Но няма как да помогнеш на някой, който не иска.

Противници на споразумението с Гърция за името празнуват резултатите от референдума - Скопие, 30.09.2018 година

Да погледнем политическата карта на Балканите. На запад са Албания и Косово, с които Скопие е на нож. На север сърбите имат свои проблеми и едва ли им пука за драмите на Македония. Нищо, че за много от тях грехове носят точно в Белград. На изток – България. Там всичко приключи още преди да започне. Българското доверие към Македония се изчерпа през лятото на 2006 г. Скопие не просто отхвърли подадената ръка, но и сам си създаде изкуствен враг. На юг – Гърция. По-добре изобщо да не питам.

В Брюксел си имат предостатъчно проблеми и нямат нужда от нови. От ЕС и сега очакваха с подчертан интерес референдума на 30 септември. Въпреки че случващото се на него можеше лесно да се пророкува. Този път нямаше насилие и фалшификации по време на процеса на гласуване, имаше липса на гласуващи. И референдумът вече нанесе още един твърде сериозен удар върху перспективите за членството на Скопие в ЕС и в НАТО.

Проблемите на македонските държавници с гръцкото вето вече се допълват от острото възмущение, което се породи на запад, от видното и недопустимо отсъствие на желание и воля за промяна. Вредата върху имиджа на страната е огромна и този път може да се окаже непоправима. От тази гледна точка изглежда твърде вероятно ЕС отново да забави допълнително преговорите за присъединяване със Скопие. Защото пак ще трябва да бъде забравено случилото се на още едни избори.

Различията в становищата на управляващите по основните предизвикателства пред страната изглеждат твърде дълбоки. Ако стопирането на евентуалното членство на Скопие в НАТО бъде последвано от провал на диалога с ЕС, Македония е заплашена да остане за дълго време извън събитията.

Скопие трябва спешно да намери решение за няколко проблема. Сред тях са спорът с Гърция за името, бъдещите отношения със съседите и сложните междуетнически и коалиционни връзки в страната. Влизането на Македония в ЕС и Северноатлантическия блок е универсалното лекарство за тях. Страната се намира в деликатно положение в особен момент за региона и има нужда от солиден и сигурен гръб. Да, в Скопие съществува пълен консенсус за потребността от членство в ЕС и НАТО, но по-важно е най-после да има съгласие и по въпроса за начините за постигането му.

В Скопие може и да не го разбират, но са на прага на необратим момент. Повече от ясно е, че амбициите на страната да стане част от ЕС трудно подлежат на промяна. По-важното е – още ли иска Европа да привлече Македония в своите редици? Отговорът на този въпрос вече не клони чак толкова твърдо към положителен.

Премиерът на Македония Зоран Заев остава оптимист за бъдещето на страната и след референдума - Скопие, 30.09.2018 година

Да, разширяването на съюза в югоизточна посока продължава. Но вече се очертава празно поле между Адриатическо море, Алпите и София. И няма чужда сила, която да реши вътрешномакедонските проблеми. Но няма и други алтернативи. Звучи безумно, но е истина – подкрепа за бъдещето пристига от всички посоки. Само не и от македонската национална тъкан. Ако това не се промени, Скопие най-после ще пропадне в пропастта, която сам копае!