Гласуваме, па после може да разтуряме седянката

6 ноември 2016 г. Национален референдум.
Участват 3 489 000 българи, даже и повече, но това е друг въпрос.
За мажоритарен вот в два тура гласуват 2 509 955 души.
За намаляване на партийната субсидия на 1 лев за получен глас гласуват 2 516 957 души. Е, и?

Какво имаме днес?
Имаме си пропорционални избори, благодарение на които в Народното събрание имаме уникални депутати.
Имаме депутати със свален имунитет заради повдигнати обвинения за извършени различни престъпления от тяхна страна.
Имаме двама депутати, осъдени за хулиганство.
Имаме депутат, който е ходил веднъж на работа, но получава заплата. Може би, защото пише закони.

Точно в деня, в който чествахме народните будители и велики български издатели като Иван Богоров, Георги Раковски, Петко Славейков, Любен Каравелов, Христо Ботев, Константин Фотинов, Христо Данов, в Парламента с единодушие беше приет медийният закон на този депутат, който се явява съвременният будител и издател.

Имаме депутат, който смята, че 80% от българите са дебили.
Имаме и депутат, който смята, че българите, които са останали в родината си, не стават и за „чеп за зеле“.

Имаме депутат, който не допусна в Парламента майките на децата с увреждания заради дрескод.
Имаме и депутат, който смяташе, че Цветан Цветанов трябва да лежи в затвора, а днес е подчинен на Цветан Цветанов в парламентарната група, срещу която плюеше. Сега същият този депутат счита, че държавата трябва да финансира само позитивни филми.

Имаме депутат, който срича, но пък свири мачове от българското футболно първенство.
Имаме депутат, който подаде оставка, но в нарушение на Конституцията не му я приеха и още е депутат. Същият този депутат е създателят на „дрийм тийм“- а от кумица, кумец, първа братовчедка и други авери в общината в Хасково.

Имаме и друг депутат с прекрасно семейство - баща му е конституционен съдия, майка му е шеф на Комисията за защита на конкуренцията.
Имаме депутат, който смята, че всичко е точно – щото бягства от затвора е имало още от времето на Граф Монте Кристо.

Имаме депутат, който смята, че Пекин е във Виетнам и че Второто българско царство се възражда през 1908 г.

Имаме депутат, който счита, че Народният съд от 1944-1945 е „необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.
Имаме депутат, който е на кон. А преди да се качи на коня, още на 28 години си купи „Техноимпекс“.
Имаме депутат, който преди дни оцени човешкия живот на 20 000 лева.
Имаме депутат - „мозък“.
Имаме депутат - кикбоксьор.
Имаме депутат - актьор, който преди време би пред НАТФИЗ един побелял „патриот“, а сега двамата са партньори в управляващата коалиция.
Имаме депутати - лобисти.
Имаме депутати - политически хамелеони.
Имаме депутати - бивши агенти на Държавна сигурност.

Имаме и цяла парламентарна група, съставена от аптекари или роднини на тия аптекари. За двама от тези аптекари преференциално са гласували под 100 души, но са депутати.

Мога да продължа още дълго, защото това е една малка част от народните представители, които имаме. С тези народни представители поздравявам всички политолози, социолози и всичколози, които драпаха да остане тази невероятна пропорционална система. А сега са се сврели в дупките си.

Между другото, всеки път, когато стане въпрос за пропорционална и мажоритарна избирателна система, в съзнанието ми изниква 7-ото Велико Народно събрание, когато 200 от 400 депутати бяха избрани с мажоритарен вот в два тура.

Сред депутатите във Великото народно събрание бяха имена като Йордан Радичков, Валери Петров, Леда Милева, Анжел Вагенщайн, Тодор Колев, Петър Слабаков, Георги Мишев, Емил Табаков, Желю Желев, Александър Чирков. И те за някого са били лоши по различни причини. И тогава е имало препирни. Но изпитвам кощунство дори само да си помисля да сравня тези българи с днешните депутати. Онези са имали талант, чест, достойнство. Уви, трудно намирам такива качества в повече от трима депутати от 44-ото Народно събрание.

А, и да не забравя. От днес в Народното събрание се гледа Бюджетът на Република България за 2019 г. Тези дни ще бъде гласувано и предложението на Министерски съвет за член 64. И тази година предложението гласи:

„Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас, съгласно Закона за политическите партии за 2019 г. е 11 лв.“ Гласуваме, па после може да разтуряме седянката и да отиваме на избори по пропорционалната система.

Честита втора годишнина от националния референдум, българи!