Акад. Георги Марков: Тъжно е, че след 10.11 надеждата за по-добро бъдеще не се осъществи

Това е краят на една епоха, която ние наричахме епохата на социализма

Публикувана: 12 Ноември, 2018 13:11
16 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1354
ШРИФТ ПЕЧАТ
 
Източник:
Focus
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“.

- Акад. Георги Марков, 3 десетилетия след Прехода какъв е прочитът на вътрешнополитическия живот на страната тогава? Какво означаваше случващото се тогава за България?
- Това е краят на една епоха, която ние наричахме епохата на социализма. Това е епоха, която тогава изгуби икономическата си конкуренция със Запада. Ние имахме съревнование, те имаха конкуренция. На 10 ноември 1989 г. партията сама свали Тодор Живков от власт, защото предния ден, вечерта падна Берлинската стена. Не, че някой е отишъл на площада, да му иска оставката, а просто падна Берлинската стена и перестройката на Горбачов, която срещна известна съпротива в България, с нейните представители Луканов, Петър Младенов, посланика Шарапов, които устроиха един преврат на Тодор Живков и го свалиха. Те поставиха начало на толкова мъчителния и продължителен Преход. Ние вярвахме, че ще бъде за по-добро. Една система, ще свали друга система, но за съжаление не се оказа така. Най-жалкото е, че 2 млн. млади българи са извън България. Аз поне съм изследовател на войните и смея да твърдя, че никога България не е губила толкова много човешки потенциал, който е почти невъзстановим. Нямам представа, какво са мислили след падането на Живков тогавашните меродавни фактори, но те не успяха да сменят системата. Системата се изрази в една разруха в селското стопанство, в културата. Тези 29 години не са много оптимистични. Сега управляващите, които тогава обещаваха сияйно европейско бъдеще на България, къде са? Тога е моят въпрос. Те обещаваха икономически растеж, стабилност, но дали наистина това беше едно светло бъдеще.


- Имаше ли предварителен сценарий на събитията?
- Тогава Горбачов се опита да спаси системата, но се оказа рядко некадърен да я спаси. През 1987 година Тодор Живков беше в Китай и на връщане от Китай се отбива в българското посолство в Москва. Тогава той казва: „Вижте какво, от перестройката на Горбачов нищо няма да излезе“. Тогава той е познал, защото Горбачов с приказки, с гласност за повече социализъм, започва да разгражда от настройката на системата. Горбачов се срути, той не успя да спази системата. Си Дзинпин в Китай обаче успя да я запази и да я промени. Това не се случи в Източна Европа. Някои може да се радват, но пък мен ми е тъжно, че в Чикаго живеят 135 хил. млади българи, и че в заводите ни няма вече квалифицирана работна ръка. Има безработица, работа за метачи, но не и квалифицирана работна ръка. И каква икономика можем да развиваме за напред? Изнасяме руди, а на времето правеха електрокари, мотокари и акумулатори и какво ли не. За съжаление, равносметката в икономически план не е положителна.

- Имаме ли основание да твърдим, че руска намеса допринесе за падането на режима в страната?
- Определено. Дисидентите да не се заблуждават, че те са свалили Живков. Това, че някой е скачал пред „Кристал“ и са му ударили няколко шамара и е имало клуб за перестройка, това не събори режима на Живков, който беше укрепван 30 години. Просто го събориха тези, които работиха за Москва, начело с Андрей Луканов. Те си въобразяваха, че ще направят капитализъм за себе си. Луканов казва: „Да, тези искат капитализъм, но другари, ние ще бъдем капиталистите“. Капиталисти не се раждат така. И не се създават така. Вижте КТБ, на площад „Гарибалди“, където е бил Атанас Буров, беше заместен от Цветан Василев. Той беше назначен, но капиталистите не се назначават. Това беше голямата заблуда на Луканов. Затова и него го убиха като куче и кой сега си спомня за Луканов? Днес се разходете в полите на Витоша, вижте къщата на Евгения Живкова, където Тодор Живков завърши живота си - една хубава двуетажна къща, с един декар двор и градина. И вижте какви имения, замъци има в полите на Витоша. За това ли скачахме на площадите? Или, докато едни скачаха на площадите, други си уредиха живота. Децата им, парите и имотите им са навън. Тези, които са богати, не свързват бъдещето си с България. Гледат, какво още да задигнат. Това е една тъжна равносметка. Не се намериха последователи на Атанас Буров, да кажат: „Ние ще градим нова България“. Не само да забогатяваме. Сега разкриват разни олигарси, които ги знаят от началото на Прехода, а сега ги разследват, предизборно. Тъжното е, че надеждата на хората за едно по-добро бъдеще не се осъществи. Вярно, ние пътуваме свободно по света, но какво от това, когато чета в интернет, че български роби-строители в Германия работят за по 2 евро на час, а техните колеги - за 14 евро. За какво става дума? Малко трябва да се снижи възторженият тон и на управляващи и на опозиция. Пропуснахме историческия шанс, както и други държави от Източна Европа. Нашият народ заслужаваше нещо по-добро. Едно европейско бъдеще, но не да ровят хората в кофите за боклук. Да не си въобразяват тези от именията, че ще живеят щастливо в България. Не може човек да бъде щастлив сред нещастни хора. Не е много оптимистично, но има още една година от кръглата годишнина на 10 ноември, надявам се да сме живи и здрави и пак да си говорим и да имаме по-големи основания за позитивизъм.

- Има ли еднозначна оценка за 10 ноември, близо тридесет години по-късно?
- Не. Не искам да цитирам един политик от Прехода. Той беше интелектуалец в политиката. Знаете ли, тогава в политиката масово навлизаха интелектуалци. Тогава, той ми каза, виж какво, ти поне си историк - няма за всички. По света е така 1 % богати, владеят 99% от населението. Ще има и богати и бедни. Той беше откровен. Тогава в Народното събрание бяха Йордан Радичков, Тодор Колев, Васил Михайлов - големи българи. Всички се отдръпнаха, защото политиката е мръсна работа. Тогава всички партии лъжеха, че ще има средна класа. Това е гръбнакът на демокрацията, който се свързва с Германия. Аз като професор, знам, че не мога да бъда богат, но не трябва да бъда и беден. В Германия един професор получава месечна заплата около 7 000 - 8 000 евро. В Българската академия на науките месечното възнаграждение за професор е 860 лв., къде е средната класа, защо ни лъжеха, че ще я създадат? Те казваха - професионалистите напред. А, дойдат ли на власт - правят партийни назначения. Те се стремят към властта, за да се обогатят и назначават разни калинки, които нямат нищо общо с професионализма. Крайно време е хора-професионалисти да бъдат на власт и те да управляват държавата. Не трябва да бъдат разни послушковци, които искат да изкарат до пенсия. Българските депутати взимат 1 500 лв., освен тяхната заплата, те взимат безотчетни в плик. Коя държава има тези разни партийни субсидии? Крайно време е да се усетим. От 10 ноември, ние се надявахме да заживеем като европейци. Аз не говоря за себе си, аз съм академик, направил съм кариера. Аз говоря за другите около мен, за които ми е тъжно. Човек не може да живее щастливо, когато има нещастни около него.

- Ако трябва да формулирате в две изречения, какво означава 10 ноември 1989 г., как бихте го определили?
- Политически партиен преврат във вихрушката. Това беше вихрушката на БКП. Тя реши да направи тази перестройка, да промени системата, и да остане на власт. Те искаха да запазят икономическата власт, за да влияят на политическата. Това е, Луканов, човекът на Москва, който извърши преврата срещу Живков. Но, какво се получи? Убиха Луканов и го забравиха и вече други нови богаташи казаха имаме ли парите, имаме и властта. Някога идеологията беше на върха на държавата и оттам - идеология, власт и пари. Сега вече златният телец е над всичко. Тъжното е, че младежта бива възпитавана така. Говоря за „интернет поколението“, което е възпитавано в преклонение на златния телец. Няма я възрожденската поговорка, който се учи, той ще сполучи. Не. Дават разни тъпотии по телевизията, това е срам. Може ли да кажеш по телевизията, че Христо Ботев е написал „Малкият принц“? За какво става дума? Ако ние се стремим да направим младите невежи, за да ги управляваме по-лесно, това вече е постигнато. Остава 1 година до навършването на 30 години от Прехода, за историята, това е по-малко от една епоха, но за човешкия живот, това е страшно много време. За съжаление, тези 30 години не донесоха това, което очакваме.

- Носим ли още родилни петна от мисленето преди Прехода?
- Носим си ги тези родилни петна. Това преклонение пред силните на деня. Аз, който съм живял в тази епоха, след като съм влизал в Партийния дом, сегашното Народно събрание ме потиска. Не мога да го възприема за Народно събрание. Депутатите днес казват: „Ние сме силните на деня“. Виждам, че вече те забравят тази преживяна история. Аз обаче ги предупреждавам, нито с тях е почнала историята, нито с тях ще свърши. Трябва да имат чувство за историзъм. Никой не строи държавата на гола поляна. Те не могат всичко да сменят. Едно цяло поколение да заличат. Това са хора, които не са били подготвени да управляват. Всички носим родилните петна. Всички носим минало. Това не трябва да го забравяме. Днес също е така, никой не може да се отърве от миналото. Поне да се учим от него и да извлечем ценните поуки.

Това са 29 години, близо 30, аз го наричам изгубеното поколение. Не всичко е пари. Парите понякога са робство. Виждам в интелектуалните кръгове, в проекти, знам трудно се живее без тях. Когато някой го поканят да говори за Васил Левски, той не трябва да пита за хонорар. Това е кощунство. Има някои неща, които са по-трайни от парите. Духовното е над материалното.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Емил Велев - Кокала
Бившият треньор на Левски коментира дали някой може да спре "орлите"
Всеки може да бие Лудогорец, но на шах и тенис на маса"

Още бисери