Проклятието да си на власт

Само преди два месеца, на 9 септември, в анализ за "Епицентър" написах: „Някои от ГЕРБ побързаха да обявят, че с трите подадени министерски оставки (заради драмата край Своге) кризата във властта е преодоляна. Не! Кризата тепърва започва!".

Тогава управляващата коалиция се разтърси от непреодолими вътрешни противоречия, личната неприязън между отделните субекти на властта избуя през през медиите, очертаха са лобита и лагери, извадиха се томахавки, захвърчаха каски, властта се превърна в бойно поле. Борисов жертва трима министри, но за първи път, откакто е в политиката, ситуацията показа, че той не е едноличен господар на положението. Срещу него бе сформиран отбор, който не се притесни публично да му се противопостави.

Кризата бе факт, макар че не всички я видяха. Или по-скоро - удобно си затвориха очите.

Изводите тогава бяха:
- властта не разбира, че това състояние, което демонстрира пред обществото, е вид перверзия;
- Борисов е загубил силата на въздействието си върху тези, които изпрати в управлението на различни нива;
- думата „оставка” кънти драматично в ГЕРБ, защото в партията е развит синдромът на страха от „кой ще е следващият?”;
- патриотите се провалят във властта, те са камък на шия и повличат и Борисов, и ГЕРБ, и държавата;
- срещу Борисов се изправят не само огромните проблеми в управлението, но и нарастващото НЕДОВОЛСТВО, чийто тътен все повече се усеща. ГНЕВЪТ клокочи, а властта няма сетивата да го чуе. БУНТЪТ може да избухне заради непредвидим повод.

Тогава разиграх и различни варианти за СПАСИТЕЛНИ сценарии.

ПЪРВИ вариант. Борисов хвърля оставка, но парламентът не се разпуска, а се завърта отново конституционната рулетка и лидерът на ГЕРБ се опитва да продължи да управлява чрез:
а) правителство на малцинството;
б) програмно правителство;
в) коалиционно правителство - само с някоя от партиите, членуващи днес в ОП;
г) коалиционно правителство от парламентарни партии, но без БСП и ДПС;
д) коалиционно правителство с БСП;

И петте вариации имаха една изходна база - с нови властови конфигурации, но чрез настоящето парламентарно мнозинство Борисов да се опита за "освежи" управлението си, без да се разпуска Народното събрание, за да не се дава възможност на президента да направи отново служебен кабинет.

ВТОРИ вариант. Борисов не хвърля оставка и се изправя пред:
а) продължаваща ерозия на властта с непрекъснати скандали "Сидеров-Симеонов-Каракачанов", без за прави промени в правителството;
б) прави промени в състава на кабинета, без да променя коалиционната формула, което няма да тушира скандалите в малката коалиция;
в) “добутва“ властта до евроизборите, които ще се явят един вид „вот на доверие или недоверие“ за управлението му.

ТРЕТИ вариант. Борисов хвърля оставка и президентът насрочва предсрочни парламентарни избори преди европейските.

От всичките тези възможности Борисов избра Втори вариант, т. б) - направи промени в състава на кабинета, без да променя коалиционната формулата, а скандалите в малката коалиция продължиха с нестихваща сила.

И в края на краищата го взривиха.

Днес, два месеца по-късно, Борисов вече е в патова ситуация. Скандалите износиха властта до степен, че той вече не може да я „освежи“ с нито един парламентарен ход - нито с правителство на малцинството, нито с програмен кабинет. Още по-абсурдни са каквито и да е комбинации с БСП, с ДПС, или пък с Воля.

Остава му само един-единствен вариант в този парламент. Като камък на шия, пак с Обединените патриоти! Пак със същите лица, който се самовзривяват отвътре! Пак със същата конфигурация, която ражда нестабилност, продуцира несигурност, дава простор на властовата некомпетентност и арогантност.

Така Борисов фактически управлява в условията на Втори вариант, т. а) - при продължаваща ерозия на властта с непрекъснати скандали "Сидеров-Симеонов-Каракачанов", независимо дали ще направи промени в правителството или не.
Това е истинско проклятие!

В тази конфигурация практически няма механизъм, който да спре агонията на управлението. И премиерът няма полезен ход.

Колко време ще издържи – само Борисов си знае.

Преди два месеца, когато все пак имаше варианти за изход от кризата, го нямаше факторът „Улицата“. Сега този фактор е изведен пред скоби. Неравенството, за което властта остана не само глуха и сляпа, но и безпардонна в неговото налагане, запали бунта. Разломът в обществото роди гнева. Единственият засега успокояващ факт е, че бунтът няма политическо лице.

Улицата крещи, но не дава решения. Гневът иска „промяна на системата“, но не посочва как да се случи това. Протестът не иска нито един от онези „онези горе“, но не казва кого иска. Липсва фокус, липсва лидерство. Но това не бива да приспива сетивата, както се случи досега. Радикализацията на недоволството се търкаля по площадите.

В същото време Властта стои безидейна и бездейна. Актуализира си заплатите, раздава си бонуси и гледа отстрани как Улицата я проклина.
Това не е нормално!

Всеки политик и държавник, изправен пред такава пропаст, трябва да предприеме бързи, нестандартни, радикални ходове.

Екипите на премиера вече трябва да са измислили спешни икономически действия, които да дадат глътка въздух на хората; трябват да се задействат финансови механизми, с които да се покаже промяна в концепцията за обществените отношения.

Властта трябва да покаже, че чува гнева. Хората искат справедливост и властта трябва да разбере, че повече така не може да продължава да управлява. Доверието към нея е сринато. Борисов трябва да се обърне към хората с разбиране за болката им. Трябва да говори човешки, а не да се хвали. Напред трябва да излязат хора със социално мислене, които носят в душите си съпричастност към бедните, а не хвалебствия за властта. Това отвращава. Трябват нови говорители, които обществото да припознае. ДОВЕРИЕ - това е ключът към кризата!

Нищо от това не виждаме към този момент.

Още Макиавели е казал: „Добрата държава може да бъде ръководена само от доброде­телен лидер, който умее да използва лостовете на властта за постигането на общонационални цели, а не за личното си величие“. И още: „Без задоволяване на болшинството хора, стабилна република не ста­ва“ – това правило важи за всички форми на управление“.

А времето изтича. Енергията на улицата ще се трансформира. И ще намери фокус.

Ако не покаже истинско лидерство, Борисов много бързо ще се изправи пред Втори вариант, т. в) “добутва“ властта до евроизборите, които ще се явят като „вот на доверие или недоверие“ за управлението му.
Но има и едно „ако“.

Ако след Нова година „пиянството на един народ“ или на неговите „патриоти“ не решат влаството уравнение и без него и превърнат месеците до евровота в „зимата на нашето недоволство“.

Тогава на власт идва ТРЕТИЯТ вариант. Борисов хвърля оставка и президентът насрочва предсрочни избори преди европейските.
Като направим рекапитулация на казаното дотук, изводът е само един - всичко е в ръцете на Борисов.

Това е време на лидерство!

Другото е проклятие, че си на власт.

Автор: Валерия Велева, "Епицентър"