Ако ромите решат да си имат държава

Ако ромите решат да си имат държава...

Да, това звучи като виц от времето на социализма. Не го знам и аз, но добре започва. Нали така?

Но така де, ако решат да си имат държава...

Тук пак ще спра. По очевидни за мен, а надявам се и за вас причини. Защото веднага си задавам въпроса: Има ли народ сега, а и имало ли е когато и да било, който да реши да си има държава и да си направи държава?

Струва ми се, скъпи мои, че това са глупости на търкалета.

Няма, мили мои, народи, които решават каквото и да било. Има личности, кланове, скрити групи, фамилии, мафии и т.н. Ако човек се поинтересува от история поне малко – ще види, че държавите се образуват около и най-вече Заради малки групички свърагресивни, свръхнагли, свръхбезсрамни и свръхалчни човешки същества.

Да ги наречем алфа-мъжкари, но и тази дума ми звучи твърде лека и твърде малко обидна. Бих избълвал нещо къде къде по-цветисто за създателите на държавите, но от мен да мине.

И ето – от империята Велики Селджук, просто създадена и наречена на вожда Селджук ибн Дукак (неин пряк наследник е Османската империя, също наречена на създателя си), та чак до Хабсбургската империя – държавите са човешки организации, образувани от единици (личности), за да обслужват техните (на единиците) интереси и естествено – интересите на малките, олигархични групи от техни сподвижници и приближени.

Народите винаги са служели за работна ръка и пушечно место на държавите. Които дори и в нашите крайно лицемерни времена (времена на политическа коректност, тоест – на нагли лъжи и затъмняване на очевидното) съвсем ясно и безкомпромисно обслужват само интересите на малки групи от хора, чиято численост може да бъде сведена ако не до десетки, то до стотици. Фамилии и кланове. Това е очевидно за мен, а надявам се и за вас.

(Ако в момента някой стар историк си донесе задника с машината на времето в съвременна България, би я нарекъл Пеевскария или Пеевскония)

Но ако все пак ромите решат да си създадат държава, как ли ще я нарекат?

Романия?

Но Романия или произнесено на народният латински (който в наше време наричаме румънски) Румъния вече има. Това име е заето. Няма как и да е Цигания. Нали така? Защото е политически некоректно. А откак и ромите научиха за политическата коректност – тя им стана любимо оръжие за осъждане на некоректните. Дискриминация, нали така? Би могло да се използва името Египет. Ще се питате: как така? Ами...Все пак на много от световните езици – да речем английски и македонски – хората от ромски произход се наричат именно „египтяни”. Джипси (е-гипси) е поанглосаксончена форма на „египтянин”. Както и македонското „гюпци”. Това иде от погрешната представа на тези европейци, че ромите идват от Египет. Та така де – но и Египет не става. Защото арабите от арабската република Египет веднага ще съдят новата ромска държава, защото едва ли биха искали да има още една държава с името на тяхната. Особено пък ромска. О, извинявам се. Пак си позволих политическа некоректност.

Та така де. Пиша си аз. Защото музикантът Микис Теодоракис тия дни избухна. И аз си казах: О, Боже! И тия ли? И тия ли, на които аз така се надявам – творците, хората на изкуството, уж просветлените – и те ли са помрачени умове? И те ли са склонни да се давят в мътните блата на чуждо-мразенето?

Микис Теодоракис каза че само гърците имат право да решат дали македонците имат право да решат...да имат държава, която да се нарича Македония. Северна или там както се пада.

Ах как бих искал да напляскам тоя мил народен певец, тоя Орфей на гръцката лява демокрация!

И след това да му обясня това, което се опитах да намекна по-горе. Да му нашепна в лявото (във всеки един смисъл) ухо:

Абе, другарю Микис, не ти ли е ясно че цялата работа с имената на държавите, цялата работа с национализмите, с патриотизмите, с патриотарщините, с националните имена и знамена, с националните символи, с националните гордости и националните светини...е една гнусна помия; най-обикновен прах в очите на простолюдието...Прах, който хитреците от пропагандните машини хвърлят в очите на простия демос, за да се занимава демосът с глупости. Докато малките групи от хора, заради които и около които са съдадени държавите, получават всички бонуси! От съществуването на тези тъй наречени държави!

Ако вземем, другарю Микис (ще продължа аз, но няма да го шляпам, защото е политически некоректно, а и той е старичък), да играем на имена...Хм. Навсякъде по света на вашата държава се вика Гърция. Знаеш ли, другарю Микис, на кое друго викат Гърция? Това е една област в Южна Италия, другарю. Където се е намирала историческата Греция Магна. А Греция Магна е един сбор от елински колонии в тока и подметката на италийския ботуш, точно най-южните части на сегашна Италия. Този сбор от елински колонии от седми век преди новата ера носи името на едно от племената (по принцип-беотийци (от Беотия) наречено „граи”. И ето – Греция или Гърция или Грийс – е всъщност родна италианска земя, нали така, другарю? Какво биха казали италианците? Ами ще кажат: Как така ще наричате една страна на нашата родна южноиталианска, апулийско-калабрийска Греция? И с право ще кажат!

Ами ако някой композитор от Калабрия, който е решил, че е наследник на граите от Греция Магна, реши, че трябва да се проведе референдум сред населението на Апулия, Калабрия и Сицилия? Как иначе ще се позволи да се нарича по целия свят една страна Гърция, след като истинската Гърция е там – в тока на италианския ботуш!

И така...

Харесва ми да въртя и суча такива историко-политически спекулации, между другото. Но всъщност – знам колко са жалки. Защото именно такива спекулации използват и моите опоненти. Които не ми опонират все още, защото не са се усетили. Тия исторически спекулации са така типични именно за цялата паплач от националисти, патриотари и защитници на „светините”. Така че аз ще се откажа от тях.

Да въртиш и да сучеш, но да докажеш с някакви измъчени исторически факти (така тенденциозно поднесени, че именно да обслужат тезата ти) е недостойна работа. Човешкото съзнание има един железен принцип – едно вечно Confirmation bias (склонност към потвърждаване или т.нар. вадене на вода от девет кладенци) – една вечна тенденция да намира потвърждаващите факти за всяка своя идиотска теза. Знаем – и разни български патриоти – на пук на египетските и гръцките – намират купища потвърждаващи „факти”, че България се е простирала от Индия до Швеция и е по-стара и от Египет и от Елада – взети накуп! Така че – да оставим хитроумните доводи за идиотите. Исторически и всякакви.

Микис - ще кажа аз - другарю, тия имена...тия боричкания за имена...тия имена на държави и тям подобни гнусни идиотщини...тия ежби, тия грозни караници между народи (всъщност – буйстващи безглави тълпи от фанатизирани анонимни идиоти)...не са нищо друго, освен чудесно залъгалка. Нали така? Нека народите да се карат за имената на държавите...Тълпите да буйстват по площадите. Политиците да се препират и да се заяждат като мустакати бабички по оградите (границите). Чудесно! За да могат в това време мръсниците, тия малки групички от свръхнагли и свръхалчни типове, които са по стотина-двеста (или кой ги знае колко) във Всяка Една Държава – да си свършат своето! А именно – да вземат всички бонуси! Да изядат Всичко що има за Ядене. Да изпият кръвчицата. На същите тия буйстващи и джавкащи се народи! Нали така, Микис?

Така че – остави тия работи за референдумите, Микис. Обърни погледа си не към имената. А към същността на нещата. А тя определено не е в имената. Имената са нещо твърде относително. И оттам – чудесна основа за раздори. И естествено – чудесен прах – за в очите. Остави имената, приятелю.