Телевизионни нелепости. Еквиваленти

Телевизията може да ти докара някой удар, както си стоиш кротко и невинно - такива нелепости ръсят понякога от екрана.
Научаваш, примерно, че българският президент и българският премиер са "еквиваленти". Еквиваленти.

Представят ни по телевизията репортаж за Матера - европейска столица на културата. При откриването на тържествата щели да присъстват италианският президент и италианският премиер.
Обаче преди дни, когато откриха Пловдив като столица на културата, не присъствали "техните български еквиваленти".

Тази нелепост минава през доста хора, докато накрая втрещи зрителите – защото „еквивалент“ звучи някак пластмасово, като нещо вторично, недотам равностойно.
Никой обаче вече не обръща внимание на подобни неща, минават и заминават.
Никой не полага усилия да се вгледа в хората, които произвеждат този словесен боклук, да съпровожда пребиваването им в една телевизия, и дори евентуалното им израстване от еквиваленти на репортери в истински репортери.

Задоволяват се най-често да ги изродят в някакви съответници, които единствено калкулират пребиваването си в телевизията, за повече дори нямат желание, а няма и кой да ги побутне.

А и читавите критици сякаш вече са се отегчили до смърт от телевизионните глупотевини.
Това изглежда се отнася и до Поли/Паола Хюсеин, дългогодишната коментаторка на „24 часа“ по телевизионните въпроси.

Поне от две десетилетия тя оставя ценни свидетелства – с красиво слово и несъмнен вкус към талантливите телевизионни прояви, колкото и редки да са те; никога не е проявявала евтино пристрастие в оценките си и никога не е злоупотребявала с трибуната си.

Повечето от текстовете й имат своето запазено място в телевизионната история, досега писана от хора като Маргарита Пешева /главно/, Юлиян Вучков, Владимир Михайлов и някои други.
Мисля, че един-два пъти съм й подсказвал да напише една своя история - тя обаче не се осмели, въпреки че има всички основания да го направи.

Напоследък изглежда се и умори/отегчи - да се ровиш в боклука и да търсиш някакъв смисъл в него не е особено приятно занимание.

За всичко това ме подсети едно скорошно интервю на Поли с Мариана Векилска - то бе озаглавено „Постигнала съм всичко тук, правила съм всичко в Би Ти Ви“.
Доста странно твърдение, особено за човек като Мариана, чиято естественост винаги е правила впечатление; по-нормално би било да каже „Бях/участвах във всичко, но не съм сигурна, че оставих някаква следа“. Вместо това тя казва „Аз правя отлично това, с което съм се занимавала“. Доста маниашки звучи, обаче Поли го е преглътнала.

А Мариана, поне на мен така ми се струва, изобщо не прилича на телевизионните кифли/суетници, на които след десетина предавания, при това пределно калпави, чивиите им съвсем се развъртат.

Ясна ви е картинката - всеки може да прави вече телевизия, всяка Млатка, а пък на малкото качествени хора се опитват да им надянат фасона на Млатки.

Да си правил всичко, далеч не означава, че си го правил отлично, още по-малко, че си постигнал всичко. Най-често е тъкмо обратното.

Но да повторя - интересува ме не толкова Векилска, колкото Поли. Забелязвам, че тя прави опити да избягва телевизионните еквиваленти, сигурно дори се гнуси от тях - кой обаче тогава ще им обърне внимание или ще ги скастри.

Мълчиш си и така ставаш неволно съучастник в производството на еквиваленти.
Те пък се надяват да не ги оценяват по същество - това най-много ги плаши.
От доста години оценъчната дейност е в изолатора - вместо това най-безцеремонно хвалят актуалните телевизионни фигуранти, пришиват им дори ангелски криле.

В същото време, докато се занимават с различни бездария, пропускат да поощрят истински талантливото - като Мая Костадинова /Канал 3/, примерно, за да не развалят идиличната картина от еквиваленти.
Мая е отличен водещ, грамотен, със реално самочувствие, владее се безупречно, камерата я обича, може светкавично да смени очарователната си непринуденост с язвителност, абсолютно е овладяла ролята си и я изпълнява с видимо удоволствие.

Още се чудя защо от Нова телевизия толкова харесаха навремето Ани Салич - всичко за нея приключи с отмъкването й от Би Ти Ви.
Сега я представят като Майка Тереза в някои социални инициативи, вероятно за да оправдаят заплатата й.

Сякаш се страхуват да сложат на професионалния кантар еквивалентите и да преценят трезво: този само дебелее и стои на едно място, този деградира и вече дори не е и еквивалент, а този надхвърли очакванията ни.

Решиха да произвеждат евтини звезди-еднодневки от пошли продукции - обаче всъщност се оказа, че именно те постепенно колонизираха телевизиите.
И това беше неизбежно, понеже от години подготвяха всеядността на публиката, упорито и съзнателно я лишиха от критерии.
Медиите се обвиняват една друга за този провал, за това позорно падение.

„Сериозните“ медии се опитват да захапят масовите издания - колкото да забравят, че и те самите имат немалък принос в млаткосъздаването.
И те отдавна са се превърнали в пристан за всевъзможни еквиваленти - ако не пишат за млатките, няма да ги четат, така се оправдават; телевизиите пък се плашат, че ако не приютяват млатки, няма да ги гледат.
Капанът отдавна е щракнал - всички са вътре и не могат да се разминат от млатки. Приятно прекарване.

Но пък така си осигуряват безопасност - млатките са новите ВИС или СИК, внимателно охраняват медиите да не се чуе нещо неприемливо от тях – имам предвид, неприемливо за Властта.
Качественият човек на този фон е направо опасен, умното слово е опасно, може да предизвика вълнение в Блатото.

Отгоре на всичко, и телевизионните клонинги трайно обсебиха терена, цяло чудо е как досега не са ме упрекнали, че „Всяка неделя“ е преписана от някой от 12-те й клонинга.
Еквивалентите се чувстват добре и в това отношение, още повече, че никой не ги подкача за безнаказаната им крадливост.

Веднъж Евтим Милошев направо щеше да ме разплаче - добре, че Волен Сидеров се беше разбеснял наблизо зад любимите си барабани и това ми вля известен кураж.
А Евтим ми разказваше, как навремето, когато взел да продуцира нещо като „Всяка неделя“, мерили с хронометър времетраенето на отделните съставки на оригинала, дотам стигнали - и все не успявали и не успявали да направят нещо различно.
Трогателно признание - обаче казано на ухо, в съпровод с тъпаните на Волен.

Аз пък още навремето съчиних един кеворкизъм и забравих за клонингите.
Беше нещо в смисъл, че „Всяка неделя“ и досега се усеща като актьор, който дори без да напуска гримьорната си, получава аплодисментите на публиката. Хубаво утешение, понеже никой нямаше намерение да се занимава с имитаторите.

Никой няма желание да се занимава и с друго - например, с налудните волности на политическите коментатори, особено на „международниците“.
Навремето, в „онези“ години, повечето от тях ги смятахме за празноглавци.
Празни глави - обаче не спираха да мелят за другарА ТодАр Живков, както се изразяваше един.
Сетне, след „Промяната“, успяха набързо да скрият тъпотиите си.
Голям зор видя Асен Агов, който освен словесните си угодничества, трябваше да изтрие и филмите си за комунистическите движения по света.

Сегашните международници пък са вече съвсем фриволни.
Нищо не пречи на някой от тях да предскаже, че Турция ще се разпадне, примерно - и ако това не се случи, да се изцепи с друга глупост: Ако Тръмп падне, може да повлече и Путин.
Тома Томов ги реди тия - нали е депутат, вече може да говори всичко - особено пред несмислени водещи.

Тъй или иначе, телевизионната критика пропусна една важна тема: словоблудствата на политическите ни коментатори до 89-а година и ги остави да си съчиняват биографии на книжни тигри.

Да отделим известно внимание и на еквивалентите/съответниците в политиката.
Те имат едно основно предназначение: да внушават на „простолюдието“ фалшива приповдигнатост - тя пък е особено заразителна за медиите.
Чуха се и гласове, че сме били черногледи - а точно скептицизмът е най-живителната черта на Народа.
Държи го буден от упойките, които непрестанно му бият от 30 години насам.