Шантал Делсол: "Родител 1" и "родител 2" или докъде може да стигне отрицанието на здравия разум?

Поправката в законопроекта за "училище на доверието" стана искрата в бурето с барут. Тя беше приета на първо четене с мнозинство, въпреки препоръките на правителството. Поправката предлагаше да се използват понятията „родител 1“ и „родител 2“ вместо „баща“ и „майка“ в административните формуляри на системата за образование. Трябва да отбележим, че поправката не е окончателно приета и едва ли въобще ще се приеме. Сенатът по-скоро ще гласува против. Освен това, предизвиканата от поправката вълна от възмущение показа на авторите ѝ, че нямат шанс. Те вече предложиха друга поправка, която отстъпва от заявената позиция.

Цялата тази ситуация представлява по-голям интерес от гледна точка на противопоставянето на идеи. Както е известно, всяко политическо течение в споровете обвинява опонентите си, че правят „идеологически“ изказвания. Но това не би трябвало да се тълкува като обвинение нито от едната, нито от друга страна, освен, разбира се, ако нямаме работа с истински примитивен фанатизъм. Работата е там, че ние сме свидетели на противопоставянето на две „идеологии“ в широкия смисъл на думата, тоест на представите им за света и обществото. От това не трябва да се срамуваме.

На рубежа на века ни се струваше, че епохата на идеологиите е останала в миналото, но това беше грешка. Консервативните течения, било то християнски или не, в целия Запад днес активно се противопоставят на постмодерните течения в сегашния им вид. Тази борба се води съвсем отскоро и затова все още няма име. Емануел Макрон говори за „прогресисти и „популисти“, но второто понятие по своята същност е оскърбление и по възможност трябва да се избягва. Във всички случаи, никой не отрича, че става дума за две непримирими гледни точки.

Горепосочената поправка предлага да се заменят понятията „баща“ и „майка“ с „родител 1“ и „родител 2“ в училищните формуляри, „за да се демонстрира уважение към еднополовите семейства“. Иначе казано, подразбира се, че това трябва да възпрепятства дискриминацията на еднополовите двойки, които днес са принудени да изкривяват своята идентичност, за да се впишат в обществото. Тоест, за да се предотврати дискриминацията на еднополовите двойки, се предлага да се въведе дискриминация на хетеросексуалните двойки, тоест предлага им се да изкривят своята идентичност, за да се „впишат“. Само че хетеросексуални двойки практически са всички родители, а еднополовите семейства с деца са нищожно малко.

Тук веднага ще ни възразят, че хетеросексуалните двойки нямат причина да се чувстват дискриминирани, защото посочените „родител 1“ и „родител 2“ не са погрешни, а са по-широки понятия. Именно в това се крие и основния смисъл на поправката. Под предлога за проява на уважение към еднополовите двойки, се придвижва по-нататък набралата вече обороти тенденция за ликвидиране на разликите.

Впрочем, консерваторите предсказаха въвеждането на подобни мерки още по време на дебатите по закона за еднополовите бракове през 2013 г., но тогава опасенията им бяха наречени празни фантазии. За съжаление обаче ние не можем да наречем плод на въображението факта, че представляващите незначително малцинство наши съграждани, активисти (от които даже не всички са хомосексуалисти), искат да отидат колкото се може по-далече, като премахнат всички прояви на идентичност, особености, роли и принадлежности, пускайки в ход всички налични символични средства. Единствения въпрос сега е колко далече могат да стигнат. В сегашния конкретен случай не им провървя.

Интересно е също, че номерираните наименования дискриминират, например, „родител 2“. Ако един човек е „родител 2“, това означава ли, че той е по-малко важен, вторичен и играе ролята на прислуга? Не създава ли тази номерация условия за спорове и кавги?

На фона на този нов и сериозен проблем докладчикът от партията „Напред, република“ Ан-Кристин Ланг заяви, че се подготвя друга поправка, която ще се предложи и ще замести както наименованията „баща“ и „майка, така и „родител 1“ и „родител 2“. Това всъщност е един своеобразен способ да си измие очите.

Във Франция няма никакви заговори за утвърждаване на джендърната идеология или за спасяване идентичността на бащата. Съществуват само отделни групи от активисти, които всячески демонстрират отхвърляне на разликите, границите и идентичностите, в стремежа си да ги заличат. Освен това, имаме доста инертен народ, който иска от управляващите само да проявяват здрав смисъл, тоест бащата да се нарича баща, а майката да се нарича майка.

На тези отхвърлящи здравия смисъл активисти много им се иска да ни заведат в едно фантасмагорично общество, където са заличени всички критерии на действителността. Трябва ли да напомним (сигурно трябва), че практически всички двойки са съставени от мъже и жени, които са станали баща и майка в резултат от раждането на общото им дете?

Оруел беше прав, ще ни се наложи да се борим, за да може да кажем, че две и две е четири.

Превод за "Гласове": Никола Стефанов