Лицемери: Бели на лице, черни на сърце

Ако кажеш за някой нашенски политик, че е „лицемер“, само ще го зарадваш.
Лицемерието се схваща от повечето ни политически сурватки като някакво висше изкуство, достъпно за малцина, като нещо, с което можеш да се гордееш.
А, всъщност, нашите ахмаци са си едни прости фурнаджийски лопати, нищо повече.

Във великия речник на Найден Геров подобни хора са наречени „двоелики лопати“.
Дяволът ме подръпна за пеша, та погледнах там за „лице“ и „лицемерие“. И попаднах на краткия, но изчерпателен портрет на днешната ни политика.

Ето: „Няма лице, няма сурат, не го е срам, не зима от нищо, мига“.
„Видиш му лицето, не му видиш сръдцето“.
„Бял на лице, черен на сръдце“.
„Плюйни ми на ръката, та да тя /те/ помажа на лицето“ – това вероятно се отнася до привичките на Чорбаджиите/Лидерите, макар че днес те направо плюят по лицата на своите си хора.

А много често те сами успяват да се заплюят.
Ето, от ВМРО бяха „против“ опрощаването на дълговете на Мюфтийството. Това е един от многото случаи, когато, всъщност, тяхното „против“ означава „за“. Така действа двоеликата лопата“.
Някой зевзек трябва да направи списък на „несъгласията“, на фалшивите бунтарства на войводите/лопати – и направо ще им видим робските сръдца/сърца.

Обаче никой няма да си губи времето за това – у нас всички са наясно с притворствата на Политическата Секта. И някак си живуркаме редом: простолюдието в катуна си, Сектата – в страховете си, цялата в плюнки.

ВМРО все е „против“, обаче и все подпира бутовете на Властта – и хората там никак не се притесняват, че са станали за смях с дърварското си лицемерие.
Обаче трябва да се има предвид, че то е и форма на преданост, предназначена за Падишаха.
Отдавна са си извадили сърцата и са ги изсипали в краката му. Могат да са „против“ до свършека на света.

Универсалната Захариева пък си е направо троелика лопата.
Преди време, без да ѝ мигне окото, тя каза, че българите, които емигрирали, вече били по-малко, в сравнение с тия, които са завръщали тук. Което си беше чиста лъжа, но не ѝ обърнаха особено внимание, свикнали са ѝ вече на госпожата.

Сега очаквам всеки момент тя да запърха около скорошното изследване на ГАЛЪП за тенденциите сред младите българи.
Разбира се, медиите, особено телевизиите, веднага надуха фанфарите, те са им непрекъснато под ръка, ето как: „Все по-малко млади българи планират да емигрират в чужбина“.
Радост за душата, плюйни ми на ръката, та да помажа по лицето телевизионната публика. Захариева ще пърха, обаче фактите зад заглавието са позорни.

Казано от сръдце, младите българи направо са оскотели: немалка част от тях /до 29 годишна възраст/ не обичат да четат, не бързат да започнат самостоятелен живот и не се интересуват от политика – само 7% от анкетираните проявяват интерес към нея. Пак толкова – само 7%! - си търсят активно работа, отгоре на всичко са убедени, че трябва да имаш късмет, за да си намериш. 65% от младите още живеят в дома на родителите си. И най-стряскащото: всеки пети младеж въобще не чете, включително и тези с висше образование.

Готово: сготвени са – по образ и подобие на Лопатите.
И след всички тези факти трябва да си недонаправен, за да се чудиш, защо не искат да емигрират.
За какво му са на Света тези отчаяни хора, какво да ги прави, защо изобщо да ги приобщава.
Дори да са напълно безкнижни, младите все могат да си направят простата сметка, че там никому не са нужни.
Те са пределно обезверени и е въпрос само на време тяхната отчужденост да прелее в нещо друго.
Спокойно: това няма да е някаква съпротива, дори вяла, тя се ражда през/посредством четенето.

Да видим сега как ще се разтече плюнката по лицето на Лицемерите.
Те, естествено, ще представят крушението като победа – нали ви казвахме да не четете, вижте ни нас докъде стигнахме, наплюнчени, но какво толкова.

Ей толкова са нахални опаковчиците на Лъжата. И винаги предпочитат да се взират в отделни отломъци от Пропадането, а не в цялостната картина.

Хубаво - младите предпочитат да вегетират тук, вече нямат смелост да се преборят „навън“ - ами тогава, какво е обяснението, че циганите – нашите – се изселват по цели махали в Германия.
Например, Столипиново се настанява в Дуисбург, научихме това от „Репортерите на Би Ти Ви“ и така десоциализира този германски град. Каква радост за нашите Лопати!
Утре ще кажат, че това е знак за единението ни с Европа…

Тъй. Младите не четат. И не се интересуват от политика. Идеални условия за Възхода на Сектата.

Младите нямат представа какво е нормалния живот, нормалността сякаш не им се полага.
Полага им се свободата – да бъдат пасивни, отчаяни, напълно отказали се, ампутирани от елементарно любопитство, обаче омаяни от дима на наргилето.
Каква магия им направиха, за да ги превърнат в такава пихтия.

И какво става с „Душата на страната“, ако използвам думите на Еманюел Карер – какво става, когато само 7% от младите обръщат внимание на Лопатите, а все по-малко от тях четат /нещо си/?

В крайна сметка, те са образа на Прехода, тази безподобна Уличница, родени са сякаш от Нищото, все това ги убеждават – а напред, в далечините, виждат катуните от Столипиново, които превземат Света; и те се оказаха по-смели.

Петър Увалиев, този знаменит българин, наричаше емигрантите ни „никъдници“. Каквото и да постигнеш „там“, все те разяжда горестта.
Е, сега „никъдниците“ са тук, навсякъде край нас…

Маркес казва на едно място в „Спомен за моите тъжни проститутки“: „Забравиха телом и духом мечтите, докато действителността не им даде урок, че бъдещето не е това, което са мечтали, и тогава откриха носталгията…“.
За нашият случай, с младите, сякаш е по-уместно да кажем: откриха Безнадежността.

А Лопатите сякаш са получили някак разрешение от Господ да не им обръщат внимание.