Чакат да хванат първия влак на запад

"Голям брой добре образовани хора - IT-специалисти, лекари, медицински сестри – заминават за Германия, Австрия или Великобритания“, казва пред вестник „Ди Велт“ Хелене Кортлендер, ръководителка на софийското бюро на германската фондация "Фридрих Еберт".

За една млада жена, която също смята да се присъедини към мигриращите специалисти, разказва обширен репортаж в притурка на германския седмичник „Ди Цайт“. 23-годишната Лора Василева следва медицина в София и иска да работи в Германия. През лятото тя изкарала практика при един софийски лекар, работила и в Германия. Той ѝ препоръчал да учи немски и сега младата жена вече добре си служи с немската медицинска терминология. Лора иска да специализира очна медицина и разказва, че в София е много трудно да се добереш до квалификация в тази област.

В столицата има добра апаратура, но за асистентско място се чака с години, а една нейна позната дори трябвало да си плати, за да специализира. Лора е софиянка и не може да си представи, че след дипломирането си ще работи в провинцията, където на всичкото отгоре няма почти никакво оборудване. „Аз съм млада, сега са най-добрите ми години“, казва тя и добавя, че тъкмо поради това иска да вземе специализация по очна медицина в Германия.

Един лекар в София взима около 900 евро

Всичко опира до разликата в заплащането, отбелязва в същата връзка „Ди Велт“. България е най-бедната страна в ЕС, заплатите са съответно ниски. В повечето случаи българските специалисти обръщат гръб на родината си заради ниското заплащане на труда, допълва картината австрийският „Винер Цайтунг“. В София един лекар със специалност може да изкара и 900 евро месечна заплата, но лекарите в провинцията са принудени да се задоволяват с наполовина по-ниски доходи. Още по-драстични са разликите в заплащането на медицинските сестри: в София една сестра в операционна има възможност да получава до 400 евро, докато колежките ѝ в по-отдалечените краища на страната нерядко взимат само по 130 евро.

Авторката на репортажа в „Ди Цайт“ припомня, че младите асистент-лекари в германските болници започват с брутна заплата от 4 402 евро. Лора Василева разказва за своя приятел, лекар в българска болница, който за 40 часа работа седмично печелел около 350 евро. „Защо човек да следва шест години, а после да изкарва толкова малко?“ – пита се тя. Двамата с приятеля ѝ вече са проучили какви са изискванията в Германия и смятат, че ще се справят.

Лора признава, че малко се страхува да замине за непозната страна, с чужд език и неизвестна обстановка, но пък знае, че винаги може да се върне в България. И че ако не се опита да работи в Германия, после цял живот ще съжалява. „България няма да се промени, нито пък аз мога да я променя“, казва младата жена. И добавя, че може да промени поне собствения си живот.

"Българските родители направо тласкат децата си към чужбина"

В своята публикация отпреди година „Ди Велт“ припомня, че през 2016 година в Германия са живеели 260 000 българи, които, „противно на всички предразсъдъци, в повечето случаи са добре образовани специалисти.“ Вестникът пише, че българските студенти в Германия са една от най-многочислените групи чуждестранни студенти. „А българските родители понякога направо тласкат децата си към чужбина – и са шокирани, ако тези деца се завърнат. Стряска ги мисълта, че може би са се провалили зад граница." Според „Ди Цайт“, през 2017 г. в Германия са работели 1570 български лекари. Вестникът цитира данните на Българския лекарски съюз, че между 2015 и 2018 общо 1692 лекари са обърнали гръб на страната. Фактът, че лекари така масово напускат България, води до липса на медицински персонал, особено в провинцията, отбелязва вестникът. В страната остават по-възрастните и болни хора, чието медицинско обслужване става все по-трудно, а пенсионната система рискува да се срине, коментира изданието.

Лора Василева иска да замине за Германия не само заради по-добрата професионална перспектива, пише „Ди Цайт“. Тя го прави и заради… баба си. През зимата възрастната жена трябвало да носи яке и шапка в дома си, защото с малката си пенсия не можела да си плаща парното. А Лора не иска и нейните родители един ден да се окажат в същото положение.