За и против закона за конфискацията

Два дни и до късно снощи парламентът обсъжда Закона за конфискация на незаконно придобито имущество. Първо се обсъждаше дали може да има конфискация, преди съдът да се е произнесъл или не. След това народните представители засегнаха темата за „чувство за справедливост" у гражданите, които евентуално дават сигнали за незаконно придобито имущество.

Мая Манолова от „Коалиция за България", която е противник на приемането на новия закон, наблегна на факта, че той не се предвижда за хора, които работят с публични пари. По думите й, този закон не е насочен срещу хората от високите етажи на властта и срещу организираната престъпност, а срещу обикновения гражданин.

„Това наше опасение, че ще бъде един репресивен и мракобеснически закон, се потвърждава от текстовете, които бяха приети", заяви Манолова в ефира на Нова телевизия.

Депутатът от ГЕРБ и зам.-председател на Народното събрание Анастас Анастасов каза, че в общи линии всички депутати от водещата парламентарна група са присъствали на дискусиите и гласуванията и че категорично законът ще бъде приет.

Основната дискусия е на тема справедлив ли е органът, който ще преценява и дава предположения дали имуществото на даден човек е незаконно и дали той може да генерира печалба от него над 150 хил. лева.

Според Манолова тук става дума за един партиен и политически орган, изцяло назначен от ГЕРБ, който ще извършва проверките. По думите й, пет души с неограничени правомощия, без контрол върху тях, ще решават съдбите на хората. Посочено е, че председателят на комисията е назначен от премиера, друг член - от президента, а трима се избират от Народното събрание.

„Обяснявам какъв е органът, за да е ясно, че лицата, които ще правят проверките, ще бъдат изцяло партийно и политически назначени", каза Манолова.

Проверка може да бъде назначена върху даден гражданин и в следствие на донос от друг гражданин или административно лице – дори анонимно. „Страшното е, че такъв донос срещу съседа си, ако обект на тази проверка сме аз или г-н Анастасов, това е нормално, защото според мен политиците трябва да бъдат проверявани. Тук става дума, че ще бъдат засегнати само определени граждани, по преценка на политическия орган – тези граждани, които не са удобни на властта", допълни депутатката от левицата.

Анастасов каза: „Принципът на избиране на комисията е абсолютно същият, който е по сега действащия закон. Ще има представители на министерски съвет, президентството и Народното събрание."

Депутатът от ГЕРБ уточни, че основанията за назначаване на проверка може да са следните: Обвиняем сте за престъпленията от каталога на Член 22 на Закон за административните нарушения или по Член 24 има административно нарушение, за което има административен акт влязъл в сила.

Манолова възрази, че в този административен акт, никъде не се споменава какви облаги генерира гражданинът от имуществото си. Анастасов уточни, че облагите са предполагаеми и обект на преценка на комисията, която назначава проверката по новия закон. Манолова смята, че това е субективно и прави закона "срамен".

Решение на спора дали това е справедливо или не, дали в такива текстове се крие опасност за обикновените граждани, като например тези, които са работили в чужбина и не могат официално, по правилата на НАП, да докажат доходите си в България за години назад – не се стигна.