След като изгуби псевдореволюционната си манифестност и патоса да ни внушава уважение към труда, какъв е смисълът на 1 май днес? Какво честваме: икономическия си невървеж, широката социална ножица или обзелите ни апатии?
Коментар на Мирела Иванова, Дойче веле
"Младежката безработица надхвърля 30% у нас." - из новините на Вести.бг
Революционният някога Първи май днес може да има много имена – БСП е взела решение да го отбележи под алените си знамена като Ден на гнева. Емоциите на трудовия празник могат да бъдат прочетени през различни лупи. През тази на носталгията например. Доста употребявана в трудни времена като днешното, тя умилително ни напомня задължителните манифестации на всички трудещи се и социалната идилия, в която нямаше нито безработица, нито милионери, нито пазар на труда.
Ако разгледаме деня на труда през лупата на търсенето и предлагането на работни места и за целта прегледаме внимателно обявите, ще останем с впечатление, че страната ни е доста просперираща: търсят се най-вече пазачи и охранители, които да пазят и охраняват наличния просперитет. Следващите по масовост обяви са за продавачки – голям парадокс при свитото потребление.
Престижно ли е да се работи всъщност?
Третата лупа е в ръцете на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, който вижда през нея, че "въпреки сложната икономическа ситуация през последните три години средната работна заплата се е повишила от 609 лева през 2009 година до 707 лева през 2011 година. Безработицата към 31 март пък е 11.5 процента и се наблюдава леко сезонно раздвижване".
Аз също държа лупа, която ми разказва анти-мита за "прословутото българско трудолюбие". На никого не му се работи особено, защото почтеният труд се обезцени на ента степен и с него не се печелят нито пари, нито обществен престиж. Масовата тяга е към някаква далавера или удар, манталитет, който рязко разцъфтя в постпреходния опит и днес берем гнилите му плодове. Днес е престижно да си бизнесмен на ръба на закона, да си търговец на влияние, еманципирана мутра, собственик на заложни къщи или обикновен лихвар. Дори като такъв можеш да си позволиш лукса да наемеш бригада от биячи, за да поддържаш уважение към отрудената си персона. Не ми се отваря и дума за големите хиени, които вече са обществено признати и медийно легитимирани съчинители на басни за първия си милион.
Отвъд гнева – в апатията
Затова и 1 май изглежда не като ден на гнева, а на апатията – на всички ни е дошло до гуша от масовия икономически невървеж, разчекнатата социална ножица, руинирания малък и среден бизнес, сринатите авторитети на преподавателските и лекарски професии, късата каишка, на която се изредиха да ни държат всички управлявали ни с нашите гласове правителства.
Днешното управление също ще види зор с някои от добрите си идеи. Трудно ще се събере някаква трудова енергия, камо ли ентусиазъм, за да обърнем палачинката. Ценностният фундамент, който крепи и мотивира гражданите да работят за себе си и за обществото, е доста прогнил, крилатите мисли и български поговорки, обобщаващи високия смисъл на труда съвсем са изветрели. Мързи ни дори да си изчистим боклука – и какъв ти тук гняв, какви ти двайсет лева, с които се повишава минималната работна заплата...
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 какво честваме ли ?
Какво честваме:
икономическия си невървеж, широката социална ножица или обзелите ни апатии?
-----------------
с две думи - на първи май честваме празника на полираните мозъци,на догмите.......изобщо на глупостта!
-
Коментиран от #7
07:21 02.05.2012
2 Един от милионите такива.
08:42 02.05.2012
3 Ники Николов
08:58 02.05.2012
4 Мики Миколов
19:49 02.05.2012
5 работодател
Коментиран от #6
09:15 03.05.2012
6 Безработен
До коментар #5 от "работодател":
@5 - Умно приказваш и ДОНЯКЪДЕ вярно. Ще ти нахвърлям малко ФАКТИ. Всичките ми бивши работодатели - крупни фирми, шефовете след петък 17.00 бяха неоткриваеми. Ходиха на почивки (поне за седмица) минимум 3-4 пъти в годината + всички национални празници, че и повече от половината съботи и недели. Кой обикновен работник, че бил и на 1000 евро ще си позволи да отиде за събота и неделя от София на морето на хотел или на Банско, Пампорово, Боровец и т.н.? Тва с многото работа сме го чували, ама то малко като приказката за сития и гладния - зависи от коя страна си. А и колкото да искаме всички да сме "бизнесмени" няма как да стане, нали? Все пак се изискват качества които не всеки притежава! Аз лично не бих могъл да продам кола например която знам, че е пълен боклук и да приказвам, че е "като нова"... Не бих могъл да продавам стока купена за 5 лв на цена от 15-20, че и повече лева! (300-400% надценка)! Не бих могъл да взема за 4-5 часа работа пари за които знам, че средният българин работи седмица поне... Това не ми пречи да съм перфектен изпълнител, дисциплиниран и лоялен - примерно. По време на строителният бум се видя, че дори общите работници взимаха много добри заплати. Сега къде са тези заплати?! Да не би да ги няма защото работника е станал по мързелив?!?!?! А как така, че същия Иван, Драган или както и да му е там името за същите 8-9 часа дневно просто малко по на запад взима в пъти повече!? Да не би там да е по квалифициран или изведнъж производителноста му е станала 5-6 пъти по голяма?!?! Дали пък тук не работим, защото не плащате?! Пример: пускам автобиография - това, да можеш, онова да знаеш, ще имаш задължения и извън длъжностната характеристика на длъжността за която кандидатствам и като стане въпрос за заплатата - мрън, мрън - жълти стотинки! Е, хубаво, ама ако ме взимаш да се уча, а след като имаш изисквания като за професионалист дето дори и на запад не са толкова разнородни и многоцелеви що и заплатата не е подобаваща?!?! Дали ако взимам 1000евро и знам, че ако ме уволнят ще взимам на друго място максимум 500 дали пък няма да си седя на г.за и да се старая?! А като знам, че дали за тоя, дали за оня, аз ще опъвам за същите стотинки, а той с новата кола с поредната "Златка" на курорт...?! Спасение има за всеки - съгласен съм! Кой от тотото, кой от наследство, (веселата част), за някои;) - близо 2 млн!- през терминалите на страната!Пожелавам ти да прогресираш, но моля не забравяй, че не всеки е нагъл, лъжец, подлизурко,мутра, връзкар, безсъвестно мекотело и най-вече: не става с много работа, а с работене умно!
11:49 03.05.2012
7 Сарафов
До коментар #1 от "какво честваме ли ?":
1-ви май е важна дата ,но никой не си прави труда да вникне в историята и смисъла му. Точно затова се гърчим по 12 часа за без пари на буквално измислени бизнесмени.Ако всички масово си потърсим правата ,които нашите бащи и деди са извоювали в годините на раждане на западния див капитализъм това от което се оплакваме нямаше да го има да го има.Платения годишен отпуск ,болнични,отпуск по майчинство, допълнително заплащане на извънреден и нощен труд, доп.заплащане и привилегии за тежък труд при вредни условия, 5 ДНЕВНА РАБОТНА СЕДМИЦА,8 ЧАСОВ РАБОТЕН ДЕН...Позволихме на шайка измамници и бандити да ни отнемат всичко това,а сега се оплакваме ....15:39 03.05.2012
8 До "работодател"
15:59 03.05.2012