Бедните да не раждат, а да мрат

Коментар на Вихра Павлова

Цялото медийно пространство е окупирано от сладникавите лозунги на „загрижени“ за българския народ кандидати за евродепутати. Обещания се сипят като на циганска сватба: „сега обещаваме – после ще даваме“.

Единици обаче подкрепят в момента борбата на този народ за спасение на децата – най-скъпото, най-ценното, единственото ни богатство, което ни е останало като нормални родители и хора. Мълчанието по тази тема е оглушително. И маските падат!

Опитват се да неглижират проблема по всякакъв начин, като нагло ни обвиняват, че сме неграмотни, невежи и неправилно тълкуваме предизборно „замразената“ Национална стратегия за детето 2019-2030 г., Законa за закрила на детето и т.н. Същите обвинения се сипеха и по отношение на Истанбулската конвенция. Има обаче честни и достойни юристи, все още непродали душите си, които взеха страна и подробно обясниха на хората опасностите от тази Стратегия и съпътстващите я нормативни промени (1), с което обосноваха и опасенията на родителите.

Няма държава без народ, господа кандидати за евродепутати. А този народ е на прага на историческото си изчезване. И не без благословията на същия този Европарламент, към който вие така силно сте се устремили.

Неолибералната пазарна вакханалия, натрапена ни от това наднационално глобалистко ядро, ни върна в епохата на Малтус. След като разграбиха цялата ни промишленост, съсипаха армията, приватизираха сигурността, природните ни богатства, ресурсите, вкючително човешките, здравеопазването и образованието, корпорациите и техните мрежи от НПО днес печелят от търговия и с децата ни. Да, търговия! Ужасно доходоносна! „Пазар за бебета“! Нищо лично, просто бизнес.

Над 2000 българчета на година се отнемат предимно от най-бедните райони на страната ни с посредничеството на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и „всички отговорни държавни институции, както и с гражданския сектор, с международни организации, с академичната общност и др.“, които можете да видите на страница 51 от Националната стратегия за детето 2019-2030 г., проект 26. 12. 2018 г., а също и в Регистър на акредитираните организации за посредничество при международно осиновяване.

Деца, оказва се, трябва да имат само тези, които имат средства да ги издържат. Това е т. нар. Малтусиански модел.

Томас Робърт Малтус (1766-1834) е потомствен английски аристократ. Получил високо системно образование при частни педагози и колежи, той завършва и – забележете – Духовния колеж в Кеймбридж, придобивайки духовен сан. Работи като свещеник в малка селска енория… През 1805 г. става професор и оглавява катедрата по „Съвременна история и политическа икономия“ в колежа Хелбъри. Той е първият професор по политическа икономия в Англия.

Законът на Малтус за народонаселението гласи следното: съществува постоянно създаваща се и прогресираща диспропорция между ръста на населението и много по-слабия ръст на благата, необходими за неговото изхранване. Населението нараства в геометрична прогресия, докато средствата за негово изхранване – в аритметична.

Вероятно вече се досещате за решението на проблема. В „Есе върху принципите на народонаселението“ английският аристократ (и духовник !) пише: „Човек, дошъл на заетия вече свят, няма право на никакво препитание, ако родителите му не могат да го изхранват и ако общността не се нуждае от неговия труд. Всъщност, той е излишен на тази земя. За него няма място на великия пир на живота. Природата му заповядва да се махне …“(2).

Тези твърдения се споделят и свободно тиражират от богати хора от XIX век и до днес. Малтус не е оригинален, но е първият който най-арогантно ги превръща в наука. Есето на Малтус е публикувано през 1798 г. – година преди края на Великата френска революция (1789 и 1799 г.). „Случайно съвпадение“?!

От началото на 70-те години Римския клуб (3) подготвя доклади за динамиката на индустриалната икономика при използване на ресурсоемки технологии. Според тях продължаването на растежа в условията на висок демографски прираст неизбежно ще доведе до остър недостиг на ресурси, включително продоволствени, и катастрофално замърсяване на околната среда. Затова Римският клуб предлага да се ограничи развитието на икономиката, да се намалят материалните блага за населението, рязко спиране на раждаемостта, съхранение на статуквото както в производството, така и в социално-икономическата и политическа сфера.

Докладите неслучайно са наречени „малтусиански“ (4) и по-късно категорично са опровергани. Противно на тезиса в тях, че производителните сили обезпечават ръста, но изчерпват необходимите за него ресурси, съвременните изследвания доказват, че развитието на производителните сили е достигнало такова ниво, при което само 15-20% от работната сила са достатъчни за обезпечение нормалния живот (5).

Всички ние, „невежите“, сме наясно кой и по какъв начин изчерпва ресурсите. Кой и как замърсява околната среда в перифериите, за да остане тя чиста в центъра. Кой и как отнема залъка, унищожава природата и замърсява водите на „гадните бежанци и мигранти“, които бързат да нахлуят в Европа на талази, за целта на което нашата територия трябва да бъде обезлюдена…

Демографският прираст е тежест за икономиката, но несправедливото преразпределяне на благата е много по-фатално – виждаме го по улиците на Франция и не само там… А България е в демографски колапс (не „криза“)! И колониалното ядро в ЕС няма интерес това да се промени! Но народът е наясно с това.

Според ново проучване на „Галъп интернешънъл“, мнозинството български граждани – 56% не смятат, че европейските избори ще променят живота им. 22% очакват позитивна промяна, а 14 % – негативна. Останалите се колебаят. Дали евроизборите ще променят нещо за България? 43% не вярват, 27% очакват позитивна промяна, а 15% – негативна. За самата Европа европейските избори ще променят нещата към по-добро според 34% от българите. 29% смятат, че за Европа промяна няма да има, а според 9% промяната ще е негативна (6).

Борбата за децата ни продължава и тепърва ще се радикализира. Както са написали мъжете от „Асоциацията на бащите в България“, „Спрете това безумие докато можете все още. Не утре или други ден, още сега. Утре ще е късно за всички. България няма да стане никога Норвегия или Великобритания, българските родители няма да търпят някой да се гаври с децата им!“ (7)