Размисли по Закона за изменение на закона за политическите партии

След като една седмица всички партии и коалиции мълчаха, включително и тези, от чиито гласове са взети пари, след като медиите се направиха, че нищо не се е случило, и след като минаха изборите, Министерският съвет изведнъж се разбърза и на 28 май 2019 г. внесе законопроект за изменение на Закона за политическите партии.

Законопроект, който е излишен, но явно необходим, за да оправдае действията на министъра на финансите. Чудя се как Министерството на финансите веднъж не се обърка и не изтълкува един данъчен закон в полза на нас, данъкоплатците, или поне на мен не ми е известно, кaто простете - но данъчните закони са очевидно неясни.

В бързането си Министерството на финансите е нарушило няколко разпоредби на Закона за нормативните актове, като не е провело задължителното обществено обсъждане по законопроекта и не е изготвило задължителната предварителна оценка на въздействието му. Такава се появява на сайта на Народното събрание няколко дни след внасянето на законопроекта. Чудя се дали и Законът за нормативните актове не е също толкова „несъвършен“ за Министерството на финансите, колкото и Законът за политическите партии.

От внесения законопроект се вижда, че на Министерството на финансите е било доста трудно да обоснове предложените изменения.

В мотивите е отбелязано, че „с оглед на яснота и еднозначност на прилагането на чл. 25-27 от Закона за политическите партии се предлагат промени, които уточняват правилата за формиране и разпределение на държавната субсидия, уреждат се също така отношения във връзка с прилагането на закона в предходни години…“ За какво уточняване на правилата за предоставяне на субсидията става въпрос в мотивите, като в разпоредбите, които се променят, отдавна е вменено задължение на министъра на финансите да определи начина за предоставяне на средствата за субсидиране. Признава се, че се уреждат и отношения, свързани с неприлагането на закона.

В скромните мотиви се посочва и че „в съответствие с обществените нагласи ще се направи икономия на бюджетни средства и субсидиите ще се фиксират в размера от 11 лв. за действително получения от партията или коалицията глас“. Нека напомня, че от 2014 г., съгласно Закона за държавния бюджет за съответната година, годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас е фиксиран на 11 лв. В заповедите на министъра на финансите за определяне начина за предоставянето на средствата за субсидиране на политическите партии и коалиции за 2017 г. и 2018 г. е наредено „да се разпределя годишната държавна субсидия, определена със Закона за държавния бюджет“.

Когато при прилагането на разпоредбите от Закона за политическите партии министърът на финансите е установил, че се нарушава фиксирания в Закона за държавния бюджет за съответната година годишен размер на държавната субсидия за един получен действителен глас, защо незабавно не е уведомил Народното събрание за това „несъвършенство в закона“? Как министърът на финансите е разпределял повече от 11 лв. на получен действителен глас, без да поиска актуализация на държавния бюджет? Или тогава обществените нагласи не са го налагали?

В оценката на въздействието се изтъква, че „очакванията на обществото са размерът на субсидията да е пряко обвързан с получените от съответната партия или коалиция гласове…“ Не очакванията, а действащият закон така е определил! Друг е въпросът, че министърът на финансите не се е съобразил със закона.

Не е ясно какво се има предвид в оценката и под „непоследователност и недостатъчна съгласуваност на свързана уредба“, след като навсякъде и в Закона за политическите партии, и в Закона за държавния бюджет, е използвано понятието „получени действителни гласове“ и текстовете са систематично свързани.

Липсват всякакви мотиви в законопроекта за предвидената „преходна уредба за формиране на размера на държавната субсидия за периода от 26 май 2016 г. до влизането в сила на изменителния закон" и защо за начало на преизчисляването на субсидията е определена точно датата 26 май 2016 г. Някъде прочетох, че според министъра на финансите „тогава е направена поправката, която позволява набъбване на субсидията“.

Точно обратното, г-н министър. Да Ви припомня, ако сте забравил, че това е датата на влизането в сила на допълнението в чл. 27, ал. 1 от Закона за политическите партии, направено от народния представител Данаил Кирилов, от която дата е отпаднало и най-малкото съмнение как трябва да се определя общата сума за субсидиране и е станало безспорно, че определянето на общата сума може да бъде само въз основа на получените действителни гласове от партиите и коалициите, които имат право на субсидия.

„Няма грешка при определяне на размера на партийните субсидии и законът е спазен“ - това пък е заявила председателката на бюджетната комисия в Парламента Менда Стоянова. Тогава не разбирам защо се бърза с промяна в закона и защо, ако няма неправомерно изплатени суми, ще се възстановяват субсидии от 26 май 2016 г. И не на хората, както твърдите г-жо Стоянова, а само на Вас текстовете не са ясни, тъй като продължавате да се правите, че не разбирате какво означава „получени действителни гласове“.

И понеже виждам, че не познавате и Изборния кодекс, ще Ви кажа, че Изборният кодекс не предвижда, както твърдите в свое интервю, гласовете на партиите, коалициите и независимите кандидати, които не са влезли в парламента, да се преливат към партия или коалиция, преминала изборната бариера. Не искам и да си помисля, че може и това да правите и се надявам да сте се объркали.

Не смятам, че предложените текстове за изменение на Закона за политическите партии са по-добри и съвършени от действащите, още повече че в голямата си част ги преповтарят. Ето един пример, за да прецените сами. Предложеният чл. 26, ал. 1 указва, че „годишният размер на държавната субсидия се определя на базата на действителните гласове, получени от съответната партия или коалиция по чл. 25, умножен по размера за един получен действителен глас“. От текста излиза, че годишният размер на държавната субсидия, определен на база, ще се умножава по размера за един получен действителен глас, което ми се струва абсурдно.

Какво изобщо влагате в „размер за един получен глас“ и каква е мерната единица на този размер? Защо просто и ясно не написахте, че годишният размер на държавната субсидия на партия или коалиция по чл. 25 се определя, като получените действителни гласове от съответната партия или коалиция се умножават по определения годишен размер на държавната субсидия за един получен действителен глас. Явно тук действа принципът не е важно хората дали разбират, а е важно Министерството на финансите какво и как разбира. Не изключвам и целенасочено да се предлагат неясни текстове, за да има възможност за по-свободно тълкуване и прилагане.

Ако законът беше „несъвършен“, както казва министърът на финансите, защо със законопроекта се предлага преизчисляване на изплатените субсидии от 26 май 2016 г. и възстановяването им от партиите? Ако сумите са били изплатени правомерно, с предложените изменения на практика се създават задължения за минало време, а министърът на финансите би следвало да познава добре практиката на Конституционния съд. Да не говорим, че някоя от партиите вече може да е прекратена. Липсата на какъвто и да е било срок в законопроекта за преизчисляване и възстановяване на надвзетата субсидия предполага, че това може и никога да не се случи.

Очевидно е, че приемането на тези изменения целят да освободят от отговорност министъра на финансите за неправилното прилагане на закона.

Коментарът е от Фейсбук