Субсидия от 11 на 1 лев е политически произвол

Промяната на закона за политическите партии в частта за финансирането на партиите и практическата отмяна на държавната субсидия с намаляването ѝ от 11 на 1 лев е изключително вреден акт на политически произвол, който управляващото мнозинство си позволява.

Този акт на произвол ще има дългосрочни и много негативни последствия за демократичната политическа система в България и представлява решителна стъпка към нейната дегенерация и блокиране.

Лишаването на политическите партии от държавна субсидия в разумен размер (не е необходимо да бъде точно 11 лева на глас) отваря вратата за пряк контрол на върха на българската олигархия върху политическия процес. И досега подобен контрол съществуваше чрез многообразни инструменти на натиск, злоупотреба с институциите и лобистка дейност върху партиите.

Макар и не особено ефективен, държавната субсидия беше един полезен буфер, който създава автономност и публична легитимност на партийната дейност.

Как ще бъде от тук нататък? Как ще може една партия да плаща за политическа реклама по време на кампания при настоящите цени на частните медии?

Очевидно тези, които са на власт и имат достъп до финансов ресурс, ще плащат и ще ползват широко медийни реклами. Опозицията ще си наляга парцалите.

Симптоматично е, че управляващото мнозинство в своето решение директно копира предложението от национален референдум на едно чалга шоу субсидията да падне на един лев. Означава ли това, че и другите предложения на чалга експертите - и особено това за мажоритарна избирателна система - също предстои да бъдат кооптирани в изборното законодателство на България?

Ако бъде въведена мажоритарна система в допълнение на лишаването на партиите от възможност легитимно да организират своята дейност и своите изборни кампании, то тогава ще последват още два много сериозни негативни ефекта върху демократичния процес в България.

Първо, мафията и олигархичният връх ще могат директно да закупуват кандидати за народни представители, които да изпращат в парламента.

Днешната система все пак създава автономност на партийно-политическите номинации от партийните организации, със или без влияние на частни и корпоративни интереси. При мажоритарни кандидати закупуването ще върви пряко и при пълно заобикаляне на партийните структури. Отивам при кандидата Х. в избирателен окръг Y. и се разбирам с него, купувам го и го ръководя през целия му мандат.

Второ, при мажоритарна система в днешните български условия в парламента ще има цифром и словом две партии - ГЕРБ и ДПС. Оттук до открито практикуване на авторитарен властови контрол в държавата има само една крачка. Но дори и да приемем, че няма връзка между решението за партийната субсидия и другите продиктувани от задкулисието искания на чалга шоуто, самият факт на бързото, безцеремонно (включително и в поведението на премиера) налагане на ново статукво - без сериозно парламентарно обсъждане, без взимане предвид на експертни и граждански мнения е скандално.

Демокрациите не работят така - освен ако не желаят да престанат да бъдат такива.

Това решение, прието от парламентарното мнозинство вчера, на 14 юни, не бива да бъде приемано от гражданството пасивно и без последствия. Необходим е открит обществен натиск върху институциите на властта за преосмисляне и балансиране на промените, които са планирани в закона за партиите. Гражданският натиск при този случай е особено необходим, защото партиите нямат кураж да протестират срещу отмяната на тяхната субсидия.

Отношението на мнозинството хора към получаване на държавни пари от политици е принципно негативно, което поражда и широко примитивно злорадство - ето, взеха им парите. Защитата на партийните субсидии не е популярна кауза в българското общество, затова трябва да бъде поета от независими експерти и организации, които да обяснят на хората какво реално се случва.

Коментарът е от Фейсбук