Френският Кольо Фичето

Само за два часа Еманюел Макрон направи това, което европейските лидери не успяваха с месеци. Той сложи край на безсънните нощи и на пазарлъците на "високо равнище". Човекът бърза и няма време за губене. Протвник на партийната склероза, Макрон събори с един удар скелето почиващо върху "Шпицкандидатите".

Като опитен зидар той нахвърли цимента между тухлите на новия европейски строеж пред смаяните лидери, преди да са изпили още първото кафе. Макрон не иска Вебер, другите са против Тимерманс. И двамата изчезват някъде на сянка. "Десницата" има най-много депутати? Макрон е демократ. Ето ви председател на комисията - член на десницата, при това на немската! Меркел не вярва на ушите си и се топи от умиление. Урсула фон дер Лаейн от резервната скамейка? Това е без значение. Оказва се, че френският президент познава немската "съблекалня" по-добре от самите германци. Дори "Вишеградската четворка", изумена, поздрави неговия ход.

Това беше първият удар на Макрон. С него той разклати сериозно редиците на противниците си. С вторият Макрон превзе банката. Кристин Лагард е новият управител на ЕЦБ. Зидарят Макрон има мистрия за цимента, но и чукче за парите. С него той може да бие през пръсти всички популисти. Скептиците останаха без глас. Химна на Европа заглуши националистите от раз. С двете номинации, на Урсула и на Лагард на върха на Европа, женомразците си изядоха шапките от яд. За сметка на това, Макрон спечели борците за равни права между жени и мъже.

Испания винаги е била с Франция. Макрон не е човек, който прави подаръци, дори и на близки приятели. Новият министър на външните работи на Съюза е испанец, но в същото време каталунец. Жозеп Борел е отявлен противник на сепаратизма и привърженик европейската идея. Неговата фигура е символ на сплотена Европа.

Шарл Мишел не е от най-симпатичните, но представлява страните от Бенелюкс и е франкофон. Остава председателското място на европарламента. Това е последната тухла от строежа на нова Европа. Мястото се пада на човек от Изток, на представител на Зелените или на социалистите. Тяхна си работа. Макрон си свърши своята. С главозамайваща бързина.

P.S. Начина по който се развиха назначенията не е от най-домократичните. Макрон първи го каза, но засега други правила - няма. Френският президент изгради динамичен управленски екип, с който вероятно ще реформира изцяло Съюза.