Без щипка бойкоборисовщина дясната манджа е безвкусна

Всички експерти са единодушни, че предстоящите кметски избори в София тази есен ще са особено важни. В момент, в който държавата на много нива изглежда като разграден двор, е от особено значение кой ще е новият стопанин на столицата. Защото промени ли се статуквото тук, пътят към генералната промяна изглежда открит. А спечели ли отново ГЕРБ, то ситуацията ще е овладяна, поне за известен период от време.

Когато говорим за кметски избори в столицата, то традиционно сред основните претенденти е "десният" кандидат. С уговорката, че ГЕРБ с поведението си не попада в тази категория. В столицата се предполага, че живее движещата интелектуална сила на българското общество, а именно на нея основно разчита "Демократична България". Коалицията, която е реална алтернатива, както на местно, така и на национално ниво. Останалите, традиционни партии няма как да бъдат такава по милиони (усвоени) причини.

Предвид всичко изброено бе особено важно кандидатът на "Демократична България" за кмет на София да бъде силен. Защото въпреки потенциала на "дясното" в София, само на него не може да се разчита за победа. Трябва да бъдат привлечени хора, както гласували за различни от кандидата на Реформаторския блок на предишните избори, така и мнозинството от 60-те % (според социологически проучвания) склонни да изберат кмет, различен от Йорданка Фандъкова сега. Особено предвид виртуалната (защото всичко около нея изглежда като надут балон) заплаха, идваща от Мая Манолова.

Решението за издигане на кандидат за кмет на София бе и първият по-сериозен политически тест за "Демократична България". За европейските избори те имаха очеваден първи избор в лицето на Радан Кънев. За следващите в листата нямаше особено значение, тъй като бе ясно, че сили за толкова гласове няма. Сега обаче ситуацията е различна. В същото време от коалицията идваха някои притеснителни сигнали и сега те се въплътиха в кандидатурата на Борислав Игнатов.

На първо място това е политическото говорене и поведение. За над две години от създаването на "Да, България" и впоследствие "Демократична България" Христо Иванов се утвърди като един симпатичен, изглеждащ честен човек, чието политическо поведение просто така и не "хваща дикиш" (казано по народному). Христо Иванов казва верни, важни, прогресивни неща, които обаче на почти никого не правят впечатление извън твърдото ядро на "Демократична България". Абсолютно същото, даже в по-голяма степен, може да се каже и за Атанас Атанасов. На "Демократична България" и трябва щипка бойкоборисовщина. В публичното поведение. Масовият българин все още не е готов за "европейски" тип политик, какъвто е Христо Иванов. Той си обича мачовското, народното, понякога просташкото поведение, каквото демонстрира Борисов. Поведение, което се забелязва. Един-два лафа, малко жаргон, бързо скъсяване на дистанцията, развъртане на медийната машина. Неслучайно едно социологическо проучване за доверието в партийните лидери наскоро сочеше 0% в графата "Не го познавам" срещу името на Бойко Борисов. Процентът на Христо Иванов бе доста сериозен. От друга страна се създава впечатлението за прекаленото самочувствие на хората от "Демократична България", дължащо се любопитно на какво, предвид липсата на сериозни политически успехи.

И така се стигна до кандидатурата на арх. Борислав Игнатов. Изобщо не коментираме професионалните му качества и подготовката да стане кмет на София. Вероятно я има в степен, няколко пъти надвхърляща уменията на Йорданка Фандъкова и особено Мая Манолова. Но Борислав Игнатов няма осанката, харизмата да привлече достатъчно гласоподаватели около себе си. А на "десните" в София повече вилилилковци не им трябват. Игнатов не е лидер, не привлича интереса на аудиторията, няма тежест и няма да заинтригува неутралния, колебаещия се гласоподавател. Допълнително притъпено изглежда поведението му от момента, в който бе оповестена кандидатурата му.

Причините да се стигне до кандидатурата на арх. Игнатов сигурно са налице. От коалицията идват сигнали, че мнозина потенциални кандидати са отказали заради страх от натиск. И въпреки че "Демократична България" очевидно нямаше силен кандидат, оттам показаха вече коментираното самочувствие и отказаха да се идентифицират със сравнително външен човек - кандидатът на "Спаси София" Борис Бонев. Който впрочем стои далеч по-добре във всички аспекти от Борислав Игнатов. И бе много по-вероятно да детронира Фандъкова, ако имаше обединение около него. С енергията си, с познанията, с немалкото резултати от дейността на "Спаси София" през годините, с "План за София". На практика неговата "кампания" се води отдавна и сегашната кандидатура е естествено развитие. Същото не може да се каже за Игнатов. Разбира се от "Демократична България" може би имат някакви аргументи срещу Бонев, които рано или късно ще трябва да обяснят. Да обяснят защо ще разцепят "десния" вот в София и вероятно ще пратят за пореден път избирателите си да гласуват на балотаж за по-малкото зло. И да пропуснат златен шанс за силна политическа заявка. И така прокламираното желание за промяна на статуквото. Желание, което не е защитено с дела. Повод за определени съмнения.