Бакалавър фармацевти бранят дипломите си с протест

Вече седма година законова поправка не позволява на бакалавър фармацевтите да продават лекарства в аптека. Въпреки че са по-многобройни в сравнение с магистрите, а повече от тях и с десетилетна практика, те се чувстват пренебрегнати и изоставени от институциите. Особено сериозен е проблемът в малките населени места, където, за да оцелеят, бакалаврите превърнаха аптеките си в дрогерии с ограничено предлагане на лекарства.

Диалогът с Министерство на здравеопазването тече бавно, казва изпълнителният секретар на организацията на бакалавър фармацевтите Лиляна Петрова. Какво се случва в момента, бягат ли нашите фармацевти в чужбина и ще има ли протести – четете в интервюто по-долу.

От няколко години се борите срещу промяната в закона, която остави бакалавър  фармацевтите без право да продават самостоятелно лекарства в аптеките. Какви са резултатите и тенденциите, които тя породи? Кои са най-потърпевши?

От 40 години реално бакалавър фармацевтите работят  в аптеките без законов статут. Обучението им се осъвременява, то е част от висшето образование, но без разписани компетенции.

Промените в закона доведоха до това, че една  огромна армия от бакалавър фармацевти нямат законово регламентирани правомощия и разписани компетенции  за работа в аптека, освен опаковане и съхраняване на лекарства средства. А право на самостоятелна работа имат в дрогерия, при това наравно с всички останали медицински специалисти - мед. сестри, лаборанти, рехабилитатори и така нататък, които нямат подготовка за фармацевтична дейност изобщо.

Резултатите от тези текстове в закона са, че в аптеките бакалавър фармацевтите работят незаконно, в малките населени места регистрираха аптеки, а по закон работят с капацитет на дрогерия. Което от своя страна породи и един сериозен социален проблем - хората останаха без достъп до нормално лекарствоснабдяване. Унищожи се един модел ,който работеше отлично 40 години, без да се предложи друго по- добро.

Как аптеките в малките населени места балансират проблема? Има ли данни колко от тях са били принудени да затворят врати, особено на фона на кризата?

Баланс няма, защото при нарушение на закона глобите са до 5000 лева. Колегите губят работните си места, /още един аспект на социалното напрежение/, населението пък губи достъп до лекарства. При това - без логично обяснение защо и кое наложи тази промяна.

Каква е числеността на Вашето съсловие в сравнение с магистрите? Каква е тяхната позиция и отношение по темата?

Бакалавър фармацевтите са основната работна сила в аптеките. Магистрите са около 5300 по регистър. Бакалавър фармацевтите са около 30% повече  - около 7000 души ,според броя на завършилите.

Но реалният брой на работещите би могъл да е ясен и точен ,ако има Закон за съсловната организация на бакалавър фармацевта, защото само съсловна организация има вменено задължение да води регистър на работещите и при необходимост МЗ ползва този регистър. Това е друг проблем за нас, който ни поставя в неравностойно положение спрямо останалите медицински специалности - липсата на съсловна организация, което води и до липса на “Наредба на компетенциите”.

Редовите магистри, тези с които работим ежедневно, ни подкрепят, ценят. Не срещаме подобаващо разбиране сред УС на БФС, въпреки многократните опити от наша страна за сближаване на позициите.

Многократно сте обявявали намерение за протест. Как се развиват преговорите с институциите и очертава ли се скорошна развръзка?

Ние винаги сме разчитали на диалог за решаване на проблемите ни. Търсили сме го на всички нива- министри, магистри, експерти, юристи. Многократно сме водили разговори. Но до момента - никакъв реален резултат.

Диалогът ни с МЗ беше прекъснат за повече от година - до 06.06.2012 г., когато бяхме приети от министър Атанасова и имаме надежда, че ще си върнем доверието в институциите. За съжаление, бюрократичната машина е тромава, но се надяваме експедитивността и обективността на новия министър да раздвижат “застоялите“ води в това ведомство и най - сетне да има реална реформа, която да кореспондира с реалността  и нуждите на обществото.. В края на месеца имаме конгрес във Варна, така че не е изключено да протестираме.

Удачна ли е възможността за преквалификация, според Вас? Кое е най-доброто възможно решение?

Повишаване на квалификацията - да. Винаги сме мислили и пак го казваме: ако към нас има  повишени изисквания, то редно е да ни се даде възможност да ги покрием и този път минава през обучение. Но да ни се предлага да се преквалифицираме в друга област или специалност, а нашите присъщи работни места в аптеки, дрогерии, аптечни складове, медицински представителства да се заемат от неспециалисти в тази област -  това няма да ни остави равнодушни.

Ако бъдем принудени, ще протестираме с диплома в ръка! И това ще бъде протест не за пари, бонуси и по- високи заплати,  а за защита на интелектуална  собственост и на професията.

Защо изобщо се стигна до това фармацевтите бакалаври да преминат от професионалното направление „Фармация” към „Здравни грижи”. Как влияе това на съсловието?

Както четем в протокола от 15.0.2005 г: “по бързата писта” ни поставят абсолютно незаконно с едно грешно за нас направление “Здравни грижи”. И още с вземането на това решение всички тогавашни членове на КЗ са наясно, че правят грешка с намерението “по-късно да се върнат на този въпрос”. Но оттогава минаха цели 7 години, няколко правителства  и никаква справедлива промяна няма.

Има ли отлив на български фармацевти в чужбина?

Да! И магистри и бакалаври. Човек като се ориентира и разбере, че никой не иска да работи за неговите професионални интереси, когато вижда бездушието на бюрократичната машина  - нормално е да потърси изход от положението-  терминал 1 или 2.

Най- странното за нас е, че наши колеги работят с дипломите си в чужбина и там ги приемат с уважение. А в България, където сме учили, където са нашите преподаватели, където работим в системата 40 години се правят, че ни няма.

Мълчи се по проблемите ни, а обществото ползва професионалният ни капацитет  денонощно..