Една оставка не изгражда доверие

Блицрокадата на върха на социалното министерство остави стъписани широк кръг от хора - политици, депутати, експерти, наблюдатели, коментатори, социолози, синдикалисти.

Майки на деца с увреждания, които протестираха с искане за оставката на Валери Симеонов като заместник-председател на парламента, също бяха изненадани в петък вечер и бяха готови да предизвикат римейк на първата оставка на Бисер Петков.

Трябва да се припомни, че когато преди година тяхното оправдано недоволство заля улиците на София, премиерът се опита да потуши своеобразния бунт, като светкавично обяви оттеглянето на министъра. Това бе изцяло в стила на Борисов и затова изненадани по-скоро липсваха. При рязък скок в напрежението, при висок риск то да засегне цялото правителство, Борисов бие отбой (лично възстановявайки справедливостта!) или жертва фигура от кабинета и висшата администрация. Примерите в тази посока оформят дълъг списък – от катастрофата край Своге през случая „Силвия Великова и БНР“ до незаплащането на първия ден от болничния и отстраняването на областния управител на Перник заради водната криза.

През 2018-а обаче протестиращите майки се възпротивиха на оставката на Петков, с когото имаха добра комуникация, и премиерът ревизира решението си.
Сега – не. Борисов побърза да запълни овакантеното място и светкавично предложи нов титуляр. Очаква се кандидатурата на Деница Савчева да бъде гласувана в парламента още тези дни.

И какво стана – протестиращите искаха оставката на Валери Симеонов, а получиха тази на Бисер Петков....

В потока от коментари през почивните дни, последвал оставката на Петков, лоша дума за него не се открои. Нещо повече – работата му като министър бе оценена с петица по шестобалната система и бе подчертано дебело, че е специалист, че е диалогичен и че най-вероятно просто е станал „курбан“.

Курбан на кого и защо?

В страна, на чиито етикет пише „най-бедната в Европейския съюз и с най-ниски доходи“, проблеми в социалната сфера винаги ще се намерят с лекота. Само за последния месец се взривиха няколко бомби, които на практика засягат цялото активно население.

Първата с пенсионното осигуряване, където се оказа, че две пенсии са по-малко от една. Най-ощетени ще бъдат първите пенсиониращи се, които задължително са се осигурявали и в частен фонд. За разлика от тези, които са се възползвали от възможността да си прехвърлят вноските изцяло в НОИ.

Проблемът не възниква форсмажорно, но не е бил огласен, за да не се предизвиква паника. От реакциите на частните осигурителни фондове пък се разбра, че проблеми има и около НОИ. Тоест, цялата система изглежда е попаднала в зоната на риска.

На пръв поглед засегнати са само тези, на които им предстои оттегляне от активна трудова дейност, но не е така. Най-младите на пазара на труда оценяват ситуацията като несигурна и настояват парите им от осигуровките да се събират в лични партиди, а не в общия кюп. Сблъсъкът, казано накратко, е гигантски. Между поколения, между социални групи, между обществено и частно осигуряване.

Друга бомба е заплащането на болничните и въпреки спешната намеса на Борисов драмата не премина в последното си действие, а започва да се развива с пълна сила. Преговарящите страни – синдикати и работодатели - си разменят ултиматуми и нито една от тях не е готова на остъпки. В края на ноември Бисер Петков обеща в парламента, че Тристранният съвет ще търси баланси. Сега балансите, ако изобщо са възможни, ще ги търси друг(а).

Нека сме наясно отсега обаче – една несправедливо решение, което ще натовари допълнително истински болните, няма да доведе до никаква справедливост, както и да е опакована пиарски (да се спрели фалшивите болнични, за което, впрочем, пътят е друг).

И условията за живот на децата без родителски грижи в България акумулираха напрежение, като станаха тема на документалисти от Би Би Си. Филм със заглавие „Скритите деца на България“ показва тези дни, че деинституционализацията им дава плачевни резултати.

Подкрепени от опозицията, и социалните работници, чиито възнаграждения не отговарят на предизвикателствата в тяхната работа, искат по-голямо увеличение на месечните пари.

И партиите от патриотичния сегмент желаят по-енергична социална политика, защото се видя, че губят електората си с участието в правителството и стигат санитарен минимум на подкрепа.

И още, и още...

Магьосник да застане начело на социалното министерство обаче проблемите в сферата едва ли ще бъдат решени без да си вдигне производителността на труда, без да се намери кураж за реформи, без да се промени цялостният климат за работа и живот в страната, чиито демографски показатели (застаряващо и емигриращо население) вече са катастрофални.

След като правителството пропусна времето за радикални мерки в началото на своя мандат, сега редица системи са буквално пред рухване, което намира израз в серия от сюжети:
- перманентни протести и колективни оставки в здравеопазването;

- недостиг на кадри за бизнеса и засилващ се натиск на едрия капитал върху правителството във всички възможни посоки;
- влошаваща се информационна среда с ескалиращи амбиции за контрол върху медиите;
- областни градове с воден режим като спомен от кризисните 80-те и 90-те години;
- екологични безобразия, за които се разчува първо от социалните мрежи.

Всичко изброено е придружено с масово тихо ръмжене и недоверие към властта и нейната способност да намери трайни решения в обществен, а не в олигархичен интерес.

В последния си мандат Борисов направи шест правителствени промени, като пет от тях бяха генерирани от скандали и кризи. Но напредък в положителна посока не може да бъде отчетен. Проблемите, следователно, не са персонални, а структурни.

ГЕРБ печелят избори, но не вдигат доверието към себе си.
Това е драмата на властта в момента и на този фон оставката на Бисер Петков изглежда като клапан за изпускане на напрежението, акумулирано не само в социалния сектор.
Което автоматично води до въпроса дали пък оставката не е симптом за криза в управлението, а не просто в социалната сфера „въз основа на натрупани във времето основания“ и разминаване с „обществено-политическите очаквания“*?

*Цитатите са от информационното съобщения на правителствената пресслужба за оставката на Бисер Петков