Психично здраве по време на кризисна ситуация

Анита Милушева*

Всички ние се раждаме с базова потребност от сигурност, свързана с оцеляването ни - физически и психически. Когато нашата сигурност и оцеляването ни са застрашени, това може да доведе до криза без значение дали заплахата е реална или въображаема.

На китайски думата „криза” се бележи със знак за опасност и със знака за възможност.

Думата „справяне” се използва за да се изрази начина, по-който ние се държим и реагираме в една проблемна ситуация с цел да преодолеем, намалим или приемем заплахата или изискването, което ситуацията носи.

Да се справим означава да използваме различни стратегии за да преодолеем вътрешната уязвимост и външния стрес.

Всички ние имаме амбицията да живеем нашия живот в равновесие и искаме да имаме контрол над нещата, които ни се случват. Можем да сравним нашата амбиция с равновесието. Ако някой лесно ни тласне, ние незабавно с леки движения търсим начина да си възстановим равновесието. Колкото по-силно ни бутат, толкова по-силно ние се олюляваме и толкова по-трудно ни става да възстановим равновесието си. В ежедневния си живот ние не мислим много за това. Но сега когато сме във време на извънредно положение и реална заплаха за оцеляването ни е добре да се замислим, как ще преминем през всичко това.

Стресът понякога е толкова голям и събитията така бурни, че ни става много трудно да върнем нашето съзнание на равновесие. Понякога загубваме контрол и свършваме с криза.

Събитията които отключват кризисни ситуации могат да бъдат от различен характер. Всички ние сме се срещали много пъти с тях. Ако събитието е застрашително и води до чувство, че сме изоставени, до чувство на тъга, отчаяние, празнота, ярост, безсилие, страх, хаос и чувство, че сме загубили контрол то ние сме попаднали в кризисна ситуация.

Когато се чувстваме застрашени от нещо всички ние реагираме по двата основни режима на психиката ни „борба или бягство”. Тогава мобилизираме силите си да се защитим от заплахата и създаваме стратегии (копинг-стратегии) за справяне със ситуацията.

Кризата е процес, през който всеки един от нас преминава. Добре е да познаваме протичането на кризата и различните фази на процеса, за да ги различаваме и да бъдем способни да разбираме нашите собствени реакции.

Кризата обикновено се разделя на четири фази:

Фаза на шок. Отначало всичко изглежда недействително. Цялата ни енергия отива в опити да открием нашето местоположение в живота. Гледани отстрани ние можем да изглеждаме спокойни, почти равнодушни, но зад фасадата цари хаосът. В този момент мозъкът е блокиран и не е способен да приема информация.

Фаза на отговор. Не след дълго фазата на шока преминава в една по-малко хаотична, но по-болезнена фаза - фаза на реакцията. Ние съзнаваме ситуацията и изпитваме силно отчаяние. Опитваме се да намерим смисъл в хаоса, правим опити да се срещнем с роднини. Не е рядко и чувството на вина.

Работна фаза. Болезнените чувства отминават и се заместват от конструктивно мислене. Ние отново започваме да гледаме напред.

Фаза на преориентиране. В последната фаза си възвръщаме известен контрол над ситуацията. Ние сме способни да гледаме на живота и неговите бъдещи възможности по-положително.

По време на остра фаза се появяват различни защитни механизми. Тези реакции са напълно естествени и необходими. Те са проява на нашия опит да намалим заплахата от ситуацията. Защитните механизми ни помагат постепенно да осъзнаем положението, в което се намираме и да получим сила, с която да превъзмогнем новата ситуация.

-Ние отказваме да приемем това, което се е случило (Отрицание)

-Поставяме отговорността за случилото се на нещо или на някой друг. (Конкретизиране/Проектиране)

-Опитваме се да спорим срещу очевидното (Осмисляне)

-Появявят се мисли и чувства характерни за минали периоди на развитие; можем да искаме другите да решават вместо нас или имаме изблици на неконтролирана ярост и пр. (Отстъпване)

-И накрая идват реакциите, които показват, че не изразяваме своите чувства-ние ги потискаме и се изолираме несъзнателно или съзнателно. (Изолация/ Потискане на чувствата)

Кризисните реакции и защитните механизми не винаги са така ясни и различните фази могат да преминават една в друга в двете посоки, както напред, така и назад.

И нека не забравяме, че всяка една криза има начало и край и рано или късно тя преминава!

*Анита Милушева, клиничен психолог в столична болница. Завършила е клинична и консултативна психология към СУ „ Св. Климент Охридски” и е защитила дисертация в областта на качеството на живот при онкологични пациенти. Специализирала е психотерапевтичните си знания и умения по метода на Психодрама и Когнитивно-поведенческата терапия.