Сталин, Червенков и българските турци

Коментар на Огнян Стамболиев във "Фейсбук"

След смъртта на вожда Димитров през юли 1949 г., неговият зет Вълко Червенков / 1900 -1980/ става първият човек в Партията и държавата. Съсредоточил голяма власт, Червенков моли за консултация Сталин по актуални въпроси на управлението на Народната Република, която е наследила монархията на Кобургите.

Кремълският вожд се считал за велик администратор и бил поласкан от молбата.

Срещата станала, още същия месец, на 29-ти. От българска страна присъствали: Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов. Васил Коларов бил сериозно болен. От съветска страна – Сталин, Маленков, Булганин и Вишински, който е стенографирал този важен секретен разговор.

Ето и няколко интересни извадки от този протокол, които осветяват „политиката” на БКП към българските турци – непоследователна, колеблива, с пагубни последствия за държавата, довели до раждането на чудовището ДПС и появата на турцизирания циганин от шуменското село Дръндар, един от реалните ръководители- рушители на днешна България.

И така:

Вълко Червенков казва, че в последно време в НРБ са се размърдали и турците, искайки разрешение да се изселят в Турция. Тази кампания била инспирирана от чужбина.
Червенков добавя, че болшинството от турците са много добри тютюнопроизводители и че не било е необходимо да им се разрешава да заминат за Турция.

Сталин отвръща, че тези турци трябва незабавно да се изселят, въпреки че са „добри тютюнопроизводители”. От пограничните райони, казва Йосиф Висарионович, ние изселваме това малцинство, защото то е „петата колона” на Турция. А Анкара, както знаете, по принцип е много агресивна!

Антон Югов обръща внимание на трудностите, свързани с това, че селата, където живеят сега турци, са голи и каменисти и това ще наложи всичко на ново да се строи. Те (българите или по-точно БКП) мислят изселването на турците да стане през есента.

Сталин задава резонния въпрос: „А ще ги приеме ли Република Турция? Няма ли да предпочете тя да бъдат нейната „пета колона” в НРБ?”

Антон Югов отговаря, че това е твърде съмнително.
Сталин отбелязва, че ако се запита турското правителство как то ще се отнесе към този проблем и докато то отговори, то изселването до есента няма да може да стане.

Антон Югов подчертава, че ще е целесъобразно, ако още в самото начало турците да се изселят поне на 25 километра от граничната линия.

Сталин потвърждава правилността на това предложение на Югов, той като на границата не може да се държат шпиони.
Кремълският вожд пита: „ Има ли излишно население в НРБ?”.

Югов потвърждава, че има доста хора, които не притежават земя. Той отново подчертава, че изселването на турците от България ще отслаби чувствително тютюнопроизводството. Един важен отрасъл от българската икономика(
Сталин предлага българите да се научат да отглеждат тютюна, но да се освободят от турците, защото те са една заплаха за сигурността на България.
Задава въпроса как се държат турците в централните райони на страната.

Антон Югов докладва, че турците в България се държат общо- взето лошо, но засега нищо особено не правят. Дори във Великото народно събрание на НРБ имало няколко турци.

Сталин се интересува получили ли са турците някаква земя след 1944 г. Югов отговаря утвърдително.
Сталин казва, нека те да си отидат в Турция и там да почувстват разликата.

Накрая, Сталин пита има ли смесени бракове между турци и българи в тези райони.

Югов отговаря, че има, но са съвсем малко. Той казва, че в България има още и помаци или българи, изповядващи исляма – те са около 150 хиляди, които също живеят в погранични райони. Ще трябвало да се преселят във вътрешността на България....И това се оказва фаталната грешка на Червенков, Югов и БКП, чиито трагични последствия тегнат сега над нас!

Подготви за печат от книгата „БЪЛГАРИЯ В СЕКРЕТНИЯ АРХИВ НА СТАЛИН” - Огнян Стамболиев

П.П.
Тук трябва да припомня и два исторически факта от изследванията на проф. Балкански
– През 1913 година в Царство България са били преименувани 300 000 души, а между 1937 – 1944 – още 80 000. Акцията на Тодор Живков не е успяла защото е закъсняла, случила се е след споразумението в Хелзинки от 1962 г.
И още нещо:
Ето какво пише Мидхат Паша / управителят на Дунавския вилает с главен град Русе / в статия за парижкото списание „Илюстрасион” / най- авторитетното преди „Таймс”/ през 1877 година:
."... Между българите сега има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия и Анадола, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на нашите завоевания и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една много голяма част, които не говорят друг език освен български"...