Какво недоразбира българската публика от ставащото в САЩ

Предишният ми коментар за американските безредици се питаше защо Америка – черна и бяла еднакво – въстава всеки път срещу полицейската бруталност спрямо черните, а България не само не въстава, ами продължава да нехае за грандиозната корупция на ГЕРБ и за опашатите лъжи и клетви на премиера. Вторична задача бе да се поохладят емоциите на българската публика, възмутена от „варварството на черните“, грабещи магазини и палещи полицейски коли, и (лявата ѝ половина) предвкусваща за пореден път безславния край на „империята на злото“. Най-важните въпроси за безредиците обаче само набързо маркирах и явно трябва да ги доразясня. От мненията на читателите личи също, че много основни неща от американския живот са им въобще непознати и неразбираеми. Няма как да е другояче. И аз самият вече четвърт век изучавам втората си родина на място и не мога да кажа, че твърде съм напреднал. Грешни тълкувания за Америка намира българският читател в изобилие и в любимите си руски медии.

Американските черни не са имигранти 

като африканците в Европа и не се възприемат от мнозинството като пришълци, макар и отдавнашни, като циганите в България, а са старо местно население. Често – в съвременните етнически пъстри американски общности – те са и най-старото или единственото коренно американско население на фона на останалата маса имигранти от Латинска Америка, Азия, Близкия Изток, Източна Европа. И на Север обикновено запазват старинния провлечен южен говор и с древните си фамилни имена – на някогашните плантатори-господари на дедите им – възкресяват келтското колониално минало на Юга. Армстронг и Гилеспи са англизирани имена шотландски кланове, Флойд е уелско, от Llwyd, „сив“. 

Черните американци нямат друг език освен своя вариант на американски английски и друг бит освен американския консумеристки, в който надлежно копират модите на белите – с известна фазова разлика. Приносът им в американската култура е безспорен – без него тя би била съвсем друга, неузнаваема. Без черното американската забавна музика щеше да е като английската – мислете за оперетите на Гилбърт и Съливан. Наистина някои от черните след 1960-те години и особено след 1980, загубили надежда за истинско равенство, започнаха да проповядват идеята за черна националност, Black nationhood, но тя си остава екзотика. Хипхопът е естетическо отроче на мечтата за черната нация – чисто африканска младежка субкултура, внесена от Карибите, очистена от белите наслоения в блуса, джаза и другите хибридни стилове дотогава. Но пък веднага приета възторжено и от бялата младеж. 

От друга страна, робството и колониалното минало определят и до днес почти всяка особеност на американското общество в отличие от Европа. Който се пита защо САЩ все още нямат единна здравна система като Франция, Британия и Канада, или защо Вашингтон се инати да ратифицира универсални договори като Конвенцията за правата на детето, или защо още има смъртно наказание в много щати и най-голямото затворническо население в света, или защо полицията често стреля и бие, преди да пита – няма защо да ходи много далече. 

Полицейското насилие срещу черните е тривиален факт

В България се цитират разни статистики, че най-много престъпления, абсолютно и относително, се вършат от черни и че най-много жертви на престъпления са също черни. Но именно мястото на черните жертви на бели полицаи от много десетилетия е в центъра на общественото внимание. Убийствата на черни от полицията според някои всъщност ставали на всеки осем часа, а по най-консервативни оценки – по-често от веднъж на два дни. Половината жертви са невинни или поне непредизвикали тази участ. Спомням си за черен младеж, невъоръжен, без наркотици, застрелян от упор без причина от бял полицай на покрива на социална жилищна сграда в Бруклин през нощта. Просто се сблъскали край ъгъла в тъмното и... 

Само десетина дни преди бруталното удушаване в Минеаполис на Джордж Флойд (да, наркоман и осъждан престъпник), в Луивил (Кентъки) била застреляна в дома си с осем куршума 26-годишната Бриона Тейлър, неосъждана, медичка в Бърза помощ, която се оказало, че няма наркотици и не се занимава с продажбата им. Бриона стреляла по полицаите, които, цивилни, разбили вратата ѝ, без да се представят и да покажат заповед за обиск (no-knock warrant). Два месеца преди това бял мъж на 64 г. и синът му на 34 г. в Брънзуик (Джорджия) подгонили и застреляли черния Ахмод Арбъри, когото подозирали в обири на домове. Преди това пък бяха разстрелите на Трейвън Мартин и Майкъл Браун, удушаването на Ерик Гарнър в Статен Айлънд (община на град Ню Йорк), счупването на врата на Фреди Грей. Това са само някои от получилите широка медийна разгласа случаи от последно време, предизвикали масови протести и безредици. 

Факт е също, че голямата част от тези убийства са свързани с войната на полицията срещу наркотиците, вкл. леките, която е друго име на войната срещу черните. Декриминализацията на леката дрога, която е по-безвредна и от тютюна, ще намали драстично и загиналите в тези безсмислени схватки, и затворническото население, а и преквалифицирането на нарушители с по-леки присъди в закоравели бандити. 

А продаването на „уийд“ (бурен, т.е. марихуана) нерядко е единственият начин да се снабдиш с пари за храна и лекарства. Разговорих се веднъж със симпатично черно момче, всъщност светложълтокафяво, 18-19 годишно, което живеело с баба си и брат си в „проект“ (социално жилище) и работеше като помагач-бояджия. Брат му страдал от черен дроб, харчели много пари за лекарства и операции. Момчето искало да работи всеки ден, но го викали само 2-3 пъти в седмицата, като имат нужда. „При това положение, каза той с отчаяние, как да преживея, без да продавам уийд? Не искам да ида в панделата, но как?“ 

Огромното мнозинство протести в 2020 г. бяха мирни

В предишния коментар показах видео от мирно шествие по Йорк авеню в Манхатън на 3 юни, сам бях свидетел на друго на Кълъмбъс съркъл на 30 май и на Медисън авеню на 2 юни. Казах, че протестиращите са същите, които скандираха във Вашингтон срещу инаугурацията на Тръмп и по митингите на Бърни Сандърс. Повечето бели, но също от всички останали цветове, наглед образовани и прилични – и в грамадното си мнозинство млади. От два дни вече в цялата страна протестите продължават почти без насилие. Самите протестиращи осъдиха вандалщината. Черните лидери единодушно я осъдиха. 

Расова хармония в Америка съществува на много места – и едно от тях са протестите. Но също и на работното място, в училищата и университетите. В последните можеш най-често да видиш смесени брачни двойки от бели и черни млади хора. Щом се разхождаме покрай Хъдзън и почнем да срещаме смесени двойки с деца, значи сме прекрачили границата на Колумбийския университет. Расови свади обаче също често възникват, особено в градския транспорт, на опашки в магазини и при инциденти на улицата. 

Защо тази година расовите безредици бяха по-разюздани от последните години? 

Сп. „Тайм“ прецени, че те били най-мащабните след убийството на Мартин Лутър Кинг в 1968 г. Изгорен полицейски участък в Минеаполис, дето бе удушен Флойд, запалени полицейски коли в много градове, включително Ню Йорк, разбити и ограбени магазини в десетки градове, включително Ню Йорк – нещо незапомнено тук от 1977 г. насам. Националната гвардия (вътрешни войски) се намеси в 28 щата, в столицата Вашингтон бе извикана и военна полиция (армията не се намеси поради възраженията на Пентагона, а бяха извикали и прочутата 82-ра въздушна дивизия), а десетки градове, включително Ню Йорк, въведоха полицейски час, който още продължава от 20 до 5 часа.  

Какво е по-различното сега в обстановката от предишните масови безредици в 2014, 2015, пък и 2017 г.? Карантината ковид-19 засегна непропорционално тежко черното население, което е 13% от всички американци, а заболелите са 22% и умрелите – 23%. 44% от черните са загубили работа или доходи по време на карантината, а 73% нямат никакви спестявания за черни дни. Всички карантинирани и особено майките на ученици са под огромно напрежение, заети с домашното учене и бавене на децата, но особено тежки са проблемите в дисфункционалните черни семейства често с липсващи бащи или само с баби, грижещи се за по няколко внуци от различни бащи, често с различен цвят на кожата.

За възникването на идеята за разграбване на магазините определен принос имат и пустите улици без полиция в продължение на месеци, и празните като аквариуми магазини с грамадни витрини, създаващи илюзия за лесна достъпност и безнаказаност. След първите погроми витрините в центъра на Манхатън бързо се облякоха в дебел шперплат, но трябва да кажа, че още в средата на април някои бутици по „Медисън авеню“ бяха вече барикадирани. Патилите им собственици са си направили рано сметката. 

Мародерството – част от американската култура?

Да, в Америка имаме достатъчно отблъскващи примери на looting, мародерство. Дали това е следствие от американския ексцесивен консумеризъм? Или знак за незачитане на обществения договор отдолу в отговор на незачитането му от полицията отгоре? Или може би експроприация на експроприаторите, начало на комунизацията на Америка? 

Мисля, че нито едно от тях. В него по-скоро има нещо първично, колониално, от времето на робството, на черните бунтове в плантациите, които приличали на руския селски бунт, описан от Пушкин. Но мародерството сега се вършеше от малки групи младежи с девиантно поведение, нямащи нищо общо с протестите, както ясно се вижда на видеокадрите на Ютюб. 

В много редки случаи става инцидентно и от наглед прилични хора, озовали се пред съблазънта на счупена витрина и суматоха. На същите кадри се вижда ясно и расовото профилиране, което вършат полицаите, особено на Юг и в Лос Анджелис – насочват се веднага към черните хора на местопроизшествието, независимо дали са виновни, или пък са собствениците на магазина, които се опитват да го защитят. Изправят ги до стената, сочат им пушки в главите, оковават ги с белезници, не чуват воплите на свидетелите (бяла репортерка от Фокс нюз), които се опитват да им разяснят какво става. 

Днес на фейсбук си спомнихме с Биляна Господарска гадните кадри от разграбването на супермаркети в Девети участък на Ню Орлийнс по време на урагана Катрина в 2005 г. от подивели от загубата на домовете си, залети до покривите с отровната тиня на езерото Поншартрейн, бедни хора. Но в Ню Йорк не е имало нищо подобно от голямото спиране на тока (blackout) в 1977 г. в районите на Бруклин – Бушуик и Риджууд. Последният след това си смени пощенския код и стана част от община Куийнс, за не се асоциира с кошмарните спомени от палежите и грабежите по Никърбокър авеню. 

Но след 11 септември в Ню Йорк нямаше почти никакви грабежи, а по голямото спиране на тока в 2003 г. нюйоркчани се държаха просто великолепно. По улиците спонтанно се появиха стотици регулировчици-доброволци с фенерчета, опитващи се да организират хаоса от коли без улични лампи и светофари. Пред много луксозни магазини и домове застанаха доброволци-пазачи, но никой не ги разбиваше. Търговци предлагаха на минувачите безплатно бързоразвалящи се храни от бездействащите хладилници. До късна нощ хората от всички цветове се разхождаха на тумби по тъмните улици, бърбореха, пееха и изобщо – взимаха си отпуск от живота. Америка въобще се опитоми осезаемо през последните 25 години, откак я наблюдавам отвътре. В град Ню Йорк има растящо усещане за споделена сигурност и градска общинност, urban communality. 

Но сега, както писах в предишния коментар, сега вместо Обама имаме в телевизора Тръмп, който с някаква детинска радост антагонизира протестиращите, сипе обиди и прозрачни намеци от расисткото минало: „щом почне грабенето, почва стрелянето“. Читателите знаят, че не симпатизирам на преврата срещу него, продължаващ и до ден днешен, организиран от върхушката на Демократическата партия, свързаните с тях медии и служби на „дълбоката държава“, но не мога да отрека, че с инфантилния си, невъздържан характер той умее да разделя американците по небивал през моя живот начин. Предизвиква черните радикали да му отговарят със същото. На погребението на Флойд видният черен общественик, преподобният Ал Шарптън държа пламенна реч как „От 401 години те ни натискат шията с коляно и е време да им извикаме: махнете си коляното от шията ни!“. Така говореше и Малкълм Екс, и Луис Фарахан. 

Кой печели от расовите безредици?

Много хора в България си мислят, че те работят за демократите и Тръмп губи позиции пред Байдън. Всъщност безредиците винаги работят за консерваторите. Така беше и в края на 60-те години, в края на десетилетието на хипитата, борците за граждански права и антивоенните протести, когато големият победител беше... Никсън, а и Рейгън, безцеремонният губернатор на Калифорния, пратил армията срещу Народния парк и момичетата-цветя в Бъркли, получи зелен семафор за Белия дом в недалечно бъдеще. 

Един от факторите за победата на Тръмп в 2016 г. беше съпротивата на бедните бели от вътрешността срещу размаха на черното движение Black Lives Matter. В същото време много черни работници гласуваха за Тръмп по същите очевидни причини, по които гласуваха и белите работници. „Да направим Америка отново велика“ е демагогски лозунг, който обаче намира радушен прием у работническата класа – и бяла, и небяла. От 2016 до 2018 г. Демократическата партия загуби 3% от черните си гласоподаватели. 

Освен това отникъде не следва, че и протестиращите черни младежи, които се вбесяват само от вида на Тръмп, ще гласуват за „заспалия Джо“, както противниците му наричат Байдън. Ни най-малко. Тези младежи изобщо няма да участват в изборите, както впрочем и много разочаровани привърженици на Бърни. Омразата към Тръмп не е достатъчна да донесе гласовете им на Байдън. 

Какво пише на картонените плакати – какво искат протестиращите?

На първо място справедливост! Полицейските управления като в Минеаполис, както преди време във Фъргюсън, дето явно има устойчива традиция на расизъм и насилие срещу черните, сигурно ще бъдат разформировани. Полицията трябва да се научи да носи службата изправно и да спазва точно протоколите си, a те са подробни и добре написани – с тях се занимават професионалисти с докторски степени по психология и политически науки. Има и градове, дето полицията е намалила значително броя на лошите инциденти. 

На второ място протестиращите издигат лозунга за намаляване финансирането (defunding)  на полицията. Става дума не само за разглобяване на полицейската държава, създадена след 11 септември, а и за това, че в много части на страната полицията е милитаризирана, разполага с бойни машини, танкове, тежки оръжия, което сигурно доставя радост на военнопромишления комплекс и създава неприсъщи за полицията милитаристични нагласи у личния състав. В роман на Джон Гришам полицията се хвърля в ужасяваща смъртоносна атака с танк срещу дома на напълно невинни стари хора, за да хване опасен интернет измамник – хлапе от съседна къща, закачено на техния уай-фай. А също, че често в полицията работят твърде много случайни хора, които си търсят и създават работа и където я няма. И това не само създава изкуствени проблеми, но и струва скъпо. В Минеаполис полицията има бюджет от 193 млн. долара или 36% от разходите на общината. 

Срещат се сред протестиращите и хора, либертарианци или други, които мислят, че от полицията въобще има повече вреда, отколкото полза, и мечтаят за бъдеще без полиция, със саморегулиращи се малки общности. Разбира се, поне в Америка това не е реалистичен план за обозримото бъдеще. Но пък запознати казват, че стрелбите в училищата биха могли да се предотвратяват по-често, ако вместо полицай в училището има цивилен служител-педагог, който да служи и за контакт с приятелите на потенциалните невръстни стрелци-убийци, които винаги знаят отнапред за плановете им, но не искат да ги топят на полицията. Намаляването на полицейското присъствие, казват привържениците му, трябва да върви за ръка и с декриминализирането на обществено безопасни неща като пиене алкохол на открито, вкл. в собствения си двор (open container) и продаването на цигари без бандерол.  

Независимо колко бързо мине сегашната криза и какво се получи на изборите през ноември, масовото, упорито протестно движение за прогресивни каузи никога не остава без резултат. То рано или късно намира отражение по върховете на политиката. Големите положителни промени в Америка винаги са настъпвали, когато се изгради съюз отдолу и отгоре, както между аболиционистите, президента А. Линкълн и републиканците в 1860-те, между профсъюзите, черните от Юга и демократите-нюдийлъри на Ф. Рузвелт в 1930-те и 40-те, между черните активисти, бялата младежка контракултура и демократите-либерали на Дж. Кенеди и Л. Джонсън от „Великото общество“ в 1960-те години. Америка никога не е била превземана с щурм само отдолу, но и никога не е била реформирана само отгоре. Наследниците на Бърни – Александрия Окасио-Кортес и другите – ще имат нужда от масово народно движение, което да ги принуди да извършат смелите реформи, които времето неотклонно налага.

Автор: Валентин Хаджийски

Източник: "Гласове"