Властта и богатството раждат глупост и алчност

Д-р Никола Кръстников / 1880 – 1936/:
„НЕКАДЪРНИ И БЕЗОТГОВОРНИ ХОРА
ОТГОВАРЯТ ЗА НАШАТА СИГУРНОСТ И ЖИВОТ...”

„Главната причина за нещастията в държавата е липсата на развито национално чувство и високо обществено съзнание за дълг у българските водачи.” Тези думи на забравеният днес български народопсихолог д-р Никола Кръстников / 1880- 1936/ са от също забравения му труд „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” / 1922/.  А той е бил наистина светла личност и, без съмнение, е милеел за България.

Ето още два знаменателни цитата:
„Проявите на свадливост, отмъстителност, грубост, завист, неотстъпчивост, надменност, властолюбие, за съжаление до голяма степен характеризират нашия обществен живот днес...Убеден съм, че националните ни катастрофи съвсем не се дължат на липсата на достатъчно разум у българина. Българинът, бих казал, е земен, материален, разсъдлив, със силно развито семейно чувство. Главна причина за тях, за нашето държавно и народно нещастие е в липсата на развито национално чувство, на по-високо обществено съзнание за дълг. Ето защо волята на българските водачи не се прояви по пътя на националното чувство, а самите те се оказаха малодушни, страхливи и неспособни за каквато и да е съпротива. В този смисъл те не можаха да достигнат нивото на мъчениците от нашето Възраждане като Ботев, Левски или Бенковски, пострадали тъкмо поради високо развитото си национално чувство, проявено към един недоразвит в това отношение народ. Нищо подобно не демонстрираха и съвременните български водачи в най-критичните моменти от най-новата ни история...”

Да, прав е големият учен. Слабо развитото социално чувство е нашата голяма трагедия и днес. В това отношение сме доста далече от повечето европейски народи. Това пролича особено, след преврата от 1989 година, когато се освободихме от тоталитарната система. Но вярно е, че за това има дълбоки, стари, исторически причини. Петвековното азиатско, варварско турско робство, унищожило нашата държавност, спряло нашето нормално развитие, липсата на аристокрация, на образована интелигенция като водеща класа, затвореността на страната ни – всичко това има своите фатални последици и днес.
Заради недоразвитите социални чувства и някои негативни черти в националния ни характер / на първо място завистта, определена от Елин Пелин като „проява на българския гений”, недоверчивостта, склонността към хитруване – „синдрома Андрешко” също по Елин Пелин /  у нас няма достатъчно здрава почва за развитието и оцеляването на обществените каузи, а също и организации. Вижте колко безсилни и вече ненужни са българските синдикати. Те са просто слуги на властта. А също и партиите.

Колко прав е д-р Кръстников: „Ако вникнем в интимния живот на партийните организации в България, в техните ръководни органи дори, ще забележим прояви на недоверие, завист, хитрост и задкулисни игри за лидерство и власт все поради същата причина – недоразвитите социални емоции у българина.”
Да, хитростта и лъжливостта са определено робски черти, остатък от миналото ни, но те служат не толкова при самозащита / както е било през турско/, колкото за постигането на определени цели от хора, които се намират под някаква или нечия зависимост. Сега, например, от „вожда” на партията или от олигарха – кукловод на тази партия. Примерите днес са наистина твърде много. Демокрацията ни за десетина години се поизпари, възцариха се автокрацията и цензурата. У нас мафията вече си има държава, закони, съд, прокуратура, печат, електронни медии,  дори  и контролни органи, като СЕМ! А по свобода на словото и печата сме дори след някои африкански държави.

А думата „хитър” ?!У нас е по- скоро синоним на „умен” и в българския речник днес се приема дори като някаква похвала. „Вижте колко е хитър този Цв. Цв! Пак успя да се оправи!”, възкликна един мой съсед. И така попаднахме под властта на некадърни, алчни и безскрупулни, но хитри хора, които мислят  само за себе си, а не виждат или по- точно не искат да видят, че ни водят към дъното. Защото вече в целия свят се говори за „най- бедната и най- нещастната страна в Европа”. Точно това казват и чуждите медии, когато започнат репортаж или новина за България.
За съжаление, липсата на обществено, гражданско чувство у нас, нашата пословична робска търпеливост ни доведоха до тази пагубна пасивност. До нежеланието да променим нещата, дори да гласуваме. Това, че у нас няма нито обществен съд, нито будно обществено мнение, както е в цяла Европа / към която сме само географски и номинално, но не и реално!/, а и не само там, ни доведе до там, че да търпим години наред един и същи вредни хора. Обществено мнение у нас просто го няма / или е в кухните, кафенетата и по градинските пейки при топло време/, защото липсва основното за него: социалното чувство и общественото съзнание. Ето преди време гръмна един голям скандал – „Апартаментгейт”. И какво стана? Пошумя се, пошумя се и набързо се забрави. Нито един осъден, нито един имот конфискуван, дори нито един уволнен. Пито- платено! Народът се възмути, но никой не излезе и не го поведе. Нито заспалите синдикати, нито разните там „граждански” движения. А в същото време в Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Франция и други страни имаше истински масови бунтове.

Партиите у нас са също лишени от истинско обществено чувство, въпреки лозунгите, които издигат. Те изобщо не мислят за народа, за хората, които са ги избрали и са им гласували доверие. На всеки митинг и конгрес те говорят високо и пламенно от името на народа, но това е само театър. Между тях и народа просто зее пропаст. Освен това те не са способни нито да управляват, нито да водят една нормална национална, а също и международна политика. В международен план нашите последни управници са просто жалки. Често пъти една партия, която е взела превес, не търси истинско сътрудничество с останалите от страх, че ще изгуби властта, че няма да може да се възползва от облагите, а лидерите ѝ пък съвсем не искат подобни съюзи, защото това би ги ограничило в политически и материален аспект и би разкрило далаверите им. И така: България страда. Парламентът отдавна изгуби доверието ни / станал е слуга на премиера/, а лидерите на партии и сдружения, заедно с олигарсите властват и богатеят на наш гръб. Повечето от партиите могат да се определят просто като мафиотски групировки – при тях няма нито програми, нито идеологии, нито мисъл за държавата.

Демагогията, кариеризмът, самолюбието, алчността доминират в политическия  и държавния живот на страната ни. И не е чудно, че за последните десетина години изгубихме толкова много във всички направления. Станахме последната страна в ЕС по всички показатели и първата по бедност, болести, корупция. А това показа, че некадърни, нагли, безотговорни хора отговарят за нашата сигурност и живот.  А великият Еврипид каза: „Властта и богатството раждат глупост и алчност!”

България е в тежка  стопанска, демографска, морална, духовна криза. Ако на  следващите избори / дано да бъдат скоро!/  бъдем отново пасивни, както се случваше  през последните десетина години, ако не  променим нещата и сложим край на това престъпно управление, ще влезем за дълго в пропастта. Да гласуваме всички, защото само това  ни остана... Да кажем твърдо не на алчността и глупостта.