Ритми от джунглата

Музиката, медиите и младите, наистина болна тема, при това забравена от повечето институции и медии у нас. А се оказа, че е пряко свързана с този бърз и непрестанен процес на "опростачването на нацията", започнал веднага след преломната 1989 г. Защото дотогава имахме реномето на една културна, образована държава, в която за естетическото възпитание на младите хора се полагаха отделни, сериозни грижи.

За малките имаше "Знаме на мира" – програма за детско творчество при това международно призната, освен него движението "Българска музикална младеж" по образец на "Jeunesses musicales" от Париж. И най-ценното - имахме: младежки симфонични оркестри, младежки духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още състави. Сериозни образователни програми на ниво училище, община, окръг. Музикалните институти - опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специални програми с младите слушатели и зрители дори и в малките населени места. Имаше популярни музикално- образователни лектории с много и добре подготвени и всеотдайни лектори. Те възпитаваха във вкус към истинските стойности в музиката. Учителите по музика водеха редовно своите възпитаници на опера и на концерт. Издателство "Музика", МОН и "Балкантон", издаваха дори специална литература и записи за тях. И какво се случи през последните години? Пълна ликвидация! Тотална естрадизация, чалгизация и в крайна сметка - "опростачване". Родиха се "феномени" от рода на: ТВ "Планета", Шоуто на Слави, Азис и Глория, Криско и Ванко 1, "Рок междучасие", Радио "Вероника"... Дори големите радиа, начело с БНР и особено Дарик се естрадизираха и някои от тях са заприличали по-скоро на

"джубоксове" от крайпътни барове и мотели

Да, вината на някои електронни медии тук е огромна. За повечето от тях художествената музика е "табу" или в най-добрия случай рядък, случаен гост. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути класика! Наистина "оригинално" хрумване! Да не говорим за Нова ТВ, за Планета, за Радио Веселина, Радио Шлагер и куп други електронни медии. Те са толкова много и ползата е тях е стократно по- малка от вредата. Защото е научно доказано, че художествената музика лекува и развива и поддържа интелекта, докато ритмите от джунглата вредят на здравето, на слуха, убиват мозъчни клетки!

Но за голямо съжаление, и държавното ни радио БНР, което трябва да дава пример, да образова и възпитава, се естрадизира, изгуби предишния си определено културен облик, а и все още няма ефирен канал за класическа музика, каквито имат дори азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции/ напр. индианското Перу или азиатска Турция/. При това се издържа от нашите данъци, своите слушатели, които се нуждаят от истинска култура. В него няма нито едно музикално- образователно предаване, каквото имаше преди и то се поддържаше десетилетия наред. А първата програма „Хоризонт” е просто един 24- часов шумен и креслив джубокс - с англоезични тупалки, които прекъсват от време на време за новините. Едно шофьорско радио. Нещо като джубокс от крайпътен американски мотел, където пускаш монетата и избираш тупалката. Само че при нас не плащаш с монета, а с данъците си и не избираш, а редакторите – винаги по свой вкус – ни натрапват своите предпочитания. А Радой Ралин беше написал много точна епиграма за БНР:

"Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха:

в Барселона на нашите е вкаран гол!"

Да, "всяко зло за добро"! Добре, че стана този скандал с "Музикаутор", та от БНР се сетиха- поне за месец, да понамалят "тупалките" и да пускат и малко класика. Но за съжаление се оказа временно! Дивите ритми и футболът отново завладяха ефира. Да, и тази "културна програма" "Христо Ботев" е все още в дълг към своите слушатели. И тя е вече напълно естрадизирана, освен многото естрадни предавания, всяко друго се гарнира с кресливи тупалки, в най- добрия случай с джаз . В Българското национално радио, колкото и парадоксално да звучи, твърде малко са предаванията за нашите композитори, за нашите диригенти, певци, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри. За повечето от тях / освен за столичните/ се сещат само при годишнини/ ако изобщо се сетят/ или когато напуснат този свят. Да, главно за тези в столицата. Другите, дори от големите ни музикални центрове Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора, Плевен, Бургас са просто забравени, те за БНР за „втора ръка”! Много повече звучат чуждите изпълнители / защото повечето водещи са чуждопоклонници и са забравили, че трябва да работят преди всичко за българската музикална култура! По БНР се правят цели вечери на чужди диригенти и оперни певци и твърде рядко се сещат за нашите. За тях може би трябва да помислят радио Люксембург или Би Би Си, Лондон? / Преди имаше ежеседмични рубрики за бг оперни театри и певци, за хорове, ансамбли и оркестри, музикални прегледи и анонси за музикалния живот не само в столицата, но и в цялата страна.

А да не говорим, че малкото културни рубрики в уж „културната програма” „Христо Ботев” – като културната „Арт ефир” се гарнират с напълно неподходяща гръмка естрадна, джаз и примитивна етно музика, което създава силен, дразнещ контраст между словото и звука!

Учудващо е, че в уж културната програма „Христо Ботев” броят на редакторите от отдела за естрадна или забавна музика надвишава броя на редакторите от този за художествена музика, за литература и театър. В това радио няма нито едно предаване за поезия, за театрална критика, за сериозна литература, но изобилства с разговори, които са по- скоро за „Хоризонт” или дори „Веселина” и с много, прекалено много забавна / естрадна/ музика, докато делът на класическата е обидно малък. А и не винаги е добре подбрана. Липсва дори популярната класика. А нощем се пуска силна и креслива музика, вместо релаксираща, а в късните часове е изтикана симфоничната. Културното предаване за литература и изкуства „Арт ефир” се озвучава с дълги и дразнещи паузи от джаз, поп, етно, вместо класика, която е по- близо до темите и новините. Всъщност, класиката, радиотеатърът / само веднъж в неделя/ и литературата са просто островчета сред естрадата и кресливи и неизбистрени предавания като „Аларма”, които съвсем не са за „Христо Ботев” ! Докато във всички европейски културни радиоканали е тъкмо обратното. Но да не говорим за тях. Да видим сродните програми на Букурещ и Москва. Разликата между тях и „Христо Ботев” е наистина голяма! . Дори, огромна е разликата между „Христо Ботев” и „Романиа Културал”, Букурещ. Само един поглед върху програмната ѝ схема и сайта ѝ може да ни убеди в това.

Там мястото на голямата музика се редуцира непрекъснато. Има една съботна вечер, една- единствена, в която може да се чуе една опера. Странно, че понякога се отлага заради грозните ритми и крясъци от джазфеста в пиринското градче Банско, вместо да се предават спектакли от Варненско лято или от единствения оперен фестивал на Балканите, този в Стара Загора, град където от 1925 година има опера, с която БНР би трябвало да уважи, вместо редовните концерти с един вече омръзнал ни кавалджия с некрасив, прегракнал тон! Преди години имаше редовен "оперен ден" - сряда, освен това симфонични - по-сериозни и по- популярни програми, имаше и телевизионен театър и студийно или арт кино. Сега рядко има български симфонични концерти. Да не говорим за оперетата, мюзикъла и балета. За хорова и камерна музика. Песенни концерти? Какво говоря?! Сега много от възрастните зрители са недоволни, че тези предавания ги няма, а младите се възпитават предимно с низките жанрове. А те опростачват. Незнайно защо се даде ход на подобно вредно, шумно и кресливо предаване като "Рок междучасиe", вместо да се направи едно образователно, което да възпитава в добрия вкус, да облагородява чрез Моцарт и Шопен, Верди и Чайковски. Защото повечето млади, дори от елитните училища и университети, са вече далече от истинските стойности, част от тях - със загрубели сетива и ниска култура на поведението.

Много опасно е, че сега младите слушат тази "музика" с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. От това се оглушава и затъпява. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Лошото е и това, че младите се отдалечиха от истинските стойности в културата и изкуството, особено в музиката. Те вече не знаят кой е Бетовен и кой е Пучини.

За тях операта е нещо смешно

те растат в една грозна, креслива, агресивна звукова среда. Да, сетивата им загрубяват, а това е опасно и за душата им. За тях в най-ранна възраст трябва да се открие светът на Моцарт, Шуберт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук важна, решаваща е ролята на семейството, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното училище. За съжаление неведнъж съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с неподходящи, да не употребявам друга дума, текстове. А навън звуковата среда към тях е още по-агресивна - в магазина, в трамвая, навсякъде и, разбира се, от радиата... Особено вредна и опростачваща е рап музиката, ако изобщо тук можем да употребим тази свята дума "музика". Виковете и подскоците, циничните текстове и движения на чернокожите гамени от Харлем за съжаление и наш срам нахлуха и у нас, влязоха дори и в националните медии. Появиха се дори "рап звезди" като Ванко-1 и Криско с дупарата /любимеца на министър Ало- Банов, широко представяни и рекламирани по медиите. А пораженията са вече налице: и децата ни растат некултурни, груби, агресивни, без уважение към по-възрастните, говорят зле, обличат се небрежно зле, подражават във всичко на тези свои "идоли". Вече можем да срещнем на улицата малко момичета, които се бият с момчета, ругаят, говорят цинизми и дори псуват и се движат по улиците, слушайки тези грозни ритми.

Друг доста сериозен проблем е осакатеното хуманитарно, естетическо и в частност музикално образование в днешното българско училище,

изтормозено от поредица нелепи реформи

сред които и абсурдът "делегирани бюджети" , измислен от ГЕРБ, по- точно от несъстоятелния Вежди Рашидов , който съсипа и нашите прекрасни опери и филхармонии. Намалиха се драстично, до минимум, часовете по пеене и музика - едва по 1 час седмично, при това до 8-и клас. Днес учебниците са коренно променени, тоест опростени, класическата музика, историята на голямата музика са просто осакатено представени, ако може изобщо да се каже, че са представени. Един типичен пример - вместо цял урок и дори поредица уроци за Моцарт - негов малък портрет и отдолу текст: "Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), австрийски композитор, писал симфонии". Само това! Невероятно, но факт! Срамно! В друг учебник, в който ги нямаше нито Шуберт, нито Верди, Чайковски или Брамс, имаше снимки на... "Бийтълс", Фреди Меркюри и Ицо Стоичков?! За какво да говорим? Да унищожим и малкото култура и духовност, които ни останаха! Ами че това не е ли планът "Дълес" от 1950-а в действие? Колкото по-прости, необразовани, некултурни източноевропейци, толкова по-добре за нас, за Америка!, казваше той. (А и тази вредна организация "Америка за България" нахлу най-нагло в България.) Да, но другите източноевропейци не съсипаха така безотговорно, с лека ръка музикалното и естетическото образование. В северната ни съседка, която ни изпреварва май във всичко, не се получиха тези сривове. А нашите просветни "реформи", а и някои медии ни доведоха дотам, че децата ни считат голямата музика за нещо едва ли не глупаво и излишно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата. Дори т.нар. големи телевизии с големи претенции и турските и индийските сапунки и бутафорни псевдоисторически сериали от рода на „Великолепният век” като "Нова" и bTV са обърнали гръб на истинските стойности в изкуството, никога не показват опера или симфоничен концерт и дори оперета, сериозно кино и театър, но безвкусните шоута от рода на "Комиците" преливат от креслива музика и дивашки ритми от джунглата,

от просташки скечове и дебелашки, цинични шеги

Да не говорим за срамното явление "Биг брадър" и за продукциите на неуморния Халваджиян и за изключително лошия пример, който дават тези невероятно вредни и цинични шоута на подрастващите.

Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. Това да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е наистина проява на лош вкус. Дори против природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкова стари традиции, едно от водещите в света, вече замира поради осакатените учебни програми на МОН и немарата от страна на повечето училищни директори. И докато преди нямаше училище без свой оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от големите гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, сега на преден план са ниските жанрове. И след като някои от неуките ни управляващи поискаха да закрият училищата по изкуствата, а ГЕРБ съсипа театрите и музикалните институти, след някое и друго поколение няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто защото няма да има и публика за тях. А и музикантите са със заплати като на метачките по улиците. И това в страната на Орфей и Борис Христов! Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките ѝ грозни разновидности и прояви. По Радиото, Телевизията, в театрите и стадионите...