Правото на богохулство

Коментар на Божидар Чеков

Това право не е задължение, а завоевание. Френско. То е резултат на 200 годишна и повече борба. Може би тази специфичност е трудноразбираема. По-важно от всичко е да не бъде разбрана погрешно.

Започва се с кладите на Инквизицията, Сто годишната война, Вартоломеевата нощ, Църквата е отстранена от властта, а богоизбраните феодали приключват на гилотината. Ражда се Избирателната система, Референдума и се стига един ден до "Шарли Ебдо".

Тиражът на списанието е скромен, което означава, че мнозинството френски читатели са безразлични към темите, в частност на крайната сатира спрямо различните религии. Когато 15 журналисти от списанието бяха зверски убити на работното им място, заради карикатурата на Мохамед, цялото френско общество застана като един зад правото на творците да пишат и рисуват без ограничение. Не защото французите се превиват от смях, като зърнат карикатура на Пророк или Светец - съвсем не! А защото творческата свобода е постигната с цената на много жертви. Именни и безименни.

Съвременната конституция гарантира на всеки френски гражданин да вярва в която религия си иска и в същото време да не вярва. През годините, десетки скандални книги минаха по рафтовете на библиотеките. Скандални филми бяха прожектирани по екраните. Най-известният от тях - The Last Temptation of Christ, посветен на предполагаема любовна връзка между Мари Мадлен и Исус Христос.
Католическата църква организира бурни протести, но нито един неин представител не посегна на живота на писател, кинорежисьор или актьор.

Пет години след убийството на част от екипа на "Шарли Ебдо", пакистански емигрант нападна журналисти само защото се намираха в близост до редакцията на списанието. И двете жертви още се борят със смъртта. Няколко дни след това произшествие, чеченски емигрант обезглави учителят Самюел Пати, защото в името на свободата на словото и толерантността, той защитил карикатуристите на "Шарли Ебдо".

Този път чашата на търпението преля. Посегнато бе на представител на образователната система, която е стълба на съвременното френско общество. Ако има по настоящем проблем, той се състои в това, че част от прииждащите към Франция мигранти не познават страната, в която искат да живеят. Тези които притежават близка до французите култура, се адаптират почти незабележимо.

Във Франция има вярващи и невярващи. Има католици, евреи, мюсюлмани, православни, будисти и други. Взета поотделно всяка религия може да претендира за върховенство над другите. За да живеят с равни права и равни задължения, най-доброто разрешение за членовете на едно общество е да се подчиняват на светските закони, а не на църковните.

Малко са страните, които изключват религията от държавата подобно на Франция. В сравнение - американските политици се кълнат на Библията. В Русия, на всяко тържество или церемония, не далеч от Путин обезателно присъства владика.

Франция и нейните граждани толерират всички видове религии. Над вероизповеданията обаче те пазят като зеницата на очите си Свободата на словото. Тази Свобода за французите няма граници.