Проф. Николай Радулов пред ФАКТИ: Гражданите дават лоша оценка на МВР

За края на тази седмица служителите на МВР готвят национален протест с искане за увеличение на техните заплати с 30%. От една страна те имат абсолютното право да искат това, най-малкото заради необходимата равнопоставеност между различните държавни служители. Макар че и тя подлежи на обсъждане, ако разгледаме естеството на работа на един полицаи и на един чиновник в някоя агенция.

От друга страна обаче, не малко граждани, особено тези, които присъстваха на антиправителствените протести през последните няколко месеца, не са очаровани от евентуалното вдигане на заплатите в МВР, тъй като доверието в тази институция е силно занижено от години насам.

По повод това искане на служителите на МВР, както и за проблемите, съпътстващи институцията и нейните служители, от ФАКТИ разговаряхме с проф. Николай Радулов, който някога бе главен секретар на МВР, а днес е преподавател по национална и международна сигурност в Нов български университет.

- Проф. Радулов, за основателни и справедливи ли намирате исканията на служителите на МВР за повишаване на заплатите?

- Тук трябва да говорим за искането в неговата цялост. Полицейските служители искат да им се увеличат заплатите с 30%, като основание за това искане е първо, че заплащането им е недостатъчно, предвид дейностите и действията, които извършат, и второ - тъй като те всичките са държавни служители, и то особени държавни служители по закона за МВР, не би трябвало да бъдат пренебрегнати, защото останалите държавни служители, огромна част от тях, бидейки обикновени чиновници, получиха съвсем наскоро увеличение с 30% на заплатите.

Тук става въпрос за това как държавата оценява Министерство на вътрешните работи, независимо, че съвсем наскоро, само пред месец, ги слушахме на всички нива - от министър-председателя до последния началник в МВР, да обясняват колко добре работят служителите и какви герои са в борбата с COVID и в борбата с протестите. В крайна сметка това им мнение не е подплатено с материални резултати. Тук въобще не спорим за това кое е правилно и кое не е правилно от управленска гледна точка, но тези хора фактически една година работят на най-опасните и най-рисковите места в страната. Независимо дали беше правилно или неправилно да се затварят градовете, тези хора бяха на КПП-тата, при това всички знаем, че въпреки всички приказки, тези хора не бяха оборудвани с необходимото оборудване, за да не пострадат, да не се заразят.

Тези хора участваха и продължават да участват през цялото време като охрана на продължаващите вече близо 120 дни протести. Т.е., ако някой, освен медиците, заслужава наистина да бъде поощрен във връзка с борбата с COVID-19, то това е полицията, това е МВР. Плюс това, знаете, че в продължение на цяло лято имаше пожар след пожар. Аз просто им се чудя на тези хора, с толкова малко техника и ограничени човешки ресурси, как из цялата страна гасиха пожарите. Ако трябва да бъдем честни те си заслужават това 30%-тно увеличение.

- На два пъти споменахте за оборудването. В този ред на мисли и вече чисто в по-професионалния контекст, а не толкова в този за равнопоставеността между всички държавни служители, считате ли, че те трябва да поискат и качеството на това, с което те разполагат като оборудване да се подобри? Мисля, че това е не по-малко важно.

- Това е не по-малко важно и това им искане вече има своя дълга история. Близо 20 години всички полицейски протести включват в себе си искането за по-компетентно харчене на средствата за МВР, за преодоляване на това да се поръчва оборудването на едни и същи фирми, които очевидно не работят качествено и ефективно. И сега, ако се вгледате в полицаите, ще видите, че много често униформите им не търпят критика, обувките им са също на доста лошо положение. Някой път, когато ги видим с по-нови дрешки, да знаем, че са ги получили съвсем наскоро. Самите полицаи казват, че, при положение, че това обмундирование трябва да издържи 2 години, то още на първите 6 месеца се съсипва, значи нещо генерално не е наред. Всеки път полицаите обикновено говорят и за това, че искат да бъдат и добре оборудвани, искат да бъдат защитени. Съвсем нормално беше при тези условия, в които работиха през цялата тази година, да бъдат сериозно снабдени със средства против заразяване - ръкавици, маски, и то не с такива еднократни маски, а маски с филтри. Това, както виждаме, не се случи, и въпреки че различни типове полицейски началници заявяваха, че МВР има цялата готовност, че служителите са защитени, това не беше нищо повече от приказка и това безкрайно вбесява полицаите, защото те са хора, също като нас, имат семейства, които се притесняват да не би да пренесат заразата към тях. Всичко това се струпва, така че аз мисля, че проблемът с оборудването си стоеше и продължава да стои сериозно пред ръководството на МВР.

- Споменахте и протестите. Беше ли възможно полицията да заеме страната на протестиращите, изразявайки с този акт несъгласие с това, което се случва в държавата?

- Това, откровено казано, е невъзможно. Полицаите работят в една йерархична система, по-долните звена се подчиняват на горните, такъв е редът. Щом има заповед тя трябва да се спазва. Обаче в нормалния свят и обратната връзка е налице. Т.е., когато е дадена заповед - този, който е издал заповедта, е отговорен за нея. А ние виждаме, че издал е някаква заповед, тя има катастрофални последици, като например гоненето на хората, участващи в протеста, без да са направили нещо, и насилието, което се прояви. Но ако питате някой от началниците, те ще кажат, че такова нещо няма, ''Ние не сме виждали''. Да, де, ама ние всички виждаме вече, защото традиционните медии може и да не дават нищо, но социалните медии, в които всеки от нас работи като журналист, показаха достатъчно, десетки случаи, в които се вижда, че човекът, гражданинът не се противопоставя, не оказва съпротива, той дори бяга и бива преследван и ритан в гръб. Някой ще каже: ''Ето, полицаите са виновни''. Полицаите са изпълнителни. За да направят такова нещо значи има такава команда. А ако няма такава команда, въпросът трябва да се отнесе към ръководителите на звената. Защото ако техните полицейски формирования не се държат, както изисква законът, неговата работа е такава, на прекия ръководител, той не участва лично в действията, но той управлява действията на другите. Ако служителят е немарлив, отива пиян на работа, или има бокс в ръката си, отговорен е началникът му, защото е негово задължение да знае житието и битието - прекият началник, особено, да управлява правилно силите и средствата и да оказва контрол. При това този контрол не трябва да е само в интерес на полицейските чинове и на полицейската дисциплина, а в интерес и на запазване на живота, интересите, честта и достойнството на гражданите.

- Според Вас има ли какво да се пипне в Закона за МВР?

- В един закон винаги има какво да се пипне. Въпросът не е в закона. Ако направим едно проучване или интервю, ще видите, че не само огромна част от полицаите, но и огромна част от полицейските началници не са чели и не познават закона. Познават тесни отрязъци от него, които те си мислят, че касаят непосредствено и само тяхната дейност. Но законът е много по-широко понятие. Т.е., някои неща, които те правят и считат, че ги правят по закон, може да изпълняват буквата на закона, но да са в противоречие с духа на закона. Затова ръководството на МВР, поне, цялото, трябва да познава закона изцяло. А такова нещо май не се забелязва.

- Какво остава за редовите служители...

- Да. Вижте сега, един закон, който през последните 30 години над 160 пъти е променян, самият закон е голям 130-140 страници, ясно е, че обикновените служители не могат да го познават. Те трябва да познават тази част, която се отнася за тях, правилниците, които обясняват тази част - как реално в живота трябва да претворяват. Но за ръководния състав не съм съгласен, това му е работата - да познава основния нормативен акт, който им казва как, какво и къде трябва вършат. Един закон може да е лош, може и да е добър, но когато не се спазва ние никога не знаем какъв е този закон. А като че ли това виждаме. Законът за МВР, пък и други закони, масово не се спазват.

- Чисто субективно, струва ми се, че селекцията, подборът в МВР е със страшно занижени критерии. Така ли е?

- Това е факт. Имаше преди няколко години едно изследване на самите полицейски профсъюзи и там черно на бяло се казва, че един от основните проблеми е личностната реализация. Т.е., личностната реализация включва предположението, че когато си влязъл в системата по честен начин, отговаряш на всички условия, а след това в системата работиш над себе си и би трябвало да бъдеш издигнат, не трябва отнякъде изневиделица да се появява някой, който няма представа от работата, и да става началник. А това се случва непрекъснато.

Другият случай е всички тези непремерени заповеди, които се издават от началниците и желанието да не се поема отговорност, когато стане някой гаф. Всичко това се вижда от гражданите, гражданите дават лоша оценка на МВР, доверието в МВР е ниско и понеже доверието в МВР е ниско няма кандидати за заемане на свободните щатни бройки. А и самите свободни щатни бройки обикновено са на най-тежките, на най-рисковите места, а не са там, където кротко се седи зад бюрото в някое кабинетче. Така че тези, които трябва да разпределят дейността на низовите звена, където служителите трябва да са в пряк с досег с гражданите, като няма щатно попълнение се налага едни и същи хора да работят извън или въпреки изискванията за работа и почивки, които да ги правят по време на работа ефективни. Това е един омагьосан кръг. Това налага хората, които се занимават с набирането на личния състав, да не са достатъчно прецизни и претенциозни. Самите профсъюзи отчитат, че с около 30% е паднало изискването за интелектуално ниво за кандидати поради липсата на такива. Това значи, че се назначават мускулести момчета, които не са в състояние да размишляват върху заповедите, които им се дават и начина, по който трябва да ги изпълнят. Тези неща са в един омагьосан кръг. Колко по-некачествени хора се назначават, толкова по-лошо работи МВР, толкова по-ниско е доверието на гражданите, толкова по-малко хора желаят да кандидатстват и така този омагьосан кръг води до все по-ниско ниво и качество на работа в МВР.

- И може би причината за това са нещата, за които говорихме преди малко - ниското заплащане и липсата на добри условия?

- Да, ниското заплащане и липсата на условия за работа са част от елементите на мотивацията на хората да работят или да не работят. Но, помислете си, няма човек, каквото и да ви кажат, който започва една работа и да не се надява или да се развие като специалист, или да се издига като ръководител. Това е нормалното кадрово развитие. Но когато виждаш, че системата е запушена и хора, които не заслужават да бъдат служители ги издигат до ръководни кадри, ти се демотивираш, естествено, спираш да работиш, понякога се стига дотам, че просто хората напускат. Аз съвсем наскоро, лятото говорих с един човек, който е бивш колега, работил е 6 години в МВР и в момента работи в строителството в Германия. Каза ми: ''Не може. Ниско заплащане, непрекъснато отсъствам от вкъщи и трябваше да си разваля семейството. Сега съм на строежа, вярно, че физическа работа, но заплащането е голямо и в 18 ч. съм си вкъщи при жената и децата''. Това ще се случи. Както избягаха медицински сестри, така ако продължава тази система, ще избягат и полицаите, ще си потърсят по-добри работи. А пък знаем, че в Западна Европа вече по същите причини, може би, има сериозен недостиг на полицаи, има обяви в Германия навсякъде, че се търсят, само трябва да се поназнайва малко езикът и няма никакъв проблем българските полицаи, които не са по-некачествени от германските, да отидат там на работа.

- Извън темата за МВР, моля Ви за коментар на ситуацията с тероризма в Европа. Оставам с впечатлението, че вече няколко години, като че ли западните служби не предприемат нищо особено и това нещо си върви, хора умират.

- Това не е точно така. Не е точно така, защото когато няма терористични актове дълго време в една страна, това може да е резултат от две причини - просто не се замислят, проектират и извършат, или специалните служби си вършат задоволително работата и успяват на един ранен етап да разкрият подготвящите този тип престъпление, да ги арестуват ги, или да ги откажат от такава дейност. Характерна за това е Франция, например. Франция, видяхте сега отново една вълна от тероризъм я връхлетя, но от 2013 г. до сега френски специални служби са разкрили 61 случая за подготовка на терористични актове, и то от организации, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава. Т.е. това, че не чуваме какво се случва е най-доброто, което може да ни се случи. Когато няма външна изява на тероризма, нашето предположение е, че службите работят. Но това важи за страните, които са традиционен прицел на тероризма. Защото има страни, към които няма интерес от терористичните организации. Там затишието не значи нищо друго, освен че терористите просто не проявяват интерес.

- Да, те се целят предимно в Западна Европа.

- Западна Европа е напълнена с хора, които така влязоха, че не бяха проверени и досега не се знае точно кои са. Знае се, че сред всички тези мигранти, които се появиха, има много бойци от Ислямска държава. Германците разполагаха с един документ за 22 000 бойци, които са в самата Германия. Само че в този списък те са поименно съобщени, но те им нямат снимките, нямат никакви белези, по които могат да ги идентифицират. Вероятно по същия начин стои положението и във Франция, и в Италия. Виждате, че сега, където и да се случи терористичен акт, се вижда, че извършителят по един или друг начин е бил в полезрението на специалните служби. Но, помислете си, в една Франция, например, над 8000 са лицата, които се подозират в подготовка за извършване на терористична дейност. Това отнема гигантски ресурс на специалните служби, те нямат възможност всеки да ''обгрижват'' и всеки да наблюдават. И всъщност това, което се случи и което беше най-неприятното през всичките тези години, е неконтролираното пускане на огромни тълпи да минат през цяла Европа. Тълпи, които влязоха в Европа без какъвто и да било документ, и сред които с лекота се укриха, както известни терористи, така и хора, които вече бяха подбудени от медии, от ходжи, за това, че е добре да се захванат със световния джихад и да се борят за върховенството на исляма. Наред с всички тези хора, които нахлуха, сред тези тълпи има и служители на разузнавателните служби на Турция, на Иран.

Няма как да имаме една спокойна Европа и няма как да предвидим извършването на всеки терористичен акт. Разбира се, съвременните служби за сигурност разчитат на съществуващи мрежи, на бъдещи мрежи, които се изграждат, на високите технологии. В големите градове на Западна Европа и Щатите вече има съвременни мрежи за видеонаблюдение, които са скачени за бази данни с хора, свързани по някакъв начин с тероризма. Има и системи за разпознаване, които работят с помощта на изкуствения интелект. Малко по-малко на терористите ще им се отнема пространство, лошото е, че и те непрекъснато работят, защото това, което виждаме - едно момче на 19, 20 години, което се самовзривява или стреля по хората, това е само външната проява. Зад това момче стоят хора, които създават пропагандни предавания, които излъчват непрекъснато в интернет пространството информация, която ги подготвя за такъв терористичен акт. Това са хора умни, хора, които са завършили елитни учебни заведения, хора, които се занимават и с кибер разузнаване и с кибер тероризъм. Слава Богу още не сме се сблъскали с такова нещо, но не трябва да чакаме да се случи и тогава да реагираме.

- И последно относно коронакризата. Конкретно в България нещата се изпускат от контрол, а това е въпрос, касаещ националната сигурност. Какво може да се направи?

- Това е много деликатен въпрос, тъй като основният елемент е изключително проблематичен. За да се преодолее, която и да е криза, свързана със здравеопазването, основните герои са хората. Това са лекарите, това са медицинските сестри. А ние сме основен износител на среден медицински персонал за цяла Европа. В Германия в почти всички болници работят нашите мед. сестри. Това изтичане на подготвени кадри, включая и на лекари, които си взимат специалността тук и заминават за някъде, създава гигантски проблем за здравеопазването. Сега се говори, че няма легла. Но дори да има легла, то въпросът не е да го сложиш в леглото човека и той да си умре на спокойствие. Въпросът е да се грижиш за него, да го лекуваш, да оказваш мониторинг така, че ако настъпи някакъв тежък момент да може да му помогнеш да го преодолее.

Въпрос е на дългогодишна лоша политика по отношение на медицинските кадри. Всички си спомняме как управляващите подхвърляха реплики и се смееха на онези жени, които стърчаха там на прозорците на Партийния дом, подиграваха им се, не знам си какво, но като се обърна ситуацията се оказа, че на тези жени, на които не им плащат като хората и които работят по две смени, за да могат да си изхранват семейството, всъщност на тях трябва да разчитаме да ни спасят живота. Дългосрочна политика е това и това, че медицинският персонал и въобще лекарите се неглижират, е наистина проблем на националната сигурност. Полицията, например, колкото и да няма възможности трябва да се противопостави на опитите да бъдат пребивани лекари и на опитите за насилие върху служителите от бърза помощ, защото иначе ще останем без каквито и да било медицински кадри, и след някоя и друга година може да ни се наложи за дребни неща да ходим да се лекуваме в чужбина, пак при нашите лекари.