Духът на Кашпировски възкръсна в правителството „Борисов 3”

По-възрастните помнят времената на Горбачовата перестройка и разпада на Съветския съюз. В онези „смутни времена” се появиха различни шарлатани, главно икономически - мутри, спекуланти, създатели на финансови пирамиди и на „Градове на мечтите”. Появиха се и медийни „пророци” – психолози и социолози, всевъзможни лечители и сектанти.

Тогава на нивото на масовата психоза се изяви феноменът „Кашпировски”. Застанал на сцената пред многохилядна аудитория, неговите сеанси бяха излъчвани от Останкино (Москва) и препредавани от Българската национална телевизия. Кашпировски „сугестираше” хората, като внушаваше, че е чудотворец, който ще излечи болните и ще направи бедните богати... Но не би! Милионите залепени за телевизора постепенно осъзнаха, че нещастието продължава да броди по земята и въпреки „спасителите” и фалшивите герои, народът продължава да живее от зле по-зле…

Колкото и да е странно, нещо подобно преживяхме през последните дни! Случва се като тъпо и неинтелигентно „дежа вю”! Сякаш в Борисов се е вселил духът на Кашпировски и Той (от дома си, болен от COVID-19) чрез най-гледаните телевизии започна да ни сугестира:

Той няма да „затвори държавата”.

Той „няма да подаде оставка”.

Той ще „изведе страната и народа през кризата”.

Ако Неговото правителство подаде оставка, „няма да има Кой да ни спаси, да ни излекува, да ни нахрани…”

След неговите бисери ни включиха грамофонна плоча - вездесъщия Томислав Дончев, който гастролира по всички телевизии, повтаряйки дума по дума заклинанията Борисови!

В кадър се появи и министър „Ало, Банов съм”, който пък ни заразказа баснята, че родната култура е във финансов и духовен разцвет, въпреки хилядите бедстващи артисти, затворени театри, опери, музеи и кина..., но бонус за чиновниците ще има.

Бюджетът, казват последователите на Кашпировски, бил „антипандемичен”, от него ще потекат реки от мед и масло!?

Но елементарният анализ показва едно – Борисов харчи като за последно, за да осигури властта си до март, за да си купи изборите с пари, изхарчени от прозореца на джипката, да обещае на всеки всичко, за да захрани пенсионерите и майките с временни подаяния, за да си купи с европейски пари комфорт и оптимистични репортажи в електронните медии. За да си гарантира чиновнически и корпоративен вот чрез щедри и на тъмно раздавани обществени поръчки и с вдигане на заплатите на държавната администрация.

Поемат се ангажименти, които управляващите трябваше да свършат отдавна. Един показателен пример – електронното правителство: Дадоха се милиарди, но на практика имаме съмнителния срив на Търговския регистър и кражбата на лични данни на милиони българи от НАП. Имаше щедри обещания към здравната система, която обаче след 10 години липса на реформи се е превърнала в алъш-вериш и това грозно лъсна при кризата с COVID-19.

ГЕРБ превърна здравето в бизнес, лекари и медицински сестри изнемогват, системата е претоварена, а българските граждани са в риск…

Днес ГЕРБ обещават чудеса, но е време за въпроси: Защо досега нищо не свършихте!? Министрите рисуват картина на фалшиво спокойствие и безпочвен оптимизъм, а реалността е обратната! Борисов си я кара по старому - бедните ще стават още по-бедни, а в мъглата между страха от пандемията и лъжите на властта ще се краде от всичко... Към тона на управляващите се включват и новите кандидат чудотворци: шоумени, атлантически ястреби и ренегати от БСП. Но и те не предлагат нещо ново и конкретно.

Алтернативата е ясна - връщане към реалната политика и дебат върху идеология и философия за управление, базирани върху идеите за възраждане на българската държавност и по-добър живот на българските граждани.

Отговорността е пред идейните и системни партии с визия за управлението и политики за ускорено развитие на страната.

Изходът e във оставката на мафиотско-мутренското, корумпирано управление, в служебен кабинет, формиран от президента Радев, който единствен от политиците събира доверието на мнозинството граждани, и честни избори. И тогава народът да реши кому да възложи новото управление, гарантиращо промяна, върховенство на закона и социална държава!

Коментарът на Светлана Шаренкова е публикуван в Епицентър