Откъде идва голямата заплаха за еврото?

Кризата на еврото отслабна след като председателят на Европейската централна банка Марио Драги заяви, още през юли 2012 година, че банката ще направи всичко необходимо, за да спаси общата валута. В закъсалите страни падежът по дълга на държавите от южната и западната периферия на еврозоната рязко спадна. Това се дължи на ангажимента на ЕЦБ, при строги условия да изкупува неограничено държавни облигации на страните, които се обърнат с молба за памощ от спасителния фонд на еврозоната.

Наред с това бе извършено

ребалансиране в държавите от периферията, което бе по-голямо отколкото се оценяваше.

Дефицитът по текущата сметка, който бе силно раздут през първото десетилетие на еврото, намаля в Португалия и Испания, а Ирландия успя да постигне излишък. Първичните бюджетни баланси /без отчитане на лихвата/, които са много съществена мярка за отчитане на подръжката на публичните финанси – определено се подобриха със свиването на дефицита, а Италия дори постигна излишък.

Въпреки тези подобрения, нивата на държавните дългове са все още обезпокояващо високи в страните от периферията, като тежестта на дълга като процент от техния БВП е 100% в Гърция, Италия, Португалия и Ирландиая. Гърция, чиито дълг сега надмина 175% от БВП, е в най-неблагоприятно положение и сигурно ще се изисква по-нататъшно преструктуриране на дълга, което ще предизвика отписването от частните контрагенти на половината от гръцкия дълг през март 2012г.

Сега обаче отписването на дълга на част от държавния дълг е необходимо, за да спадне до поносимо подържащо ниво.

Когато става дума за икономически прираст и безработица,

различията между страните-кредитори от Севера от една страна, и страните длъжници от Юга от друга страна, продължават да се задълбочават. Еврозоната отново изпадна в рецесия, но този икономически негативен обрат е много по-значителен в перифарията, отколкото в страните от ядрото.

Германия например ще има прираст от 0,8% годишно през текущата година и през 2013г. Испанският БВП ще намалее с 1,4% през същите тези две години. На свой ред, Гърция ще има рецесия в продължение на цели 6 години, като нейния БВП ще се свие с повече от 4% през идната година. Безработицата в Германия ще бъде по-ниска от 6% през идната година, докато безработицата в Испания ще достигне 27%.

Развитието в страните извън еврозоната е доста различно.

Швеция например има по-добри показатели от Великобритания, която изпадна във втора рецесия през периода от края на 2011 и средата на 2012г. Кризата на еврото допринесе за трудностите на Великобритания, но те се дължат преди всичко на вътрешните проблеми на Обединеното кралство. Страните от Източна Европа, като например Полша, са в относително добро икономическо състояние.

Сега обаче се появи нова опасност и то в самото сърце на ЕС и еврозоната – тази опасност идва от Франция. Ролята на държавата във Франция нараства, докато в другите страни-членки на ЕС тя намалява. Френската държава консумира 57% от френския БВП. Нейният публичен дълг нарастна от 22% до над 90% от БВП. Бизнесклиматът се влоши и поради строгите държавни регулации, като Франция отстъпва на Германия, Италия и Великобритания по размера на малкия и среден бизнес, който е днешният мотор на икономиката и създава нови работни места.

Разбира се, ако президентът

Оланд има достатъчно смелост може да реформира икономиката.

Левицата на Оланд във Франция е в по-изгодна позиция от десницата, когато става дума да бъдат убедени профсъюзите да приемат необходимите радикални реформи.

Кризата поставя на ръба не само Франция, но и еврото, като президентът Оланд се противопостави на канцлера Меркел, че налага твърде много строги икономии. Освен ако Оланд не покаже, че е искрено заинтересован от належащите реформи, Париж ще загуби доверието на Берлин, както и доверието на инвеститорите. Така че Франция, а не Италия и Испания ще се окаже страната, в която ще се решава съдбата на еврото.

Блогът на Чавдар Киселинчев