Слави Трифонов има исторически шанс

Гласуваното доверие към политика Слави Трифонов му дава исторически шанс да влезе в историята на България като човека, дал нов живот на демокрацията в България. Тя се появила за малко до началото на настоящия век и година след година, конкретно след идването на Кобургота започна бавно и постепенно да изчезва. А посткомунизмът никога не си отиде напълно, дори сега го има в някаква степен.

На първо място е изключително важно Трифонов и партията му да не се поддадат на манипулативния натиск, на който са подложени и от страна на Бойко Борисов и от страна на неговите придворни политолози, социолози и всякакви такива други коментатори, които за наша зла участ от сутрин до вечер обикалят из големите национални телевизии и обработват с всички сили. Казват споменатите, че трябва да има правителство, и то на всяка цена, налагат схващането, че то трябва да е между ГЕРБ и "Има такъв народ". Това, разбира се, е капан, от който Слави и партията му трябва да се предпазят. Консумиране на власт заедно с ГЕРБ, но и с БСП или ДПС, е равносилно на политическа смърт. Дори с уж "безкористна" подкрепа на добрите намерения.

Борисов, подценяван от мнозина, в тези ситуации си личи, че има много добро разбиране и интуиция за българската политическа реалност. И впрочем, хората, които вече го погребват политически, дълбоко грешат. Ако опозиционните сили - "Има такъв народ", "Демократична България" и Изправи се! Мутри вън!", не изиграят верните политически ходове, единият от които е задължителни нови избори, ГЕРБ и лидерът ѝ могат да бъдат реанимирани.

Едно редовно правителство сега, под каквато и да е форма, ще бъде изключително нестабилно. За да има стабилно управление, каквото Борисов се преструва, че иска, трябва да има стабилно мнозинство, което може да прави реформи.

Служебното правителство е това, което може да внесе малко спокойствие в държавата. Въпреки че Румен Радев е все още недоказал се напълно, е почти сигурно, че този път ще изложи по-добри премиер и министри, а не удобни и слаби хора

Слави Трифонов има историческия шанс да опровергае налаганата максима, че всички са маскари. Ако и той се провали, или съзнателно предаде доверието на подкрепилите го над половин милион българи, "всички са маскари" ще обземе умовете и душите на още повече българи. А това е сигурен начин да потеглим към официализирана диктатура. Мнозина от години повтарят, че проблемът е моделът. Не. Република с парламентарно управление, каквато сме по Конституция, не е лош модел. Просто лоши хора го реализират и съответно го модифицират към уродливи форми. ГЕРБ направи точно това с годините.

Другото ключово е в "Има такъв народ" много сериозно да преосмислят законодателните си идеи. Голяма част от точките от референдума са силно противоречиви, а някои и категорично недобри. Въвеждането на изцяло мажоритарна изборна система не е непременно лошо, но крие рискове и неизвестни. Настоящата пропорционална система с възможност за преференциално гласуване изобщо не е лоша. Мажоритарният вот е важен, но партиите, традицията на партийността не трябва да бъде заклеймявана, само защото досега са се раждали лоши плодове от нея. Проблемът е в качеството на хората, които се захващат с политика, и в културата на хората, които ги избират.

Задължителното гласуване е нещо, което не гарантира нищо. Някой напук, от отвращение, би предпочел да си плати глобата. По-скоро с времето трябва "гласуването" да бъде напълнено със съдържание, с което да придобие смисъл за българите от различни поколения.

Електронното гласуване е нещо положително и трябва да бъде въведено. Тук различие между "Има такъв народ", "Демократична България", "Изправи се! Мутри вън!" и хората, които тези формации представляват, няма.

Избирането на главен прокурор пряко от народа е сред най-плашещите идеи на Трифоновата партия. Това определено трябва да бъде преосмислено и не трябва да става факт, защото на практика означава, че и Ъндърграундът ще може да си избира кой ще го обвинява за престъпленията, които извършва. Не е сериозно.

В контекста на това, че трябва да има преосмисляне на политически идеи, трябва да кажем, че едва ли са много хората, които са гласували за "Има такъв народ" заради точките в референдума, представения екип, или програмата. Не. Тази партия получи подкрепата на толкова много хора и стана втора политическа сила, защото хората искат някой да накаже лошите и виждат възможност това да е Слави, който успешно изгради имиджа си през годините.

Именно за това от "Има такъв народ" трябва да се вслушат в гласа на разума и в гласа на истинските политици, които, за добро или лошо, са в "Демократична България". Там са хората с ясна концепция как България може да излезе от тинята, в която я превърнаха НДСВ, БСП, ДПС и ГЕРБ. А именно чрез лустрация, обхващаща периода от 1944 до ден днешен, съдебна реформа по предвидения начин в програмата на демократите, масова дигитализация на услугите, предлагащи се от администрацията (за да се намали драстично възможността за корупция и рекет), но и не само, и балансирана икономическа политика. Всичко това обаче ще има значение, само ако след новите парламентарни избори някой измежду "Има такъв народ" и "Демократична България" е първа политическа сила.

Времето за конкретика и действия дойде. Слави Трифонов трябва докаже, че не е поредното мюре на ДС статуквото за овладяване на народния гняв. Оползотвори ли правилно народното доверие, всякакви подхвърляния като "чалгар", "шут на мутрите" и т.н., много ще олекнат. Дори може би окончателно ще бъдат забравени.