Борисов, Ципрас и Заев - гробокопачите на Македония са вън от политиката

Зоран Заев, Алексис Ципрас и Бойко Борисов напуснаха политиката. Те напуснаха политиката, но ще оставят трайна следа в историята на Балканите като гробокопачите на името на Република Македония. Чрез топлите си прегръдки и размяната на горещи целувки, обръщайки се един към друг с "брат Бойко", "брат" Заев и "брат Алексис", те върнаха македонския народ сто години назад в лабиринтите на отричане на неговата идентичност, език и писменост, почти на прага на оцеляването му. Те отвориха кутията на Пандора в ущърб на македонците, пуснаха от нея всички злини и избягаха, без да оставят надежда, че нещо може да се поправи. Елиминирани от властта, те оставят след себе си македонски руини, а в главната роля на майстора на събарянето бе Зоран Заев, тогава министър-председател на бившата Република Македония, БЮРМ за външна употреба.

Непосредствено преди местните избори в един от текстовете, които публикувах в "Нова Македония", написах, че Заев скоро ще напусне властта, независимо от изхода им, въпреки че се смяташе, че неговият Социалдемократически съюз ще претърпи убедително поражение. Базирах това лично убеждение на опита, който се случи с други висши политически фигури, които подписаха ключови споразумения за своите страни, в най-новата история на Балканите, от Слободан Милошевич до Зоран Заев, от Сърбия през България и Гърция до Македония. Изказах мнение, че щом Алексис Ципрас напусна премиерския пост в Гърция, а Бойко Борисов в България, логиката сочи, че трябва да си тръгне и Зоран Заев.

От тримата гробари Заев напусна последен, макар че, ако беше добродетелен и честен, трябваше да е първият, особено след неуспешния референдум за името. Тогава не, но сега с него потънаха онези, които бяха негови слуги, тези, които бяха снимани при подписването на Договора за приятелство с България през 2017 г. и тези, които тичаха по пясъка край Преспанското езеро, в Нивици, когато беше подписан Преспанският договор. с Гърция през 2018 г.

Заев, Димитров и Шекеринска ги няма, Ципрас и Коцияс са далече, също Борисов, Екатерина Захариева и полубългаринът Красимир Каракачанов-Краси, водачите на антимакедонската, трета българска окупация. Сенките на Йоханес Хан и Федерика Могерини останаха в европейските лабиринти, почти всички забравиха посредника Матю Нимиц. Всички, които се снимаха заедно с усмивки на лицата, вече са в историческия архив. От всички македонски институции си тръгнаха онези, които заровиха македонското име и заличиха националните атрибути на македонския народ.

И в двата случая, с Гърция и България, македонските водещи преговарящи вместо да се плеснат по челата, удряха страната. За разлика от тях, съперникът беше предвидил позициите предварително и даде на Македония национален "мат". Някой би казал: Да, ние влязохме в НАТО, но загубихме Македония, която познавахме и която обичахме.

Равносметките за управлението на Заев тепърва ще бъдат направени и ще излязат на повърхността. Той със сигурност не е толкова черен дявол, както го представя опозицията, нито светец, както официалната част на неговата Социалдемократическа партия му слага ореол. Едно са успехите му в определени области, НАТО например, друго е черното петно, което ще носи до края на живота си. Петното, че при неговото управление историята на Македония и македонците беше поставена под въпрос, не може да се заличи с нищо. Той внесе български червей в македонското дърво на живота.

В този контекст, поне в близко бъдеще, въпросът какво всъщност е искал македонският премиер ще остане без отговор, особено в отношенията с България. Ако при преговорите с гърците беше доста внимателен и прикрит, той отваряше сърцето и душата си с българите, сякаш е новоосъзнал се като българин. Ще остане тайна дали крайната му цел е била изричното хармонизиране на възгледите за един народ в две държави, признаването на македонците за бивши българи или трети вариант на братство чрез обединяване в една държава на две системи, като Китай и Хонконг.

Интервюто, което той даде за Независимата българска агенция (БГНЕС), чрез което могат да се видят всички възможни варианти, трябва да се разглежда и анализира по-често. Отричайки и обезценявайки историята на Македония и другите югославски народи в продължение на 75 години и приемайки общото минало с България, Заев сякаш анонсира курса към историческо, национално, езиково, културно и църковно единство в една европейска българска държава.

Има мнение, че тази идея, по-точно задачата за обединяване на двата народа, е дадена на Заев в ръцете на западните центрове, които решават съдбата на света. Някои смятат, че това е американски план, други смятат, че германия има пръст. В този смисъл двете мнения, колкото и да са различни, съвпадат в една позиция, а това е, че Заев е елиминиран, защото не е изпълнил тази задача. И това е решено или договорено на най-високо ниво.

Тази теза може да бъде поставена в областта на фантазията, тъй като не може да се изключи фактът, че много събития, които са били на ръба на фантазията, са се превърнали в сурова реалност. В подкрепа на подобни "световни конспирации" е тезата, че поражението на местните избори в никакъв случай не е причина за изричната оставка, дадена само няколко часа след обявяването на резултатите. И наистина, след голямата слава след присъединяването към НАТО, след тържествата за раждането на нов лидер на Балканите, след композираните хитове за предложения за номинация за Нобелова награда, тази оставка не би била нито очаквана, нито логична. Нощта на 31 октомври 2021 г. дълго ще крие не само личните на Заеви, но и много други македонски тайни.

Откритите проблеми между двете страни тепърва ще се разгорят, въпреки новото лицемерие, проявено през последните дни. Зад новите прегръдки и целувки се крият нови проблеми. Да не забравяме, че Исус беше предаден от Юда с целувка, тази, която Бойко често използваше при срещите си със Заев.