По традиция на Трети март на Шипка и в навечерието на Втори юни във Враца, българският народ изразява натрупаните си чувства към съвременните наши "държавници". Мнозина са били освиркани на тия горещи трибуни и после логично са били принудени да напуснат властта. А неколцина, чиято позиция народът ни безпогрешно е усещал като съзвучна с националния интерес, са били високо аплодирани. Шипка и Ботевият площад са политически лакмус и българските политици отдавна се боят от неговата проверка.
Ето защо се питам кой днешен политик утре ще се изкачи на Шипка и от тоя заветен връх ще говори за нашата свобода, за нашето минало и бъдеще? Та нали България цяла ще го гледа и ще оценява дали на Шипка говори истината, след като в София е говорил само това, което са му позволили днешните ни "съюзници"?
Ще чуем ли и утре, че са ни освободили украинци, белоруси, финландци, сърби, черногорци, румънци, а по някакво случайно стечение на обстоятелствата - и руси?
Няма ли най-сетне високо да бъде изречена правдата, че ни освободи Русия, че нейният цар Александър II подписа Манифеста за обявяване на Руско-турската война през 1877 г., под натиска на руската интелигенция и руското селско съсловие, които не можеха да търпят страданията на българския народ след Априлското въстание? Малоруси, белоруси и финландци участваха във войната не по собствено решение, а защото бяха част от Руската империя. Толкова ли е неудобна тази историческа истина?
Поклон пред всеки паднал за свободата войник и офицер, но истината не трябва да се размива в угода на съвременната конюнкура.
Шипка е връх на истината, а не на шикалкавенето и лъжата. Кръвта на българските опълченци и заветът на Възрожденска България витаят над него. Нека утре "с гръм" там се яви само този, който не ги е предал.
Коментар на Милена ВЪРБАНОВА
Четете ни и в Google News
