Турция зае мястото на България

Само дни след 3-ти март, денят отбелязващ освобождението на България от Турско робство, нашите бивши „поробители“ организират среща между бившите ни освободители – руснаци и украинци. Сергей Лавров и Димитро Кулеба ще преговарят под егидата на министъра на външните работи на Турция – Мевлют Чавушоглу!

Много по-важно от всичко е спирането на братоубийствената война, независимо къде противниците се срещат. Това е факт. Той обаче не може да заличи горчивината, която много българи изпитват, защото страната ни е изключена от драмата, която се развива пред очите ни. Дълбоко в нашето подсъзнание ние следим с болка разрухата на нещо, в чието създаване сме участвали.

Кой и защо ни наложи това дипломатическо и духовно бездействие? Не сме ли ние, които сме дали на Русия, когато столица ѝ е била Киев – православието и писмеността?

По-близка ли е Турция от нас до двата славянски народа, които днес се разкъсват от взаимна омраза?

Къде е нашата дипломация, влияние и авторитет?

Защо никой не желае българска намеса или посредничество, въпреки многогодишните безоблачни отношения между нас и двете воюващи страни? За разлика от поляци или американци, българският народ, независимо от изявленията на управляващите, няма да заеме позиция нито в полза на едните, нито на другите. Това е силата на България в този трагичен за славяните момент.

Хора, живеещи на 10 хиляди километра от войната, и които не знаят нищо за нас, издават заповеди за санкции и военни действия.

Чувал ли е изобщо Джо Байдън за посещението на Петър Велики, който се покланя на „Реймското евангелие“ по време на посещението си във Франция?

Цар Николай II постъпва по същия начин. Двамата руски царе знаят, че Евангелието е писано на Старобългарски, или Църковнославянски. То е свидетелство за духовността, която България, в разцвета управлението на Цар Симеон, разпространява към източните славяни. Донесено според преданието от киевската принцеса Анна, като зестра за омъжването ѝ за френският Крал Анри I през 1051 година, тази реликва се съхранява и до днес в Реймс.

Да сте чули български управляващ или владика да е ходил на поклонение пред този безценен ръкопис?

Аз лично не съм чул. След като ние не уважаваме ценностите си, как да искаме другите да ни уважават!